Ако иранският режим се самоубие, хаосът може да стане глобален

Той е един от най-компетентните специалисти по Близкия изток, като по-специално има личен достъп до Мохамед бин Салман (MBS), престолонаследника на Саудитска Арабия. Професор по близкоизточни изследвания в Принстънския университет и изследовател в Института Хъдсън, Бърнард Хейкъл е и колумнист за френския вестник L"Express.

След американската и израелската атака, довела до смъртта на върховния лидер Хаменей, последвана от иранския ответен удар, насочен по-специално към държавите от Персийския залив, американският професор обсъжда еволюцията на иранския режим и представя три възможни сценария за Близкия изток. Ако иранският режим се самоубие, хаосът може да стане глобален, предупреждава той.

L"Express: Иранският режим отговори на смъртта на върховния лидер Хаменей, като удари не само Израел, но и държавите от Персийския залив. Как може да се развие тази война?

Бърнард Хейкъл: Това несъмнено е екзистенциален момент за иранския режим. Ще се самоубие ли или ще стане чисто смъртоносен? Традиционно това е режим, който винаги е бил много загрижен за собственото си оцеляване. Винаги е бил достатъчно предпазлив, за да не се самоубие. Предпочитал е да използва оръжията на своите проксита - Хизбула или хутите. Но с тази атака може да стане много по-агресивен, опитвайки се да затвори Ормузкия проток или да атакува петролни центрове в целия Персийски залив, с цел създаване на глобален хаос. Засега иранците не са избрали да атакуват енергийни и петролни центрове, защото много се страхуват, че американците ще отмъстят, като ударят собствените им съоръжения.

Те също така знаят, че Доналд Тръмп е много заинтересован да запази недокоснати доставките на петрол и енергия, тъй като иска да разчита на относително ниска цена за барел за изборите. Следователно изборът на цели от страна на иранците ще бъде важен показател за това дали са решени да стигнат докрай. В рамките на иранския режим все още съществуват две по същество противоположни позиции. Има една много предпазлива група, която обясняваше, че не е било необходимо да се отмъщава за убийството на генерал Сюлеймани през 2020 г. или се застъпваше за премерен отговор по време на Дванадесетдневната война. И има една много по-агресивна група, която твърди, че Иран е трябвало да бъде далеч по-брутален. След убийството на Хаменей имаше сплотяване около старата гвардия на режима - хардлайнерите.

L"Express: Какви са възможните сценарии?

Бърнард Хейкъл: Три са. Първият е: иранският режим се укрепва и става по-радикален. Хардлайнерите имат капацитета да контролират населението си, защото все още притежават оръжия и са добре организирани. Междувременно населението, което ги презира, няма оръжия и вдъхновяваща фигура. Липсва им Ленин.

Вторият сценарий е "венецуелското" решение. Тоест, режимът остава, но е воден от "мекушави" хора, готови да приемат американските условия. Иран би се превърнал в нормална страна, без революционна кауза. С други думи, страна, която би преследвала националните си интереси, а не ислямистките. Тя вече няма да напада Съединените щати и Израел в реториката си. Ще спре да субсидира милиции в чужбина и да всява раздори в региона.

И накрая, третата възможност е режимът да падне, дори и това да е сложно. Страхът в този случай е, че ще избухне гражданска война. Иран може да се превърне в провалена държава, подобно на Сирия при Башар Асад, или като Либия или Йемен. Целостта на границите му ще бъде застрашена от малцинства като кюрдите, белуджите или азербайджанците. Това би било тревожно за иранците - все пак говорим за 92 милиона жители - но и за съседите му, като Кувейт и Саудитска Арабия.

Тези страни от Персийския залив не искат да виждат бежанци или хаос в Иран. Но на израелците не им пука. Ако Иран се разпадне, без централизирана държава, това няма да е проблем за тях. Докато саудитците, както и американците, искат да избегнат това, защото би създало огромна нестабилност в региона, много по-голяма от случващото се днес в Йемен или Судан. Заявената цел на Израел и Съединените щати е смяна на режима. Но не разбирам как това може да се постигне единствено чрез въздушни удари, с население, неорганизирано за революция, и без силен лидер.

