Със синя карта ще привличаме чуждестранни IT кадри

Приоритетно ще насочим усилията си и към провеждането на политики в подкрепа на малките и средни предприятия. Друга съществена мярка, върху която министерството работи е увеличаване на прага за задължителна регистрация на предприятия по Закона за ДДС. Не на последно място акцент в работата ни ще бъде въвеждането на практиката на оценка за въздействие на законодателните инициативи и нормативни актове върху бизнес средата и по-специално върху малките и средни предприятия. Целта е да се ограничи негативното въздействие върху условията, при които функционира бизнесът.

Това заявява в интервю за Факти.бг министърът на икономиката Божидар Лукарски.  Според него тези реформи, ако се направят внимателно, ще освободят значителен ресурс за най-малките предприятия и ще допринесат за изсветляването на икономиката.

Друг отрасъл, който отбелязва ръст у нас е производството на части и компоненти за автомобилостроенето. Разбира се, не трябва да забравяме останалите отрасли, които традиционно  се развиват добре, като машиностроенето, селското стопанство, фармацевтиката.

Г-н Божидар Лукарски, Вие заявихте амбиция реално да се подобри бизнес средата, но след десетилетия само обещания бизнесът вече няма вяра.

Какво конкретно планирате като действия, срокове и резултат през 2015 година като цяло за икономиката?

Вярвам, че в най-скоро време ще имаме конкретни действия и резултати по отношение на подобряване бизнес средата. Министерството на икономиката следи активно и ще влезе в диалог с отговорните институции с конкретни предложения по теми като „Достъп до електропреносната мрежа“, „Достъп до ВиК мрежата“ и процедури за „Издаване на разрешителни за строеж“ с цел оптимизиране на сроковете за издаване на всички лицензи и разрешителни, необходими за осъществяване на бизнес в страната.

Друга съществена мярка, върху която министерството работи е увеличаване на прага за задължителна регистрация на предприятия по Закона за ДДС. Към настоящия момент около 70% от всички български предприятия декларират годишен оборот под 50 000 лева, какъвто е прагът за регистрация. Целта на тази мярка е намаляване на разходите за счетоводни услуги на микропредприятията и облекчаване на тяхната дейност. Европейската комисия позволява прагът за задължителна регистрация по Закона за ДДС да бъде до 100 000 евро.

Приоритетно ще насочим усилията си и към провеждането на политики в подкрепа на малките и средни предприятия. Въвеждането и прилагането на МСП-тест, нормативното уреждане на по-бърза процедура за регистриране и стартиране на бизнес, драстичното съкращение на редица режими и повдигането прага за задължителна регистрация по ЗДДС ще променят значително бизнес средата в интерес на малкия бизнес. Приложението на тези мерки ще доведе до значително по-благоприятна бизнес среда за предприемачество в България.

Кога ще се усетят първите положителни сигнали за преодоляване на икономическата изостаналост на Северозападна България?

Екипът на Министерството на икономиката вече проведе среща с представители на бизнеса от Северозападна България. На срещата обсъдихме проявения интерес от страна на Китай и Пакистан. Очаквам юни месец да финализираме преговорите за сериозен китайски инвеститор. Важен инструмент за икономическото развитие на региона е и Оперативна програма “Иновации и конкурентноспособност” (ОПИК). В споразумението за партньорство с ЕС се предвижда прилагане на териториален подход за целенасочена подкрепа на Северозападния регион. Програмата цели стимулиране на иновационната активност чрез насърчаване на производства, които развиват иновативни технологии, както и въвеждането на енергийни и ресурсно ефективни мерки в предприятията и производствените мощности.

Прилагането на целенасочена подкрепа на бизнеса в Северозападен регион посредством ОПИК може да бъде осъществена по два начина. Първият вариант е чрез приоритизиране на проектите от Северозападна България, като се предоставя допълнителен брой точки при оценката в рамките на съществуващите процедури, които се изпълняват на територията на цялата страна. Втората възможност, при наличие на достатъчен интерес от страна на бизнеса в Северозападна България, е чрез изготвяне на отделна схема за проекти от региона.

Казахте, че ще наблегнете на работата за развитието на малките и средните предприятия. Как ще постигнете това?

Нееднократно съм казвал, че подкрепата за МСП има няколко измерения – от една страна необходимостта от провеждане на административни реформи, които да облекчат бизнес средата, а от друга – осигуряването на възможности за финансова подкрепа чрез различни инструменти. Насърчаването на МСП ще бъде постигнато и чрез изпълнение на стратегическите приоритети, разписани в Националната стратегия за насърчаване на МСП 2014 – 2020. В Министерство на икономиката има изготвена концепция за прилагане на МСП-теста, за който вече споменах. Целта е да се оценява въздействието върху малкия и среден бизнес на всички законодателни промени в нормативни актове и да не се допуска влошаване на условията, при които функционира бизнесът.

