САЩ и Европа: идеологически противници и (все още) съюзници

Две мнения няма, че когато най-силната във военно и икономическо отношение държава в света публикува своя Стратегия за национална сигурност, това е международна топ новина. И заслужава специално внимание.

На 5 декември Вашингтон публикува новата Стратегия за национална сигурност на САЩ.

Нейното съдържание произведе две основни новини: първо, че Съединените щати се стремят към скорошен край на войната в Украйна (без особено значение какъв точно край); и второ, че Европа е пред "цивилизационно заличаване". Предизвика и множество реакции, включително от официални представители на ЕС и Руската федерация.

Пълният текст на стратегията е достъпен на сайта на Белия дом. А целта на настоящия материал е да анализира стратегията от гледна точка на нашия, европейски интерес (стр. 25-27 са посветени на отношенията с Европа). За тази цел ще си позволя да представя конкретни цитати, преведени от английски на български език автоматично с онлайн преводач, умишлено оставени без редакция - за да се сведе до минимум субективният елемент (все пак, изборът на цитати е субективен, но всеки е свободен да прочете текста в оригинал и да си го преведе).

Мнозина наблюдатели изпаднаха едва ли не в паника, че "новият курс" на президента Доналд Тръмп скъсва съюзническите отношения между САЩ и европейските държави, членки на НАТО.

Да де, ама самият раздел, посветен на Европа, е озаглавен "Насърчаване на европейското величие". Все си мисля, че това никак не се връзва с намерението да изоставиш някого, но може пък това заглавие да е продиктувано от дипломатичност. Затова нека да преминем към същността.

"Континентална Европа губи дял от световния БВП - от 25% през 1990 г. до 14% днес - отчасти поради национални и транснационални регулации, които подкопават творчеството и трудолюбието. Но този икономически упадък е засенчен от реалната и по-сурова перспектива за изчезване на цивилизацията.

По-големите проблеми, пред които е изправена Европа, включват дейностите на Европейския съюз и други транснационални органи, които подкопават политическата свобода и суверенитет, миграционните политики, които трансформират континента и създават конфликти, цензурата на свободното слово и потискането на политическата опозиция, спада на раждаемостта и загубата на национална идентичност и самочувствие.

Ако настоящите тенденции продължат, континентът ще бъде неузнаваем след 20 години или по-малко. Поради това е далеч от очевидно дали някои европейски страни ще имат достатъчно силни икономики и армии, за да останат надеждни съюзници. Много от тези нации в момента удвояват усилията си по настоящия си път. Ние искаме Европа да остане европейска, да възвърне своята цивилизационна самоувереност и да се откаже от неуспешния си фокус върху регулаторното задушаване." (подчертаванията са на мои - б.а.)

Тук ясно се усеща критичният тон, но в комбинация със загриженост. Малко като родител, който гълчи и напътства своето "кривнало от пътя" дете. Звучи сурово, но не и враждебно. Друг е въпросът защо Европа се е докарала до това положение...

"Основен интерес на Съединените щати е да се договори бързо прекратяване на военните действия в Украйна, с цел стабилизиране на европейските икономики, предотвратяване на нежелано ескалиране или разширяване на войната и възстановяване на стратегическата стабилност с Русия, както и да се даде възможност за възстановяване на Украйна след военните действия, за да може тя да оцелее като жизнеспособна държава." - Е, тук ясно проличават "разминаванията" между европейския и американския интерес по отношение на войната в Украйна. Което съм казвал и преди: тази война ни засяга нас, но американците -не чак толкова.

"И все пак Европа остава стратегически и културно жизненоважна за Съединените щати." - Това не се нуждае от коментар.

"Американската дипломация трябва да продължи да се застъпва за истинската демокрация, свободата на изразяване и безкомпромисното честване на индивидуалния характер и история на европейските народи. Америка насърчава своите политически съюзници в Европа да подкрепят това възраждане на духа, а нарастващото влияние на патриотичните европейски партии наистина дава повод за голям оптимизъм." - Опс, Вашингтон май открито фаворизира недолюбваните от Брюксел "крайнодесни"?

"Нашата цел трябва да бъде да помогнем на Европа да коригира настоящата си траектория. Ще се нуждаем от силна Европа, която да ни помогне да се конкурираме успешно и да работи в сътрудничество с нас, за да попречим на всеки противник да доминира над Европа." - В известен смисъл, това може да се разбира и като намеса във вътрешните ни работи. Но може да бъде и "водене за ръчичка", на което Европа от десетилетия е свикнала.

Изредени са и приоритети, а именно:

Възстановяване на стабилността в Европа и стратегическата стабилност с Русия;

Даване възможност на Европа да се изправи на краката си и да функционира като група от съюзни суверенни държави, включително като поеме основната отговорност за собствената си отбрана, без да бъде доминирана от някоя враждебна сила;

Култивиране на съпротива срещу настоящата траектория на Европа в европейските държави;

Отваряне на европейските пазари за американски стоки и услуги и осигуряване на справедливо отношение към американските работници и предприятия;

Изграждане на здрави държави в Централна, Източна и Южна Европа чрез търговски връзки, продажба на оръжие, политическо сътрудничество и културни и образователни обмени;

Прекратяване на възприемането и предотвратяване на реалността на НАТО като постоянно разширяващ се алианс; и

Насърчаване на Европа да предприеме действия за борба с меркантилисткия свръхкапацитет, технологичната кражба, кибершпионажа и други враждебни икономически практики.