L"Express: Дали това вече е голяма политическа победа за Бенямин Нетаняху, който се възползва от историческа възможност да унищожи иранската заплаха?

Бърнард Хейкъл: Да, абсолютно. Виждаме, че Израел е доминиращата сила в региона, способна да удари всеки по всяко време. Съгласно тази нова философия на отбраната, израелците вече няма да толерират обкръжение от сили и идеологии, целящи да унищожат страната им. Следващата им цел биха могли да бъдат хутите, ако продължат действията си.

Оттук и нарастващото присъствие на Израел в Сомалиленд. Това обаче не е непременно победа за Тръмп. Всичко зависи от това колко дълго ще продължи. Ако е само няколко дни, тогава е управляемо. Ако войната ескалира, ако иранците решат да разгърнат пълната си сила срещу петролни и енергийни центрове или кораби, това наистина може да предизвика хаос в световен мащаб. Пазарът на петрол ще бъде първият индикатор.

L"Express: Градове с висока степен на сигурност като Дубай бяха атакувани, което доведе до някои поразителни сцени. Как ще реагират арабските държави от Персийския залив?

Бърнард Хейкъл: Целият модел на стабилност, просперитет и долче вита се срина. И иранците биха могли да ударят още по-силно, което би създало огромни проблеми за модела на Дубай и за региона като цяло. Ето защо, противно на твърденията на Washington Post, Мухаммад бин Салман не е бил поддръжник на атака срещу Иран. И днес както Саудитска Арабия, така и Обединените арабски емирства искат това да приключи възможно най-бързо.

Те може да се опитат да окажат натиск върху Тръмп да обяви победа, дори ако режимът не падне. Те биха могли също така да се намесят, за да прекратят бързо войната. В рамките на саудитския режим се води дебат относно изпращането на самолети срещу Иран. Ще остане ли това символичен ход или Саудитска Арабия е готова да влезе в истинска война? Не е ясно. Във всеки случай, както саудитците, така и емиратците предпочитат отслабен ирански режим, останал на власт, пред хаоса.

L"Express: Това ли е най-големият геополитически хазарт на Доналд Тръмп досега?

Бърнард Хейкъл: Да. Не знам как Нетаняху го убеди, че ще приключи бързо и ще има голям успех. Без това той не би посмял да действа. Американските военни го предупредиха за трудностите. Но Нетаняху сигурно му е казал, че иранският режим никога не е бил толкова слаб, без противовъздушна отбрана или милиции в региона и без голяма народна подкрепа, след убийството на 30 000 свои граждани. Нещо повече, Тръмп беше дал думата си, че ще помогне на иранския народ, а след това я наруши.

Това предателство дълбоко го разстрои. Затова той иска всичко да се случи възможно най-бързо. Ако режимът не падне или не се промени, а вместо това се укрепи допълнително, причинявайки рязко покачване на цените на петрола, тогава Тръмп ще научи огромен урок, подобно на други американски президенти преди него, като Джордж У. Буш, който вярваше, че войната в Ирак през 2003 г. ще бъде бърза. Но Тръмп е последовател на Рой Кон, бившия му адвокат в Ню Йорк, който го е научил, че той е този, който решава кое е истина и кое не. Днес той твърди, че американската икономика е в перфектно здраве, което не е вярно. Следователно той ще бъде напълно способен да каже: "Убихме Хаменей, това е пълна победа и спираме."

L"Express: Европа изглежда напълно е загубила влиянието си в региона. Тя дори не е била консултирана преди тези атаки...

Бърнард Хейкъл: Французите и британците обаче имат историческо присъствие в региона. Но е ясно, че те са просто зрители. В крайна сметка европейците ще застанат на страната на победителя. Ако страна като Саудитска Арабия започне война срещу Иран, европейците ще застанат още по-силно на страната на американците и арабските държави. Но европейците нямат разузнавателните и логистичните възможности на американците или израелците, които сега промениха характера на войната.