Друга стъпка, към която се стремим е ускоряването на регистрацията по ЗДДС. Вече споменах, че обмисляме повдигане на праговете за регистрация по ЗДДС, както и промяна в патентните данъци. Тези реформи, ако се направят внимателно, ще освободят значителен ресурс за най-малките предприятия и ще допринесат за изсветляването на икономиката.

Обмисляме също финансов инструмент за подкрепа и на бързорастящите малки и средни предприятия. Те представляват около 6% от всички МСП, но носят около 40% от добавената стойност, генерирана от МСП и тяхната стопанска дейност е като локомотив за целия сектор на МСП.

В посока насърчаване на експортно-ориентираните предприятия, „Българска агенция за експортно застраховане“ подготви нови застрахователни продукти, насочени към подпомагане на МСП без опит в износа и застраховане на политическия риск в трети страни.

Друг фактор, който е определящ за създаването на благоприятна бизнес среда е подготовката на кадри, които да отговарят адекватно на нуждите на бизнеса. В това отношение ще обърнем специално внимание на подготовката по предприемачество още на ниво училище. Стремежът ни е да въведем ново юридическо лице - тренировъчно предприятие, което да може да извършва стопанска дейност. Това значително ще доближи подготовката на учениците по предприемачество до реалната бизнес среда.

Министерство на икономиката изпълнява още 3 проекта в посока насърчаване на предприемаческата активност и училищната подготовка по предприемачество - “stARTs”, “Брандико” и “Th13teen Arts”. По проектите “stARTs” и “Брандико” има стартирани 10 тренировъчни предприятия от началото на годината в 5 училища (4 по изкуства и 1 спортно), в които се обучават около 100 ученици. Сред основните умения, които следва да се придобият е създаването на собствени търговски марки от учениците и тяхната защита като Марка на Общността – практика, която е от изключителна полза в реалния стопански живот и улеснява стъпването на Единния пазар. Проектът „Брандико“ бе отличен от ЕК за инвестиции в предприемачески умения за 2014 г.

С кои мерки ще намалите административната тежест на бизнеса?

Мерките ще са в посока оптимизиране на административните услуги и намаляване на лицензионните и разрешителните режими, разбира се, там, където те не засягат безопасността и здравето на хората. За режимите, които остават ще се стремим да бъдат оптимизирани сроковете за издаване на всички документи, необходими за осъществяване на бизнес в страната.

Министерство на икономиката е стартирало разработката на трети План за действие за намаляване на административната тежест за бизнеса от измерените закони (2015-2017 г.). Очакваният ефект от прилагането на третия план е реализирането на спестявания в размер на 113 млн. лв. на бизнеса.

В момента работим по проект за въвеждане на пакет от административни услуги, които ще бъдат предоставяни по електронен път. Електронизацията на обществените поръчки също е една от мерките, които ще допринесат за облекчаването на бизнеса, като следва да се обхване целият процес – от стартирането до приключването на процедурите, включително целия обмен на информация между възложителя и участниците. Това е заложено при изготвянето на нов Закон за обществените поръчки и ще осигури по-голяма прозрачност при провеждането на процедурите.

От гледна точка на облекчаване на процедурите за стартиране на бизнес Министерство на икономиката е заложило като мярка ускоряване на процедурата по регистрация на едно предприятие в Агенция по вписванията, като тя следва да се извършва в рамките на 3 дни. Тази мярка също е част от Програмата на правителството и се надяваме да стимулира предприемачеството в страната.

Не на последно място акцент в работата ни ще бъде въвеждането на практиката на оценка за въздействие на законодателните инициативи и нормативни актове върху бизнес средата и по-специално върху малките и средни предприятия. Целта е да се ограничи негативното въздействие върху условията, при които функционира бизнесът.

Данъчната политика у нас постоянно бива сочена като много привлекателна за чужди инвестиции, но резултатите не са добри. Каква е оттук насетне перспективата?

От многобройните ми срещи с инвеститори, разбрах, че данъците за тях не са основният им проблем. Като пречки посочват например административната тежест, високата цена на електроенергията за промишлеността, липсата на квалифицирана работна ръка, както и несигурната съдебна система. За да се преодолеят тези проблеми са нужни усилията на всички институции. С колегите от Министерски съвет вече работим по реформата в съдебната система. Приоритет за нашето министерство е и въвеждането на дуална система на обучение – т.нар. обучение чрез работа, което да произвежда кадри, необходими за бизнеса. По това ще работим заедно с Министерство на образованието. С колегите от парламентарната комисия по енергетика сме набелязали и конкретни законодателни инициативи, които биха довели дo намаляване на цената на тока за индустрията.   

