Украйна се бие, Европа плаща. Защо САЩ да преговарят?

В рамките на четвъртата година от войната се налага един парадоксален извод: от чисто военна гледна точка, това е най-добрата година за Украйна през активната фаза на конфликта от 2022-ра г. насам. Правя този извод на базата на това, че днес:

• Във война на безпилотни летателни апарати и артилерия Украйна произвежда около 90% от дроновете и до 40% от снарядите, които използва (тези данни са различни от официалните такива на Киев, които са пропагандно завишени);

• Срещу един загубен войник Украйна убива средно по 2-2.5 руснака (или биещи се за Русия). В класическата военна теория това би било крайно недостатъчно за Киев, но това е специфична война – ситуационна, която предполага „секторни битки” и придвижване на малки мобилни групи. Отново, това са данни, които се различават от официалните такива на Киев, които имат приоритети, различни от обективността;

• През последната една година, основно чрез удари зад тила, Украйна нанесе щети на руския петролен сектор, оценяващи се на 13 млрд. долара (тук, отново, споменавам ниската стойност или консервативната оценка);

• През последната една година Украйна е унищожила руска бойна техника на приблизителна стойност около 38 млрд. долара (авиация, бронетехника, бойни съдове, ПВО-системи). В тази калкулация не влизат поразените заводи и складове за боеприпаси;

• Тук не влизат средства, които Москва дава, без да се водят за „загубени” – използвани боеприпаси, разходи за логистика, заплати и т.н.

Това налага следващия извод: от чисто военно-техническа гледна точка, Украйна днес е в по-добра кондиция да води войната, отколкото е била през последните четири години.

Но военният бюджет на Русия през 2025-та г. бе 145 млрд. долара или около 7.3% от БВП-то ѝ. Това означава, че макар да заплаща сериозна човешка и материална цена, Русия има ресурса да продължи да води войната (СССР се разпадна при разход за отбрана два пъти по-голям спрямо БВП-то му спрямо текущото съотношение). Още повече, че това са собствени средства на Москва, а не като в случая на Киев – в голяма степен осигурени от трети страни (Европа). Още повече, че Русия също регистрира сериозни успехи спрямо Украйна през изминалата година – те не са на фронта, а зад тила – около 60% от украинската електромрежа е или частично, или напълно унищожена, което има отношение не само спрямо предоставянето на базови услуги, но играе и психологическо-пропагандна роля.

Конфликтът между Украйна и Русия представлява ситуационна война (това дава предимство по-скоро на Украйна, доколкото позиционните сражения компенсират съществуващия дисбаланс на ресурс) и война на изтощение (което със сигурност дава предимство на Русия отново заради дисбаланса на ресурс). Последното може да бъде компенсирано в перспектива, ако европейският военно-промишлен комплекс (и този на приятелски държави като Южна Корея) успее да „навакса” необходимия ресурс под формата на боеприпаси и военен хардуер (има индикации, че това вече се случва).

Истинският проблем за Украйна обаче не е на бойното поле, а на дипломатическото. Там през последните няколко месеца се видя как Русия операционализира добре ролята на САЩ:

• Москва говори за „Формулата от Анкоридж” (преговорите в Аляска между Тръмп и Путин), която – според руските интерпретации, които американската страна не е опровергала – предполага предаване на Донбас и без военна подкрепа за Украйна от НАТО. Тази „Формула от Анкоридж” – чието съдържание ние не знаем – бива перманентно размахвана от Москва срещу Украйна и Европа при всеки разговор, касаещ територията на Украйна и получаването на Украйна на гаранции за сигурност от Запада;

• Москва разширява обсега на преговорите (територии, демилитаризация, гаранции за сигурност, НАТО и т.н) с прозиращото разбиране, че колкото повече теми ще бъдат вкарани в преговорите, толкова по-лесно те ще бъдат неуспешни;

• Москва разширява претенциите си: тя вече говори не за „неутрална Украйна”, а за „добронамерена Украйна”;

• Москва наложи принципа (а Вашингтон се съгласи) „първо споразумение, после спиране на бойните действия”, защото не е заинтересована от сключването на такова;

Предвид това, че:

• Украйна се представя добре на бойното поле, а САЩ на дипломатическото – зле;

• Украйна разчита на оръжия и боеприпаси преобладаващо собствено производство и на такова, доставяно от Европа;

• Ролята на САЩ в подкрепата на Украйна е сведена до минимум (към настояща дата се изразява в закупувани американски боеприпаси от Европа, чието количество става все по-фигуративно),

То не е в интереса на Украйна и Европа САЩ да продължават да играят тази ключова роля в преговорите, която Вашингтон има към момента. Политиката на възпиране на САЩ е нулева; даже напротив – през последната една година Русия увеличава обема си на постъпателни действия спрямо Украйна и Европа. САЩ са основният аргумент, който Русия размахва в лицето на Украйна и Европа.

Украйна се бие, Европа плаща. Защо САЩ да преговарят?