От комунист до сръбски националист: кървавият път на Ратко Младич в сянката на Русия

Ратко Младич, военният лидер на босненските сърби, е една от трите основни фигури, отговорни, заедно с политическия си колега Радован Караджич и техния "шеф" в Белград, Слободан Милошевич, за войната, която отне 100 000 живота в началото на 90-те години в тази малка република, получила независимост след разпадането на комунистическа Югославия на Тито.

Портретът на човека, наричан с прякора "Касапинът на Балканите", обикновено е доминиран от ултранационализъм и идеологически екстремизъм, поставени в услуга на проекта на Милошевич за "Велика Сърбия". Подобно на Владимир Путин днес в Русия по отношение на съседите си, Милошевич искаше насилствено да върне бившите образувания на югославската федерация обратно в лоното на "майката", наказвайки ги за това, че са напуснали родината си в търсене на свобода след падането на комунизма. Някои политически течения в Европа искат да го виждат, подобно на Владимир Путин, като герой, защитаващ Запада от "ислямисткото заливане". Но подобно на своя "братовчед" в Москва, той всъщност е бил точно обратното. Това пише в свой материал за френския вестник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

Ратко Младич беше преди всичко, до степен на фанатизъм, чист продукт на югославския комунизъм и на армията - неговия бастион и преторианска гвардия. Роден е през 1942 г. в комунистическо семейство на босненски сърби, изповядващо ценностите на "антифашизма". Баща му, югославски партизанин на Тито, е убит по време на Втората световна война от хърватските усташи, които са били близки до нацистка Германия.

Член на комунистическата партия, той се присъединява към Югославската народна армия (ЮНА), където става най-добрия офицер от своя випуск. В армията той възприема недоверието на комунистите към Запада и параноята, която постоянно размахва заплахата от външен враг. Ратко Младич дължи всичко на партията и системата на Тито, към които е бил по-силно привързан, отколкото към етническия сръбски национализъм. За офицерите от неговото поколение разпадането на страната и армията след падането на Берлинската стена беше трагедия. Подобно на Владимир Путин, който през 2005 г. заявява, че разпадането на СССР е било "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век".

Дълбоко привързан към комунистическа федерална Югославия, когато започват безредиците първият враг на Ратко Младич са хърватските католически националисти. И то в много по-голяма степен, отколкото босненските мюсюлмани, които по-късно той ще се опита да заличи от картата, като им припише връзка с исляма, каквато те не винаги са имали. Тяхната "мюсюлманска" идентичност, първоначално е била националност, призната от Тито през 1971 г. Първите му престъпления в самото начало на 90-те години са извършени срещу хърватски села. Той не се поколебава дори да заповяда бомбардирането на католическа църква.

Младич прегръща сръбския национализъм едва през 1992 г., когато е назначен от Милошевич за началник-щаб на югославската армия в Босна. "Вероятно в опит да си обясни един свят, който вече не разбира, той се е обърнал към панславянските и православните митове", анализира в Х Лука Мишетич, хърватско-американски адвокат по наказателно право.

"Повечето извършители на зверствата по време на югославските войни са били професионални войници от ЮНА, обучени в институционализираната "антифашистка" доктрина на югославската армия" - продължава той. - Трябва да се изследват връзките между тяхната идеологическа подготовка и чудовищните престъпления, които са извършили."

Както и самото превръщане на комунизма в национализъм.

По време на комунистическата епоха Югославия и СССР са имали сложни, но постоянни отношения. През март 1991 г., точно преди разпадането на Югославия, когато Ратко Младич все още служи в Белград, югославският министър на отбраната Велко Кадиевич отива в Москва, за да поиска - напразно - от своя съветски колега Дмитрий Язов, бъдещия лидер на преврата срещу Горбачов, съветска военна подкрепа за борба със сепаратистките лидери. Именно в руската столица, където бяга през 2001 г., той ще прекара последните си дни, точно както и съпругата на Милошевич.

Тази специална връзка между славянските комунистически братя продължава и след разпадането на двете страни. В книгата си за издирването на военнопрестъпници, британският писател Джулиан Боргер разкрива - благодарение на показанията на сръбски демократи, сътрудничили с Трибунала в Хага - наблюдението и защитата, които Ратко Младич е получавал от руските служби за сигурност.

Защото в Белград, както и в Москва, все още се усеща една и съща носталгия по двете бивши комунистически империи, отслабени от новонезависимите държави. На Запад руският и сръбският преход се възприемаха като смяна на режимите и отваряне към Европа и демокрацията. Но илюзията трая само докато новите екипи бъдат пометени от старата система.

Поради липса на реформи, връзките не са прекъснати. Сръбският апарат за сигурност, проникнат от Русия и дълго време частично субсидиран от нея чрез система от бонуси, предоставяни на сръбските агенти, никога не е бил реално реформиран или прочистен и премахнат.

Когато Милошевич напусна поста си, преходът към новия президент се състоя под зоркия поглед на Кремъл, който беше изпратил свой човек в кабинета на неговия наследник Воислав Кощуница. Днес Николай Патрушев, бивш офицер от КГБ, който стана влиятелен съветник на Владимир Путин, редовно пътува до Белград.

Близостта между Белград и Москва се вижда и от изпращането на 200 сръбски наемници, които да воюват на страната на руснаците срещу украинците. Владимир Путин обаче не долюбва особено настоящия сръбски президент Александър Вучич, чието балансиране между Москва и Брюксел го дразни. Особено, когато Вучич решава да доставя оръжия на Украйна и се опитва да си върне контрола над националната петролна компания НИС от ръцете на руския газов гигант "Газпром". Руският президент предпочита далечния наследник на Младич - Милорад Додик, настоящият лидер на босненските сърби. Редовен посетител на Кремъл, той се е превърнал в човека на Русия на Балканите.

Русия на Путин, която беше обвинявана, че е помогнала на Ратко Младич да се укрие от Международния наказателен трибунал, остана сдържана след смъртта му.

Кремъл обаче продължава да държи широко отворено едното си око върху Западните Балкани - тази "сива зона" на Европа, където замразените конфликти, по-специално в Косово и Босна, лесно могат да бъдат разпалени, за да дестабилизират Европа и да насърчат стратегическите интереси на Русия.

Регионът, с неговите опорни пунктове в Сърбия и Република Сръбска, по земите на Младич и Караджич, е и средство за Кремъл да се опита да си възвърне влиянието, което загуби в средата на 90-те години на миналия век при Борис Елцин. Според европейските разузнавателни служби Русия набира там хора на ниско ниво, за да извършват операции по дезинформация и саботаж в рамките на Европейския съюз.

Последният случай: Според информация на Der Spiegel, един от заподозрените в неуспешния атентат на летище Лайпциг в Германия на 4 август се е качил на самолет за Белград. Според западните служби за сигурност Сърбия се е превърнала в кръстопът за руските саботажи в Европа.

Ратко Младич е мъртъв, но солидарността между страните, произлезли от комунистическия блок, остава.