Разбира се необходими са и други стимули, които да превърнат страната ни в привлекателна инвестиционна дестинация. Подготвяме промени в Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) и правилника за прилагането му, които да имат реален ефект. Например,  Министерството на икономиката за пръв път приложи мярката по ЗНИ за частично възстановяване на направените от инвеститора разходи за осигурителни вноски, като се насърчиха 13 инвестиционни проекта. Последните промени в Правилника за прилагане на ЗНИ, приети от Министерски съвет, имат за цел и намаляване на административната тежест за инвеститорите. Ще се активизира работата на Българската агенция за инвестиции (БАИ), като обмисляме идеята всеки инвестиционен проект да има конкретен проджект мениджър от БАИ, който да подпомага инвеститора от стъпването му у нас до реализирането на проекта.

А как ще се справите с другия, определено много болен проблем за България - структурата на външните инвестиции у нас, която не генерира икономически растеж?

Това може да стане чрез приоритетно привличане на инвеститори в сектори с висока добавена стойност, както и в иновативни и високотехнологични производства. Това ще бъде постигнато чрез провеждането на проактивен инвестиционен маркетинг от страна на БАИ, както и активизиране на работата на търговските ни служби зад граница. Приоритетно развиваме индустриалните зони, София Тех Парк, чиято цел е именно привличане на инвеститори в сектори с висока добавена стойност. Възстановихме и работата по организиране на междуправителствени комисии за икономическо сътрудничество с цел активизиране на стокообмена и инвестициите.

Обявихте национална стратегия за приватизация. Кои дружества влизат в нея? Ще се вадят ли държавни дружества от т.н. забранителен списък? Каква ще е съдбата на Пловдивския панаир и на ВМЗ?

Към настоящия момент Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е подготвила план за приватизация за настоящата година.

Необходима е обаче цялостна стратегия, която да обхване не само наличния ресурс от участия на държавата в търговски дружества, а и имотите частна държавна собственост, които са с отпаднала необходимост за държавата. Изключително важно е да се изгради добро сътрудничество между Българската агенция за инвестиции и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Защото приватизацията като цяло може да бъде използвана и като инструмент за привличане на инвестиции, запазване на производства и работни места, преструктуриране, а и осигуряване на приходи за държавата.

На този етап приватизационният ресурс от държавно участие в компании, в които държавата притежава акции или дялове е значително ограничен. Извън дружествата, които са включени в т.нар. „забранителен списък” по ЗПСК, компаниите, които могат да бъдат предложени за приватизация от системата на Министерството на икономиката са: Държавното участие в „Международен панаир Пловдив“, Държавното участие в „НИТИ“, Казанлък, Държавното участие в „Овча Купел“ ЕАД, Участието на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД в „Монтажи“ ЕАД. Що се отнася до „ВМЗ-Сопот“ процесът е комплексен и преди да се пристъпи към приватизация се необходими детайлни анализи. ВМЗ в момента е стабилизирано и има осигуреност на поръчки за следващите години, така че неговата приватизация не стои на дневен ред.

Невъзможността на държавата да участва пряко в управлението на „Международен панаир Пловдив“ предопределя факта за стартиране на процедура за приватизация, по която тепърва следва да бъде определен метода й. По отношение на „Монтажи“ ЕАД предстои уточняване приватизацията да се осъществява на обособени части или да бъде приватизиран 100% от капитала на компанията.

Тук искам да отбележа, че останалите министерства също разполагат с наличен ресурс за приватизация. Такива примери са участието на Министерство на финансите в „Българска фондова борса“, Централен депозитар“ и миноритарното участие в свободните безмитни зони. От страна на Министерство на отбраната, доколкото разполагаме с информация, АПСК има готовност за стартиране на процедура за приватизация на „Военно издателство“. За приватизация е обявено и „ВМТ Орбита“, чиито права на собственост се упражняват от Министерството на туризма.

На този етап предстои уточняване на приватизационния ресурс и избиране на подход, който да определи кои от компаниите преди приватизацията ще станат собственост на „Държавна консолидационна компания“ и кои ще бъдат продавани директно от АПСК.

Какви са възможностите на страната ни да се възползва от плана „Юнкер”?

