Сарафов е незаконен. Законът го казва съвсем ясно.

Коментар на Даниел Смилов:

Прочетете внимателно цитираната по-долу разпоредба от Закона за съдебната власт и си отговорете сами на въпроса може ли Борислав Сарафов да продължава да бъде и.ф. главен прокурор. Той е на този пост вече общо две години и осем месеца, от които повече от година след приемане на въпросната поправка на закона:

Чл. 173 (15) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателят на Върховния касационен съд или председателят на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите.

Това е задача за трети клас. Г-н Сарафов е лице. Законът не казва никъде, че се отнася за всички други лица, но не и за г-н Сарафов. Всъщност разпоредбата беше приета точно за г-н Сарафов и за неговото заварено положение, както се вижда от мотивите и дебатите при приемането ѝ в парламента.

В една завладяна държава...

За любителите на правната технология, ако законът не посочва изрично, че действа назад (т.е. ретроактивно), то се приема, че той действа занапред. Следователно поне от средата на 2025 година г-н Сарафов е незаконен и.ф. главен прокурор и това е мнението на Конституционния съд, който изобщо отказва да приема становища по дела от него. На същото мнение е наказателната колегия на ВКС, в която са събрани всъщност най-висшите съдии по наказателни дела в България. Да, има отделни други съдебни състави надолу в йерархията, които по различни причини все още третират Сарафов като (полу)законен, но самият факт, че най-висшите и авторитетни съдии в страната са на обратното мнение е достатъчно показателен.

В една завладяна държава винаги ще се намерят професионалисти, които да поставят експертизата си в услуга на силните на деня. Това, че професори и други експерти се упражняват медийно по този начин не е изненада. Проблемът тук е, че става дума за очевидно и флагрантно нарушение на закона, което е разбираемо за всеки и не може да бъде прикрито с витиевати приказки.

Правото стъпва на езика като базова социална конвенция и общо благо. Езикът е достъпен и споделен от всички. Да, има и специализирани термини, които не всеки разбира. Но във фразата "едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите" такива понятия няма. Големият философ на правото Харт (H.L.A. Hart) e известен с тезата си, че поради езиковият му характер правото е с "отворена тъкан": всяко езиково понятие има ядро, в което е определено, и широка периферия, в която то става неясно. В разпоредбата на 173 (15) езикова неяснота няма: шест месеца са си шест месеца и както и да ги смятате отдавна са изтекли.

Затова опитите на членовете на ВСС да "философстват" и да създават екстравагантни собствени интерпретации на законовите разпоредби са жалки и загуба на време. Тяхната цел е просто да се купят допълнителни месеци за Борислав Сарафов, за да продължи той незаконното си пребиваване на поста.

Интерпретацията на правото е важно нещо. Както твърдеше в семинарите и книгите си Роналд Дуоркин, наследникът на катедрата по юриспруденция на Харт в Оксфорд, самото право е интерпретативна дейност. Според Дуоркин съдиите трябва да са философи, които да изграждат решенията си, стъпвайки на базовите конституционни принципи на правната система. Също така те трябва да избягват не само логически противоречия, но и противоречиви приложения на принципи, за да може правото да е вътрешно-кохерентна система. Да е система с вътрешен интегритет.

Във вчерашните дискусии на заседанието на пленума на ВСС някои от изказващите се не успяха да избягнат дори логическите противоречия, камо ли да стигнат на нивото на интегритета. Едновременно се твърдеше например, че:

1) Ограничението за 6 месеца не важало за Сарафов, защото поради липсата на преходни и заключителни разпоредби не можело да се каже дали изискването на закона покрива него като "заварено положение";

2) От дискусиите в НС и мотивите на носителите било ясно, че законът е приет intuitu personae срещу Сарафов (т.е. изрично се отнася за него).

Двете неща не може да са верни едновременно. Както стана ясно и по-горе, ограничението за 6 месеца беше въведено точно заради "завареното положение". Необходимост от преходни и заключителни разпоредби би имало, ако законодателите смятаха, че ограничението не важи за Сарафов.

Защо се прави целият този театър по запазването на Борислав Сарафов на поста му? Има ли някакъв дълбок конституционен принцип, който да оправдава всичко това? Някои от магистратите твърдят, че тъй като ВСС самият е нелегитимен и с изтекъл мандат, затова този орган не трябва да сменя Сарафов. Но от нелегитимността на ВСС не следва нищо. Най-малко от нея следва, че ВСС трябва да спре да прилага закона. Парламентът е приел закони точно за ВСС с изтекъл мандат и тези закони изискват следното: ВСС не може да избира титулярен главен прокурор и трябва да избира и.ф. главен прокурор на всеки шест месеца до избирането на титуляр. Един и същ човек не може да е на този пост повече от шест месеца.

Вчера ВСС реши, че компетентна да избира и.ф. главен прокурор е прокурорската му колегия. Това е възможна и допустима интерпретация на правото по въпроса. Съдебната колегия вече избра и.ф. председател на единия върховен съд. От тази гледна точка въпросът сега е: защо прокурорската колегия отказва да изпълни закона, така, както го направи съдийската?

Този въпрос, както стана ясно по-горе, не може да се подмине с това, че прокурорите "тълкували" закона по друг начин. По тази логика всеки престъпник може да каже, че той има собствена интерпретация на Наказателния кодекс и да иска да бъде оправдан заради нея.

Такива магистрати трябва да бъдат отстранени

Когато висши магистрати – членове на ВСС – твърдят за очевиден и ясен текст, че означава точно обратното на това, което означава, те всъщност подриват устоите на правовата държава. В "Алиса в огледалния свят" Хъмпти Дъмпти заявява: "Когато аз използвам дадена дума, тя означава това, което аз искам тя да означава". Това е ирония на Люис Карол, разбира се, и всеки изкушен от философията на езика или поне от Витгенщайн знае, че "частен" език не може да има. Нашият ВСС обаче изглежда иска да убеди хората, че думите означават това, което членовете му искат те да означават. В България се е случвала незаконна приватизация, но хайде да не позволяваме и незаконната приватизация на българския език.

Виновен е и този, който яде баницата (Борислав Сарафов и патроните му), и тези, които официално му я дават. А това е ВСС и в частност прокурорската колегия на ВСС. Отговорност за вината на такива висши магистрати, които си кривят душата и се крият зад собствени, частни интерпретации на правото, трябва да бъде потърсена.

Накратко и без увъртане и философстване, членове на ВСС, които отказват да приложат закона и да изберат нов и.ф. главен прокурор, уронват престижа на съдебната власт и извършват тежко нарушение на служебните си задължения. Висши магистрати не могат да си позволят да пренебрегват закона.

Затова такива магистрати трябва да бъдат отстранени от съдебната власт. Най-късно от един нов ВСС. Ето накрая още един пределно ясен правен текст:

Конституция на РБ чл. 129 (3)

С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:

...

5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.