Адвокат Адела Качаунова пред ФАКТИ: Всички данни за подслушване на магистрати са в ДАНС и прокуратурата

Скритото наблюдение над магистрати, липсата на прозрачност и съмненията за системна злоупотреба със специални разузнавателни средства отново поставят под въпрос независимостта на съдебната власт. Пред обществото се разкрива тревожна картина – стотици разрешения за прилагане на СРС спрямо съдии, прокурори и следователи, при това без ясна връзка с реални наказателни производства. На този фон възникват сериозни въпроси: използват ли се тези инструменти за разследване на престъпления или като механизъм за натиск и контрол? И кой всъщност държи ключовата информация, която може да хвърли светлина върху случващото се в системата… Пред ФАКТИ говори адвокат Адела Качаунова, директор на Програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет.

- Г-жо Качаунова, ваш анализ показва, че има издадени над 200 разрешения за използване на СРС спрямо магистрати – какво означава този мащаб за състоянието на съдебната система?
- Πpи oбщ cъcтaв нa cъдeбнaтa влacт oт oĸoлo 4200 мaгиcтpaти ca peгиcтpиpaни 251 cлyчaя нa пpилaгaнe нa CPC, ĸoeтo oзнaчaвa, чe 6%, или вceĸи 17 – ти, oт cъдиитe, пpoĸypopитe и cлeдoвaтeлитe ca били oбeĸт нa cĸpитo нaблюдeниe. Зa cpaвнeниe, вepoятнocттa eдин мaгиcтpaт дa бъдe пoдcлyшвaн или cлeдeн e нaд 1500 пъти пo-виcoĸa, oтĸoлĸoтo зa cpeднocтaтиcтичecĸия бългapcĸи гpaждaнин.
Bидимo oт нaличнитe дaнни e, чe нaй-гoлям дял нa paзpeшeниятa зa CPC пpинaдлeжи нa KΠKOHΠИ/KΠK – oбщo 134 зa изcлeдвaния пepиoд, a втopи e тoзи нa Aпeлaтивнaтa cпeциaлизиpaнa пpoĸypaтypa (ACпΠ). – oбщo 57. Гoдинaтa c нaй-мнoгo paзpeшeния e 2020 г. – oбщo 62, вcичĸитe пo иcĸaния нa KΠKOHΠИ и ACпΠ. Зaĸpивaнeтo нa cпeциaлизиpaнитe cъд и пpoĸypaтypa пpeз 2022 г. пoĸaзвa pязĸa пpoмянa в дaннитe – през 2022 г. имa eдвa 5 paзpeшeния зa CPC, a cлeд cъздaвaнeтo нa KΠK пpeз 2023 г. зaпoчвa oбpaтнo нapacтвaнe нa paзpeшeниятa. Maĸap KΠK дa e cъздaдeнa в ĸpaя нa 2023 г. тя ycпявa дa пocтигнe 9 paзpeшeния зa ĸpaтĸoтo cи cъщecтвyвaнe. Πpeз 2025 г. вcичĸи paзpeшeния ca пo иcĸaнe нa KΠK – oбщo 13. През 2024 г. няма данни за използвани СРС спрямо магистрати. Липcaтa нa иcĸaния зa CPC cпpямo мaгиcтpaти пpeз 2024 г. (cпopeд инфopмaция oт Aпeлaтивeн cъд – Coфия) e пpeцeдeнт. Bpъзĸaтa мeждy yбийcтвoтo нa Бoжaнoв, пocлeдвaлитe paзĸpития и пpeгpyпиpaнeтo в cтpyĸтypитe нa пpoĸypaтypaтa e пoвeчe oт вepoятнa. Toвa „зaтишиe“ oбaчe нe peшaвa пpoблeмa c вeчe нaтpyпaнитe мacиви oт дaнни.
Упoтpeбaтa нa CPC cпpямo мaгиcтpaти нocи oпacнocт oт зacягaнe нa нeзaвиcимocттa нa cъдeбнaтa влacт. Maгиcтpaтитe тpябвa дa взимaт peшeния caмo въз ocнoвa нa зaĸoнa и фaĸтитe, бeз външни нaтиcĸ или cтpax. Aĸo ce изпoлзвaт CPC cpeщy тяx, ocoбeнo бeз cepиoзнo ocнoвaниe, тoвa мoжe дa ги пpинyди дa ce cъoбpaзявaт или дa взимaт peшeния пoд нaтиcĸ. Heoбxoдимo e дa ce знae дaли peшeниятa зa CPC ca били зaĸoнни, мoтивиpaни и дaли e имaлo злoyпoтpeби.
CPC пo зaĸoн ca дoпycтими caмo зa paзcлeдвaнe нa тeжĸи пpecтъплeния и пpи ycлoвиe, чe дaннитe нe мoгaт дa бъдaт cъбpaни пo дpyг нaчин. Aĸo изпoлзвaнeтo e нeпpaвoмepнo, нeaдeĸвaтнo или мacoвo, тo тoвa e нapyшeниe нa пpaвaтa нa мaгиcтpaти и пoтeнциaлнo нa пpaвaтa нa гpaждaнитe, чиитo дeлa paзглeждaт тe.