Засега за включване в Плана „Юнкер“ България е предложила проекти за 1,5 млрд. евро, които са предимно инфраструктурни. Но доколкото сме коментирали с представители на ЕК, идеята е по-скоро да се задвижи частният инвестиционен ресурс към иновативни проекти в сектори с висока добавена стойност, създаващи растеж и работни места.  В това отношение смятам, че имаме нужда частният бизнес да ни помогне с проекти, свързани с наука, иновации, технологии и по този начин възможно най-бързо да се включим в плана Юнкер.

При срещата си с украинския посланик Микола Балтажи Вие заявихте, че Украйна ще е алтернативен пазар за компенсиране на загубите на българската икономика от санкциите на руското ембарго? Какви са възможностите за развитие на двустранните връзки?   

Важна роля за развитието на българо-украинските икономически връзки играе Междуправителствената българо-украинска комисия за икономическо сътрудничество, на която съм ръководител от българска страна. След определянето на председател на украинската част, ще бъде организирано и проведено нейното поредно заседание, основен въпрос, на което ще бъде разширяването на двустранното икономическо сътрудничество, включително увеличаване присъствието на български стоки на украинския пазар. Планира се и провеждането на съпътстващ бизнес форум, на който представителите на бизнеса от двете държави ще имат възможност да обсъдят конкретни въпроси на двустранното сътрудничество.

Каква е позицията на страната ни относно Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции? С какво ще е полезно то за нас, при положение че имаме визов режим със САЩ?

Заедно с останалите държави-членки на ЕС, България подкрепя воденето на преговори за сключване на единно, амбициозно и всеобхватно споразумение Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) със САЩ, но след провеждането на прозрачни преговори. Сключването на бъдещото споразумение следва да се разглежда в контекста на обективната необходимост от даване на нов силен импулс на европейската икономика, създаване на нови работни места и на предпоставки за получаване на относителни секторни икономически предимства.

Подходът на България към преговорите е изграден върху два основни елемента:

1. Възможността за изгодно и балансирано споразумение със САЩ, което да гарантира подобрен и разширен достъп до пазара на САЩ за български стоки, услуги и обществени поръчки и поемане на ангажименти в редица други области, привличане на нови инвестиции, намаляване на нетарифните пречки пред търговията, сближаване на регулаторните подходи и прилагане на максимално улесняващи дейността на търговските оператори регулаторни режими, адекватна закрила на правата върху интелектуална собственост, без това да доведе до занижаване на високите екологични, трудови, здравни стандарти и стандарти за безопасност на ЕС.   

2. ТТИП има и стратегическо измерение, като ще осигури по-голяма политическа и икономическа тежест на ЕС, в това число и на България, в условията на бързо променящата се глобална система, в която много бързо нараства влиянието на нови икономически сили (особено в Азия).

Българската икономика е силно зависима от външната търговия и страната има интерес да поддържа модел на растеж, основан на експортното ориентиране и засилване на конкурентоспособността. Отварянето за външна конкуренция вследствие на ТТИП се очаква да повлияе позитивно върху секторната конкурентоспособност и пазара на труда; да създаде предпоставки за засилване на заетостта в селското стопанство, сектора на преработените храни, химикалите, строителството, машините, други промишлени стоки; да стимулира производството на високотехнологични експортни продукти с голяма добавена стойност; създаването на нови работни места и увеличаване на заплащането; да благоприятства повишаването на производителността, намаляването на разходите, по-широкото навлизане на иновациите, и в крайна сметка да укрепи икономическия ръст на България.

Потенциалът за развитие на търговията и инвестициите със САЩ, които се нареждат сред 20-те водещи външнотърговски партньори на България, е безспорен. САЩ е важен пазар и за интернационализирането на малките и средните предприятия, които заемат дял от 99.8% от общия брой на предприятията и осигуряват 76% от работните места в България. Интернационализацията и въвличането им в трансатлантическата търговия са приоритетни за България.

Между очакваните ползи от ТТИП са също трансферът на иновации, повишаване на качеството на продукцията при внедряването на стандарти, стимулиране на клъстерно и трансгранично коопериране, участие в публично-частни партньорства.

Кои ще са перспективните отрасли за развитие на българската икономика, изхождайки от сегашното й състояние?

В момента като много перспективен виждам пазара на високи технологии и аутсорсинг услуги, който има голям потенциал. За да подкрепи тази бранш, Министерството на икономиката пое инициативата за съкращаване на сроковете за издаване на синя карта. Това ще позволи привличането на чуждестранни IT кадри в сектора, в който към момента има недостиг от близо 10 000 специалиста.

Друг отрасъл, който отбелязва ръст у нас е производството на части и компоненти за автомобилостроенето. Разбира се, не трябва да забравяме останалите отрасли, които традиционно  се развиват добре, като машиностроенето, селското стопанство, фармацевтиката.