Боян Рашев: Махнете квотите за въглищните централи, за да има евтин ток през зимата

Плащаме скъпо, енергоемките ни индустрии се изнасят, а същевременно нямаме желания резултат за климата, заяви енергийният експерт Боян Рашев. Той e един от водещите специалисти в България по управление на околната среда, ресурсите и енергията. От 2007 г. е управляващ партньор в консултантска компания в България по въпросите за ESG, декарбонизация, доклади и оценки за въздействие, кръгова икономика. Личната му мисия е политиките в енергийната сфера и околната среда да се провеждат така, че да са в полза на националния интерес и да водят до повишаване на благосъстоянието на хората и успеха на бизнеса.

– Г-н Рашев, хората са притеснени от високите цени на петрола, а оттам и на горивата. Какви са прогнозите ви и как може да се противодейства?

– Цените на петрола и горивата са силно зависими от геополитическата обстановка. Докато се водят войните в Персийския залив и Украйна, цените ще бъдат относително високи. Ако има мир, пазарът много бързо ще се успокои и цените ще паднат. Много е трудно да се прогнозира. Европа може да си осигури стабилни цени, като инвестира във възраждане на нефтодобива и рафинирането и/или като внася по-малко и предимно от региони, които може да контролира, и/или като намали облагането на горивата. Горивата в Европа принципно са скъпи заради високите акцизи.

– Как ще коментирате действията на българското правителство с предложенията за временно анулиране на акциза на пропан-бутана и на природния газ, както и на помощите от 50 евро за социално слабите?

– Българското правителство се опитва да прави стъпки за защита на най-уязвимите потребители, което е логично. Ако искаме дългосрочно по-евтин газ обаче, трябва преди всичко да мислим за собствен добив.

– Тези дни постнахте в социалните мрежи свое интервю от 2021 г., че правителства в Европа ще падат като круши. Намек ли правите?

– Не съм поствал това интервю – вероятно някой друг го е направил. Но положението, за съжаление, е много подобно на края на 2021 г. Най-голямата круша се очертава правителството на Мерц в Германия.

– И докато хората са концентрирани дали ще могат да карат колите си, вие поставяте фокуса и прогнозирате енергийна криза и високи цени на електроенергията през зимата. Виждате причината в природния газ, въпреки че той дава едва 16 на сто от потреблението за август на електроенергия. Защо?

– В Европа сме в постоянна енергийна криза – по отношение на цените на газа и електричеството – от средата на 2021 г. до днес. От време на време към нея се присъединяват и горивата. Текущата цена на природния газ на нидерландския хъб се колебае около 70-80 евро/MWh. Тъй като газовите тецове са тези, които де факто определят цената на тока в повечето страни в ЕС, включително съседни на България като Гърция и Румъния, цената на газа определя и средните цени на тока.

При 80 евро за мегаватчас и 80 евро на тон за въглеродните квоти газовите ТЕЦ няма как да генерират печалба под 180 евро на мегаватчас продажна цена на електричеството. Ако видим и по-високи цени на газа през зимата, а това е все по-вероятно при тези ниски нива на запълване на газохранилищата, токът ще става и по-скъп. Освен това производството на газови и въглищни тецове обикновено нараства значително през зимата.

– Газова криза ли очаквате в Европа? И ако отговорът е “да”, как да се предпазим от критично високи цени? У нас няма газови централи, но това засяга топлофикациите.

– Не я очаквам – газовата криза се случва. В България можем да се предпазим донякъде от високите цени, като осигурим нужните условия на въглищните си тецове да работят. Най-адекватният подход на европейско ниво е премахване или ограничаване на цените на въглеродните квоти. Това веднага би върнало въглищните централи в микса и би намалило участието на газовите във формирането на цената на тока. Батериите и вецовете също имат роля в ограничаването на цените в пиковите часове, но първите трябва да могат да зареждат евтин ток отнякъде. Топлофикациите трябва да инвестират в алтернативи – отпадъци, биомаса, геотермална енергия, ако не искат всеки път да изпадат в криза при вдигане на цените на газа.

– България не стои ли добре с газопроводите си, с достъпа до терминали за втечнен газ, с договора си за азерския газ?

– България принципно стои добре, но не се възползва максимално от положението си. Оттук минава много газ, а ние ползваме миниатюрна част от него. Нивото на газификация на страната е много под средното за ЕС. Договорът за азерския газ ни дава предимства, но те ще са до определен момент.

– Странното е, че въпреки многото инсталирани фотоволтаици, които вече са на второ място по производство на ток след ядрените централи, и очаквания за близки до нулата и минусови цени на електроенергията това лято те държат високи нива. А потреблението не се е увеличило съществено. Как се обяснява това?

– България разполага с над 7 GW инсталирани фотоволтаични мощности и около 6GW/20GWh батерии. Благодарение на големите грантови схеми сме световен шампион в батериите. Независимо от това цените на електричеството на пазара “Ден напред” през това лято бяха най-високите в историята (ако изключим 2022 г.). Дължи се на скъпия газ, скъпите емисионни квоти и кризата с АЕЦ в близки страни (Румъния, Унгария) заради ниското ниво на река Дунав. Факторите са все външни. България е отлично свързана с пазара в ЕС, което в случая вдига цените и у нас. При евтин газ ефектът е обратен – цените у нас падат.

– Има ли стремежът към електрификация и отказ от фосилните горива дял в това?

– Има. Първо, необмисленият стремеж към пълна и бърза електрификация вдига много потреблението. В България това е особено видимо през зимата, когато потреблението ни скача 1,5 до 2 пъти заради все по-масовото отопление на електричество. Желанието за бърз отказ от фосилни горива в Европа доведе преди всичко до бързо намаляване на добива на нефт, газ и въглища и ограничаване на работата на местните въглищни тецове. Това обаче се случва, без да сме готови с източници и мощности, които могат да ги заместят в реални условия. Резултатът е, че плащаме много по-скъпо, енергоемките ни индустрии се изнасят, а същевременно нямаме и желания резултат за климата.

– ВЕИ-тата и съхраняването на енергията им в батерии не могат ли да покрият вечерните пикове и да не се разчита на газовите централи да осигурят потреблението след залеза на слънцето?

– ВЕИ имат своето място в системата, а батериите ни дават възможност да използваме по-голяма част от енергията им. В България това работи особено добре през лятото, когато фотоволтаиците произвеждат много. Въпреки това пак имаме скъп ток и доста работа за “ТЕЦ Марица-изток 2”. За съжаление, положението ще бъде далеч по-лошо през зимата, когато хем потреблението е по-високо, хем слънцето рядко свети. Една батерия не може да замени диспечеруема мощност на газ или въглища в пълен обем.

– Какъв оптимален микс би направил поносими цените на електроенергията и парното?

– Ако търсим най-ниска цена на енергията, трябва целият пазар да е ориентиран към това и да залагаме на източници, които имаме и които са достатъчно надеждни при всякакви условия. Въглеродните квоти например са измислени, за да премахнат изкопаемите горива от микса – те не целят постигането на изобилна, надеждна и евтина енергия. Всичко е въпрос на политически приоритети. Ако в Европа искаме евтина енергия, трябва да оставим пазара сам да намери пътя към нея. Той ще се справи много бързо.

Източник: glasove.com