Защо Европа би сгрешила, ако последва търговската стратегия на Канада?

След като канадският премиер Марк Карни говори в Давос миналата седмица, цял континент изпита завист към лидерството му. Наричайки основания на правила ред - който Вашингтон проповядваше десетилетия, преди да го стъпче - мираж, Карни показа риторичен среден пръст на съседа хегемонист на страната си и европейците веднага се впечатлиха, пише "Политико".

Преди политиците от блока да се втурнат да му подражават обаче, може би си струва да се охлади треската по Карни.

Изглеждайки едновременно стоманен и гладък в речта си в Давос, Карни предупреди средните сили, че "когато преговаряме само двустранно с хегемон, преговаряме от слабост". Може би това се отнасяше до грубата ежедневна принуда, която Канада търпи от администрацията на САЩ. Може би обаче той е говорил за по-фината асиметрия, която преживя само дни преди това в Пекин.

За разлика от неподчинението си в Швейцария, Карни беше ласкателен по време на посещението си в Китай. Той подписа от името на Канада споразумение за "ново стратегическо партньорство" в подготовка за зараждащ се "нов световен ред" и похвали китайския лидер Си Дзинпин като защитник на мултилатерализма.

Посещението доведе и до споразумението "автомобили за рапица", съгласно което Канада ще намали митата върху китайските електрически превозни средства от 100% на 6,1% и ще повиши ограничението за внос до 49 000 автомобила годишно. В замяна Китай ще намали митата върху канадските семена от рапица от 84% на 15%.

Отава очаква по-късно тази година Пекин да намали и митата върху канадските омари, раци и грах и да закупи повече канадски петрол, а може би и газ. Споразумението за започване на диалог на ниво енергийни министри със сигурност ще проправи пътя за евентуални сделки.

Тези продуктивни разговори в крайна сметка накараха Карни да обяви Пекин за "по-предсказуем" търговски партньор от Вашингтон. И кой може да го вини? Той просто заявяваше очевидното - в края на краищата Китай не заплашва Канада с анексиране. Но човек е изкушен да се запита дали щеше да ласкае толкова много Китай, ако страната му все още притежаваше някои от водещите технологии в света.

Истината е, че канадската петролна и газова индустрия вероятно не бива да се надява толкова много. Китайските служители обикновено предлагат сериозно разглеждане, а не категорично отхвърляне от учтивост - просто попитайте Русия, която е прекарала десетилетия в диалог с Пекин относно тръбопровод, предназначен да замени Европа като пазар на природен газ.

Сделката "автомобили за рапица" носи и известна ирония: Канада внася точно технологията, която прави изкопаемите горива остарели. Китай се електрифицира с главозамайваща скорост, като Международната агенция по енергетика прогнозира, че потреблението му на петрол ще достигне пик още през следващата година благодарение на "изключителните" продажби на електрически превозни средства. Това означава, че Пекин вероятно не изпитва отчаяна нужда от нови чуждестранни доставчици на въглеводороди и диалогът на министерско ниво вероятно ще се проточи безрезултатно - макар и учтиво - дълго в бъдещето.

Това състояние на китайско-канадската търговия може да се разглежда като класическо сравнително предимство в действие: Китай е добър в производството на неща, а Канада разполага с изобилие от суровини. Но в не толкова далечното минало именно канадските компании продаваха ядрени реактори, телекомуникационно оборудване, самолети и бързи влакове на Китай. И все пак днес много от тези някога световноизвестни канадски високотехнологични производители или са напуснали сцената, или водят значително намалено съществуване.

Някъде в тази търговска история се крие предупредителна история за Европа. Деиндустриализацията може да има свой собствен самоподсилващ се импулс. С промяната на икономическия състав на една страна се променя и нейната политическа икономика. Когато производителите на стоки изчезнат, намалява и тяхното политическо влияние. И центърът на лобиране се измества към потребителите надолу по веригата и потребителите, които предпочитат леснодостъпен внос.

Европа вече има своя собствена версия на тази история: местните ѝ производители на соларна енергия са били докарани почти до изчезване от много по-евтини китайски продукти в продължение на две десетилетия. В момента соларната индустрия е доминирана от монтажници и оператори, които предпочитат евтиния внос и се противопоставят на търговската защита.

Казано по-просто, сделката на Карни "автомобили за рапица" е мехлем за канадските потребители и производители на стоки, но това е и обратната индустриална политика. С други думи, индустриалната политика е за насърчаване на износа на готови продукти вместо суровини и обезкуражаване на обратното, за да се изгради вътрешен капацитет за добавена стойност и производителност.

Но докато Канада навярно може да се справи без индустрия - както Карни заяви в Давос, амбицията му е да управлява "енергийна суперсила" - Европа няма тази възможност. Хранително-вкусовата промишленост и добивният сектор не са достатъчни, за да поддържат икономиката на континента - дори с добавени стоки като туризъм и луксозни стоки.

Китай в момента изнася над двойно повече за ЕС, отколкото внася. В контейнерно изражение дисбалансът се разширява до 4 към 1. Междувременно Goldman Sachs изчислява, че китайският износ ще намалява с 0,2% или повече растежа на БВП в Германия, Испания и Италия всяка година до 2029 г. А според Европейската централна банка автомобилите, химикалите, електрическото оборудване и машините - сектори, които формират индустриалния гръбнак на Европа - са изправени пред най-сериозните загуби на работни места от търговския шок с Китай.

Европа споделя тежкото положение на Канада в отношенията си със САЩ, които в момента са не само ненадежден търговски партньор, но и съюзник, превърнал се в империалист. Ето защо речта на Карни резонира. Но американският протекционизъм само направи меркантилизма на Китай по-остро предизвикателство за Европа, тъй като САЩ се съпротивляват на износа на ЕС, а китайските стоки продължават да се наливат в Европа в по-големи количества на по-ниски цени.

Европейските лидери биха сгрешили, ако търсят търговско облекчение в Китай, както прави Карни, и в процеса се пазарят за индустриалния капацитет на континента. Независимо дали става въпрос за съпротива срещу експанзионистка Русия или имперски САЩ, Европа все още трябва да се придържа към производствената си база.