Кой, кога и как ще спре войните, които дърпат света към пропаст?

Най-малкото е странно точно The Atlantic да напише “Американската епоха свърши”. Получил се край на глобалнато господство. Казват, че историческият поврат се е оформил с войната срещу Иран. Но никак не е случайно, че едва тези дни излизат информации защо внезапно Радклиф, шеф на ЦРУ, отлетя за Москва и е провел разговор с руския си колега Наришкин. Не с Путин. Защо пътува с транспортен самолет? Прибрал е телата на загинали агенти на ЦРУ? Ако е така, означава, че американското превъзходство вече не е доминиращо. Явно и светът е станал едно голямо село и тайните бързо изплуват на повърхността. Все по-често се пише, че “изненадващо е колко внезапно дойде този момент”.

Нима не е внезапна изненада, че огромната сила на САЩ е недостатъчна, за да победи Иран? Една, казват, страна с икономически застоял режим, репресивен и без модерни оръжия. Въпреки неуспехите във Виетнам, Ирак и Афганистан, нямаше съмнение, че Вашингтон е в състояние да мобилизира финансови, военни и дипломатически ресурси като никоя друга държава по света и то по време на кризи. И да постигне своето. Сега говорят за самодоволство, надменност, надскачане, което е оставило американските военни уязвими в свят, където дори евтини и масово произвеждани оръжия могат да бъдат насочвани със смъртоносна прецизност. Всъщност Ормуз разкри истината. Но при всичките критики към Тръмп, не може да не се отбележи, че войната в Иран е извадила дългогодишни проблеми. Не Белият дом на този етап е подкопал възможностите на САЩ. Просто стана ясно колко се е променила динамиката на глобалната сила и колко е намаляла американската мощ. Каквото и друго да ни говорят.

Режимът в Техеран остана непоклатим, въпреки убийството на аятолах Хаменей и висши военни. Атаките с далекобойни ракети и дронове на Иран заобиколиха американската противовъздушна отбрана и извадиха от строя множество съоръжения из Персийския залив.За по-малко от 2 седмици 17 американски бази са извадени от строя. Сред тях е и щабът на Пети флот на САЩ в Бахрейн. Американски военни пред CBS News признали, че “понасяме удари със затворени очи, просто гледаме как базите се рушат”. Допълнено с “тези огромни щети се крият от американската общественост”. Не били изолирани ракети. Наземни бази в Кувейт са превърнати в руини.

Пентагонът докладва за загуба от 60 самолета и оборудване за 3.7 млрд дол. Голяма част от базите, повредени при ирански атаки, са до голяма степен изоставени поради продължаващи заплахи за нови нападения. За базата в Бахрейн адмирал Конъл, н-к щаб на ВМС на САЩ, заявил, че “няма да се върнем скоро там”.Разходите за ремонти определено ще накарат САЩ да се откаже напълно от възстановаването на базите. Защитата на такива съоръжения срещу технологично по-слабо развит противник като Иран не се приема за целесъобразно. Само един от изводите от войната срещу Иран.

Но последиците от тази война не се ограничават само с Близкия изток. Изтеглянето на самолетоносача “Джордж Вашингтон” от Япония /целта е била да се възпира Китай/, за да замени компрометирания “Абрахам Линкълн” в Арабско море е също знак, че ситуацията е трудно контролируема. А американските военни ресурси, колкото и да са превъзхождащи други страни, са паднали до много ниски нива. Темповете на производството им трудно ще запълнят скоро необходимите запаси. Друг извод от тази война. Някои смятат, че именно ерозията на американското производствено превъзходство е ключ за разбирането, че е настъпил края на американската ера. Днес САЩ, например, почти не строят граждански кораби /да не говорим за ледоразбивачи/ в световен мащаб, докато Китай произвежда 50% от корабите по света и контролира около 80% от световното производство на дронове.

Казват, че американската армия е изградена на принципа да е в състояние да преобладава в краткосрочни конфликти с висока интензивностти, но след войната срещу Иран дали ще е в състояние да се включи в дългосрочен конфликт с Китай? Изводите зад кадър са красноречиви.Обикновено глобалното превъзходство на САЩ не е свързано само със собствения им военен и икономически капацитет, а изградената система от съюзи осигурява усилване на американската мощ. Съюзниците са домакини на американски военни бази, осигуряват дипломатическа подкрепа, споделят разузнавателна информация и т.н. Но войната срещу Иран показа, че съюзниците предпочетоха да са “на една ръка разстояние”. Не дадоха очаквана подкрепа.

Явно Вашингтон днес изпитва осезаема нужда от възможностите на съюзниците. Стигна се до там, че Тръмп ги нарече “нахалници, досадници, пречки”. Последва обявяване на изтеглянето на 5 хил американски войници от Германия. Лансира се идеята за преоценка на разполагане на военни сили в Европа. Дали съюзниците губят доверие в САЩ? Или изграждат регионални съюзи като Пакт Мека, но без да се отказват от чадъра за сигурност на Вашингтон? Оман не крие действия за по-тясно сътрудничество с Техеран, а в Европа се говори за нова континентална отбранителна структура. В ОАЕ дипломатически съветник на президента говори за “възстановяване на отношенията с Иран в даден момент и това е неизбежно, защото Иран остава наш съсед. Географията не ни оставя друг избор освен ангажиране”.

Изводите се множат, но фактът, че енергийната сигурност на света е под заплаха поставя на дневен ред въпроса дали това е следствие войната срещу Иран или е сценарий на сили, които имат своите дивиденти от горещи регионални конфликти с глобално въздействие. И играят с цените на енергийните продукти. Както и за производствата във ВПК. Полуработещ Ормуз и затворен Баб ал-Мандеб пред Червено море изправя на нокти предимно Европа, докато Вашингтон организира тайни срещи между Израел и арабските монархии в стил “споразумения от Абрахам”. И то в Германия. При липса на дипломатически отношения с Израел. Организира срещата адм. Купър, Централно командване на САЩ, но Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн, Кувейт, Катар, Йордания и Египет не са обявили провеждане на такава среща. А тя е била за сътрудничество и за Иран.

След като бе провалена среща в Оман по темата, но без участие на Вашингтон. Несъгласувани регионални срещи определено не са приемливи.Толкова за суверенитет и гаранции за сигурност. При загърбване на геополитически играчи като Китай и Русия, с които обаче се водят без прекъсване задкулисни разговори и уточняване на позиции. Както се казва, да се очаква “нова Ялта” в късна есен в Китай, когато може и да се срещнат Тръмп, Си Дзинпин и Путин. Защото вече е видно, че Вашингтон си подготвя условията за действия в различен многополюсен свят. Който го пропуска, ще чака края на войната в Украйна, която няма как да не обърка доста сметки. Защото, казват, някои войни са загубени преди да се започнали. Познайте кой ще е губещ. Но кой, кога и как ще спре тези войни?