България - страната, в която нищо не се случва

В края на зимния туристически сезон, отново се създаде патова ситуация за изграждането на втори кабинков лифт в Банско. Вече месеци продължава медийната война между привържениците на модернизацията на ски зоната и зелените неправителствени организации, коментира в. "Преса.

В познатия от почти 25 години стил, държавата стои като ням свидетел на бурните дебати. Администрацията не казва нито „да“, нито „не“ по казуса. Двамата министри , на туризма и спорта -  Ангелкова и Кралев са „за“, но другият важен фактор, министърът на околната среда, инцидентно хвърля клиширани фрази за баланса и разбирателството между страните. Министър председателят, който има последната дума, в характерния  си стил  подава разнопосочни сигнали. Веднъж подкрепя митингите на хората от Банско, друг път  се стряска от заплахите на еколозите за протести и им се обажда, за да им дава отчет. Някои от малките групи в парламента с декларации изразиха становища „за“ развитие на зимния туризъм. Големите партии като БСП и ДПС мълчат. Реформаторите в лицето на Радан Кънев са „против“, но „гражданите“ на Кунева  подкрепят. Единствено ясна  и категорична позиция има председателят на парламента Цецка Цачева. Тя се застъпи преди 2 години и оттогава прави последователни изказвания  по темата.

Скандалите около изграждането на втора кабина в Банско са социално политически феномен. В разгара на кризата в международните отношения заради Украйна, у нас никой не говореше за 19 часовите преговори между Меркел и Путин, а темата на темите беше, да има или не втори кабинков лифт. Разправиите около Южен поток, АЕЦ Белене, Бургас- Александруполис и Набуко бледнеят в сравнение с провокираните  вече 5 години скандали около лифта. През това време не само в традиционните туристически дестинации, но и в  съседните ни страни се изградиха стотици ски съоръжения и писти. Конкуренцията  в летния и зимния  туризъм, е убийствена. Държавите дават милиони за реклама.Звездата на CNN Ричард Куест промотира Македония . С държавно финансиране в Турция се изграждат 4 зимни курорта. Сърби, румънци, косовари са разбрали ползите от зимния туризъм и го развиват по всички начини. На фона на тази агресивна политика, нашата администрация спи дълбок зимен сън. Пробужда се за малко, когато има стартове за Световната или Европейската купа в Банско, Боровец и Пампорово, след което отново заспива.

Вместо да заеме ясна и категорично позиция, Министерският съвет непрекъснато отлага решаването на проблема. Разбира се, ще отложи и този път. Вече е абсурдна ситуацията, в която цялата държавна машина не може да вземе решение по един толкова елементарен проблем като изграждането на 1 доказано необходим лифт. Явно, така е по-лесно. Зимата ще свърши, зелените, макар  малобройни и разделени, ще се кротнат, напролет ще се занимаваме със снеготопенето и опасността от наводнения. На фона на проетно летните проблеми  никой няма да се сеща за ските и планините. Това се случва всеки път, докато бракониерите секат милиони кубици дървен материал из горите. Безработните от планинските региони отново ще тръгнат да събират гъби и билки, какъвто е бил поминъкът преди стотици години. Всяка година, през юли и август се случват горски пожари. Миналото лято изгоряха 200 хиляди декара, най-вероятно запалени от горската мафия,  местните хора и държавата гасиха с цената на човешки животи и много средства, а еколозите не  заплашиха с нито един протест заради унищожените гори.

Така ще продължим до следващия зимен сезон, когато отново ще започнат разправиите, дали е толкова голямо зло  да се отсекат 1000 дървета за изграждане на лифт или не.

Вече става очевидно, че проблемът изобщо не е в отсичането на дърветата или в защитеността на Пирин от Юнеско. Явно има някакви други  причини, които никой  не назовава. Крайно време е да започнем да питаме, защо  администрацията абдикира от задължението си да поема отговорност и да взема решения. Какви са истинските причини министри и управляващи да се гънат срещу заплахите на хора, спечелили едва 0,6 процента на последните избори. Обществото и местните хора във всички планински региони искат да знаят истината. А тя явно е такава, че никой не иска да говори за нея.