- Как си обяснявате факта, че при толкова много използвани специални разузнавателни средства няма много последващи наказателни производства?
- Броят на наказателни производства за изследвания 10-годишен показва сериозно разминаване между броя на използваните СРС и наказателните производства. Броят на наказателните производства е общо 32 срещу 251 случая на употребени СРС. Повечето от тези производства са приключили в ранна фаза и осъдените магистрати са единици. Нещо повече, събраните данни не показват дали за тези 32 наказателни производства са били използвани методи на тайно следене.

- В анализа се посочва, че са използвани не само подслушвания, но и проникване в жилища и проследяване – това не надхвърля ли границите на допустимото в правовата държава. Какви са рисковете за независимостта на магистратите, когато те са обект на подобно масово наблюдение?
- Масовото използване на СРС спрямо магистрати извън наказателни производства създава системен риск от превръщането на съдебната власт в заложник на компроматна зависимост, при която личната информация се използва за неформално изнудване и политически натиск. Този механизъм нарушава фундаменталния принцип за разделение на властите, тъй като позволява на структури от изпълнителната власт и прокуратурата да упражняват скрито влияние върху вътрешното убеждение на съдиите, провокирайки автоцензура и страх. Не бива да забравяме, че самите прокурори също са били обект на тайно следене, което помага на главния прокурор и неговата безконтролна власт върху подчинените му – така може да се контролира резултата по конкретно разследване, по което работи даден прокурор.

Когато наблюдението се използва за кариерно разчистване на сметки или дисциплинарно преследване вместо за разкриване на престъпления, то произвежда т.нар. „охлаждащ ефект“ върху цялата система, ерозирайки правото на гражданите на независим и безпристрастен съд.

Когато магистратите не са независими, рисковете се пренасят върху всеки гражданин, който разчита делото му да бъде решено по безпристрастен начин.

- Възможно ли е тези СРС да са използвани не за разследване на престъпления, а за натиск или събиране на компромати, както се предполага в анализа?
- Не само, че е възможно, а този извод се налага от диспропорцията между броя на СРС и броя на наказателните производства. Събраните данни от СРС, когато те са използвани извън наказателно производство, се съхраняват без ограничение във времето в органа, който ги е поискал. Органите, които са направили най-много искания са Антикорупционната комисия в различните ѝ трансформации през годините и специализираната наказателна прокуратура. Към днешно време всички тези данни се съхраняват в ДАНС и в Прокуратурата. Именно тези органи притежават лостове за влияние върху магистрати.

- Държавна банка от компромати ли е това?
- Това е едно добро определение. Дори в тези данни да няма нещо тревожно за личния живот на конкретен магистрат, чувството на страх, че във всеки един момент съдията или прокурорът може да е следен, е особено неприятно и създава атмосфера, в която не може да се работи спокойно.

- Значи институции като ДАНС, ГДБОП и антикорупционната комисия да основни в този процес, но кой носи отговорност за евентуални злоупотреби?
- Хроничните проблеми с тайното наблюдение в България вече не са просто процедурни пропуски, а „вроден недъг“ на системата, който системно ни поставя в конфликт с европейските стандарти за хуманност и право. За да се излезе от омагьосания кръг, описан в практиката на съда в Страсбург, са нужни не козметични промени, а радикална институционална трансформация в две посоки:
-- Реални гаранции срещу злоупотреби: Належащо е пренаписване на правилата за СРС, което да сложи край на сегашната фиктивна отчетност. Необходимо е да се създаде орган за надзор с реални правомощия, който да следи за законосъобразността на всеки запис – от момента на неговото планиране до окончателното му заличаване. Това е единственият начин да се неутрализира рискът магистратите да бъдат следени от тези, които теоретично трябва да контролират.
-- Ликвидиране на компроматната банка: Държавата трябва да въведе безкомпромисен режим за унищожаване на всички данни, които не са довели до реални обвинения в съда.
Докато съществуват сенчести архиви с материали от СРС, те ще действат като инструмент за скрито подчиняване и дисциплиниране на неудобни съдии/прокурори. Премахването на тези масиви е задължително условие, за да спре използването на информацията като лост за задкулисно управление на правосъдието.

- След като тази информация вече е предадена на ДАНС, очаквате ли реални последствия – разследвания, санкции или промяна в практиките?
- Аз виждам ДАНС като част от проблема. Това е една затворена структура, върху която контрол почти няма, а в допълнение всяка политическа власт назначава свое ръководство в нея.

- Имаме рокада на върха в прокуратурата. Очаквате ли да има и някакво реално развитие на всичко, което сте предали, в отговорните институции?
- Всяка смяна по върховете на прокуратурата носи със себе си засилени обществени очаквания, но опитът ни учи, че персоналните рокади рядко водят до системни промени, ако не са придружени от нова философия на работа. Истинският лакмус за това дали има реална воля за развитие по изнесените от нас данни, не са изявленията, а съдбата на „информационните масиви“ и преписките по знаковите дела.
Ако новите ръководители продължат практиката на „замразяване“ на неудобни разследвания или използват събраните със СРС данни за вътрешно-институционален натиск, тогава просто ще сме сменили лицата, но не и модела. За да има реален напредък, институциите трябва да излязат от режима на „проверка на проверката“ и да преминат към конкретни действия: прозрачна ревизия на използваните СРС спрямо магистрати и ясно разграничаване на наказателното преследване от политическото профилиране. Към момента аз не изпитвам оптимизъм.