От всичко това следват два извода:

Единият е, че за първи път от края на Втората световна война насам, Съединените щати и Европа (като изключим Източния блок до 1989 година) се оказват идеологически противници. В САЩ се редуват президенти републиканци и демократи, в Западна (а след падането на Берлинската стена - и в Централна и Източна) Европа се редуват десни и леви правителства (както и широки коалиции), но никога досега от двете страни на Атлантическия океан не е имало такива сериозни идейни разногласия - до степен, в която "враговете" на едните управляващи се оказват "приятели" на другите. И обратно.

Другият извод е, че въпреки тези "различни виждания за изкуството", САЩ и Европа все още са геополитически съюзници. Само дето ключовият момент е "все още" - ако Европа не смени курса, може и "корабът да отплава".

Какъв е полезният ход на Европа?

Ами, като начало да признае, че Тръмп е прав (приемаме, че зад настоящата Стратегия стои именно той). И Путин беше прав в повечето случаи, когато критикуваше днешна Европа. Което не означава, че решението на проблемите ни ще дойде от САЩ или от Русия, или от някъде другаде.

Европа е добре да спази препоръките в американската стратегия, но не заради САЩ и Тръмп, а заради себе си. За да върне поне част от миналото си величие. И да бъде адекватна на международната сцена.

Европа трябва да извърши две радикални промени в своите политики:

Първата е да прекрати веднага всякакви зеленистки глупости, въглеродни квоти и прочие. Ама като казвам веднага, значи веднага. Още от утре. Защото именно заради тия простотии европейските икономики се оказаха "спънати", неконкурентоспособни и в практическа невъзможност да осигурят в пълна степен необходимата военна помощ на Украйна.

И тук е мястото за един много красноречив пример. Мнозина твърдят, че откакто Тръмп се върна в Белия дом, САЩ изоставиха и предадоха Украйна. Не драги, това още не се е случило. Истинско изоставяне би било ако от Вашингтон отрежат достъпа на Киев до "Старлинк". А ако това се случи, Европа към момента не може да предостави аналогична технология.

Втората необходима промяна е свързана с масовата миграция (нелегалната, но също и легалната, която май е по-големият проблем). Ако демографската подмяна на континента не бъде спряна, всичко останало губи смисъл.

На този фон, дори ЛГБТ+ политиките не са чак такъв проблем. А и по тази тема американците да не се обаждат много-много, защото това тръгна оттам.

Европа не бива да следва сляпо и безпрекословно американските "напътствия", но и не бива да продължава с безсмисленото упорство по някои теми. Например:

От една страна, Европейският съюз правилно "отсвири" Илон Мъск с неговия безумен призив за премахване на Евросъюза. А и след разрива с Тръмп, Мъск вече не е същия фактор в американската политика, какъвто беше в първите месеци на годината. Но от друга страна, еврочиновниците е крайно време да спрат с опитите за цензуриране на социалните мрежи - защото всъщност това се крие зад глобата от 120 милиона евро за "Екс".

Разбира се, много по-лесно е да се формулира, отколкото да се реализира. А тези препоръки просто не се вижда как биха били осъществени от настоящия европейски политически елит, който в мнозинството си е пряко виновен Европа да се озове на ръба на пропастта. Затова виновните трябва да понесат своята отговорност.

А виновните са водещите европейски политици през последните 20-ина години. Като начало, Урсула фон дер Лайен и членовете на оглавяваната от нея Европейска комисия да подадат оставки. И после да им бъде потърсена съдебна отговорност за извършените престъпления над нашия континент. Заедно с предшестващите Комисии - на "болния от ишиас" Юнкер, на бившия маоист Барозу... И на всичките макрони, рютета, шолцове, меркели плюс останалите, които задаваха европейския тон (да звучи фалшиво). Не толкова с надеждата да получат ефективни присъди, а защото разследването ще изисква да бъдат прегледани за вменяемост.

Изобщо не е задължително европейските "лидери", които направиха Европа за посмешище, да са част от някакъв заговор за унищожаването на нашата цивилизация.

Нито пък да са "купени" от геополитическите ни противници (макар Герхард Шрьодер да бе възнаграден с висок пост в "Газпром"). По-скоро е възможно да става дума за масова невменяемост, особено при тези, които вървяха по гайдата на Грета Тунберг.

Нещо като старческата сенилност в Политбюро на ЦК на КПСС от края на 70-те и началото на 80-те години - само дето нашите не са чак толкова възрастни...

Но да се върнем към стратегията. В нея, на практика не се казва нещо революционно ново, а констатациите и препоръките за Европа години наред бяха повтаряни от консервативните и националистическите, "крайнодесни" европейски среди (аз например, ги говоря и пиша от 15-ина години насам).

Но да бъдат формулирани в Стратегията за национална сигурност на САЩ вече си е друго ниво.