Прикритата война между Фон дер Лайен и Калас клати крехката европейска дипломация

Някои дипломати иронично отбелязват, че институциите на Европейския съюз все повече започват да приличат на "Игра на тронове", пише в. "Паис".

В Брюксел се води все по-ожесточена и открита борба за контрола върху дипломацията. Няма кръвопролития и "червени сватби", но както в сериала, базиран на фентъзи романите на Джордж Р. Р. Мартин, всичко се върти около контрола върху лостовете на властта, борбата за влияние и политическия наратив. В тази война съперничеството между председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас става все по-остро. Зад този бюрократичен спор, в който се натрупват търкания заради назначения, политически позиции и дневния ред, стои много по-дълбока институционална война за това кой контролира европейската външна политика в най-бурния и нестабилен период за Европа от Втората световна война насам.

"Тези дребни конфликти и задкулисни маневри нанасят сериозни щети на дипломацията на ЕС. Те не създават добра представа", заяви високопоставен източник от европейските институции, ветеран в Брюксел. През последните дни кризата между ръководителя на Европейската комисия - германската консерваторка Урсула фон дер Лайен, и отговарящата за европейската дипломация - естонската либералка Кая Калас, излезе от коридорите на брюкселския политически балон и попадна в центъра на общественото внимание.

Миналата седмица публикация във "Файненшъл Таймс" за предполагаемите планове на Германия и Франция да променят архитектурата на властта в европейската външна политика беше възприета в Брюксел като пряка атака срещу Калас. Или по-скоро като знак, че Фон дер Лайен - която от началото на втория си мандат през 2024 г. реформира Комисията и концентрира безпрецедентно влияние - се стреми към своеобразно враждебно поглъщане, за да постави под свой контрол и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

Тук трябва да се чете между редовете. Особено след като европейските договори са ясни: върховният представител ръководи външната политика и политиката на сигурност, може да прави предложения по тези въпроси, изпълнява решенията на държавите членки - които запазват контрола - и трябва да координира външната дейност на ЕС. Освен това Франция всъщност предложи различни варианти за повишаване на ефективността на европейската дипломация - от предоставяне на повече правомощия на ЕСВД до реформирането ѝ или още по-тясното интегриране на част от нея - тази, свързана със заместник-председателския пост, който също се заема от Калас - в Европейската комисия, според френски документ.

Договорите очертават Европа с разпределени правомощия, но кризите от последното десетилетие - от пандемията през войната на Русия срещу Украйна, разрива със САЩ и съперничеството с Китай - изведоха Фон дер Лайен на преден план и във външната политика. Освен това тя реформира Европейската комисия и назначи комисари, чиито ресори навлизат в сфери на външната политика, като отбраната - чийто комисар Андрюс Кубилюс смята, че правомощията му се простират "отвъд" официалната му компетентност по индустриалната част на портфолиото, както критикуват дипломатически източници - или международното сътрудничество, наред с други.

Германската консерваторка е изградила своята система на управление като силно централизирана структура. Според критиците си тя постепенно създава паралелни центрове на власт в рамките на Комисията - от новата Генерална дирекция IDEA, занимаваща се със стратегическо планиране и перспективи, но използвана за инициативите на председателя, до звено за разузнавателен анализ, въпреки че ЕС вече разполага с такава структура. Последната обаче е подчинена на ЕСВД, тоест на структурата, ръководена от Калас.

Съперничеството между Фон дер Лайен и Калас стана очевидно още миналата есен, когато бившият естонски премиер пожела да привлече Мартин Зелмайер - бивш началник на кабинета на Жан-Клод Юнкер, предшественика на Фон дер Лайен. Той е човек, натрупал огромно влияние и опит, когото германската консерваторка своевременно изпрати далеч от Брюксел веднага след като встъпи в длъжност. Назначаването на Зелмайер в ЕСВД се оказа невъзможно. Фон дер Лайен го извади от уравнението, като създаде за него поста специален пратеник по въпросите на религиозната свобода.

"Отношенията между Европейската служба за външна дейност, Комисията и държавите членки се обсъждат още от създаването на службата", написа Калас в имейл до своите служители в петък, след като полемиката избухна. "Предвид безпрецедентните геополитически предизвикателства, пред които сме изправени, е естествено тези дебати отново да придобият значение и да станат по-интензивни", посочва тя и припомня, че функциите и отговорностите на институциите на ЕС са ясно определени в договорите. "Всички знаем също, че системата би могла да функционира по-добре и с по-малко дублиране тук, в Брюксел", допълва естонката.

"Службата за външна дейност е част от институциите, които изпълняват политиките на Европейския съюз, и следователно нашият председател очевидно я подкрепя, както и работата, която тя извършва", заяви говорител на Европейската комисия по повод напрежението в европейската столица.

Сред държавите членки също има недоволство от ситуацията, признават дипломатически източници. Някои се оплакват от "ненаситността" на Фон дер Лайен, която вече беше критикувана за някои свои инициативи във външната политика, като посещението ѝ в Израел по време на обсадата на Газа.

Други открито изразиха разочарованието си от начина на работа на Калас. Мнозина не са доволни от нейната дейност. Има такива, които смятат, че естонката е твърде "едностранчива" - критика, която е отправена и от други институции, особено от Комисията - по отношение на Русия. Други посочват редица нейни гафове, като лошо формулирани критики към Китай. "Ако страдате от много тежко заболяване, като рак, има две възможности: да увеличите дозата морфин или да започнете химиотерапия", заяви тя по повод зависимостта на ЕС от Пекин. Някои критикуват дори позицията ѝ по отношение на Израел, която всъщност е сравнително умерена. Други пък смятат, че тя не владее достатъчно добре темите, свързани с Близкия изток.

Алберто Алемано, професор по право на Европейския съюз и ръководител на катедрата "Жан Моне" във Висшето търговско училище в Париж, подчертава, че макар напрежението между Фон дер Лайен и Калас да е реално, под него се крие нещо по-дълбоко и по-сериозно. Той говори за "структурна дисфункция" в архитектурата на Договора от Лисабон - един от основните документи на ЕС, който реформира начина на функциониране на Съюза. "Фигурата на върховния представител беше създадена като хибрид между Европейската комисия и Европейския съвет, за да удовлетвори държавите членки, които искаха да запазят междуправителствения характер на външната политика, като същевременно даде на проевропейските сили усещането за по-единен глас", смята той.

Това е проблем, който може би се вижда по-ясно сега при Калас, но всъщност се проявява още от самото начало при всичките четирима титуляри на поста след влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г. - британката Катрин Аштън, италианката Федерика Могерини, испанецът Жозеп Борел и естонката Кая Калас от декември 2024 г. насам, подчертава Алемано.

Социалистическият евродепутат Хави Лопес е силно критичен. "Институционалните напрежения в Брюксел отслабиха нашата външна политика. Личните и институционалните сблъсъци, многогласните и противоречиви позиции и прекалената централизация на вземането на решения доведоха до дисфункции, които Европа не може да си позволи", изтъква той. "Проблемите в политическата координация се решават чрез споделено лидерство, уважение към компетенциите на всяка институция и реформи, постигнати с консенсус; демонтирането на стратегически способности е нещо съвсем различно", отбелязва социалистът, който е един от заместник-председателите на Европейския парламент.

Зад прикритата война между Фон дер Лайен и Калас всъщност стои нарастващо безпокойство в европейските столици - усещането, че институциите, създадени за епоха на консенсус, не са подготвени за свят на конфронтация между големите сили.