Кратко пояснение за популизма

Посланието на много от мейнстрийм пропагандата е примиреното убеждение, че светът, в който живеем, дори да не е най-добрия от всички възможни светове, е най-малко лошият такъв, така че всяка радикална промяна може само да го направи по-неприятен. Ето защо всички форми на съпротива, от Сириза в Гърция и Подемос в Испания до латиноамериканския "популизъм" трябва да се поддържа безпрекословно, пише в своя статия словенския писател Славой Жижек.

Въпреки че Боливарската революция във Венецуела заслужава много критики, все пак винаги трябва да се има предвид, че също е жертва на добре режисирана контрареволюция, особено на фона на дълга икономическа война. Няма нищо ново в такава проява. Обратно в началото на 1970 г., в бележка до ЦРУ със съвет как да подкопаят демократично избраното чилийско правителство на Салвадор Алиенде, Хенри Кисинджър пише кратко и ясно: "Накарайте икономиката да крещи." Високопоставени представители на САЩ откровено признават, че днес се прилага същата стратегия във Венецуела. Преди няколко години, бившият държавен секретар на САЩ Лорънс Ийгълбъргър заяви пред "Фокс нюз", че призивите на Чавес към венецуелския народ "ще работят толкова дълго колкото населението на Венецуела вижда в тях някаква способност за по-добър стандарт на живот. Ако в някакъв момент икономиката наистина се съсипе, популярността на Чавес в страната със сигурност ще намалее. Това е оръжието, което имаме срещу него и трябва да използваме, а именно икономически инструменти, с които да накараме икономиката да страда... Всичко, което можем да направим е да затрудним тяхната икономика, но нека го направим по начин, по който няма да влезем в пряк конфликт с Венецуела. "

Най-малкото, което може да се каже е, че тези отчети водят към догадки и изводи, че икономическите трудности, пред които бе изправено правителството на Чавес, не са били само резултат от лошите му икономически политики. Тук стигаме до ключов политически въпрос, труден за преглъщане от някои либерали: не става въпрос за слепите пазарни процеси и реакции (да речем, собственици на магазини, които се опитват да държат настрана от лавиците някои продукти, за по-голяма печалба), а за разработена и напълно планирана стратегия. В такива условия това е един вид тероризъм (полицейски хайки срещу тайни складове, арести на спекулантите и координаторите на недостига и т.н.), който се явява защитна мярка за противодействие. Не  е напълно оправдано? Когато на 9 март 2015 г., президентът Обама издаде заповед, с която обяви Венецуела за "заплаха за националната сигурност", той даде зелена светлина за държавен преврат. В по-"цивилизован" вариант същото се случва и с Гърция.

Намираме се под огромното напрежение на това, което трябва безсрамно да наричаме вражеска пропаганда - позволете ми да цитирам Ален Бадиу: "Целта на всяка вражеска пропаганда не е да унищожи съществуваща сила (тази функция обикновено се оставя на полицейските сили), а по-скоро да унищожи една незабелязана възможност на ситуацията." С други думи, те се опитват да убият надеждата. Посланието на тази пропаганда е примиреното убеждение, че светът, в който живеем, дори да не е най-добрия от всички възможни светове, е най-малко лошият такъв, така че всяка радикална промяна може само да го направи по-неприятен. Ето защо всички форми на съпротива, от Сириза в Гърция и Подемос в Испания до латиноамериканския "популизъм" трябва да се поддържа безпрекословно.  Да, трябва да ги критикуваме, където е необходимо, но тази критика трябва да бъде строго вътрешна критика, критика към нашите съюзници. Както Мао Дзе Дун би казал, тези напрежения са "противоречия в рамките на народа", а не противоречия между народа и неговите врагове.

Идеалът на обществото в ЕС най-добре е представен от заглавието на коментар на Гидиън Рахман във "Файненшъл таймс" през декември 2014: "Най-слабото звено в еврозоната са избирателите." Така че в един идеален свят Европа се отървава от това "най-слабо звено" и експертите получат правомощия да налагат пряко необходимите икономически мерки. Перспективата на "неправилния" изборен резултат хвърля създаването на ЕС в паника: те рисуват образа на социалния хаос, бедност и насилие ... Както е обичайно в такива случаи, идеологията има свой апогей: пазарите започват да говорят като живи хора, изразяват "тревога" какво ще се случи, ако изборите не доведат до правилен резултат и програмата на фискални ограничения и структурни реформи продължи.

Германските медии наскоро характеризираха гръцкия финансов министър Янис Варуфакис като психопат, който живее в собствената си вселена, различна от нашата - но наистина ли е толкова радикален? Това, което е толкова обезпокоително около Варуфакис не е неговата радикалност, а рационалната му прагматична скромност - не е чудно, че много радикални членове на Сириза вече го обвиняват в капитулация пред ЕС. Ако човек се вгледа внимателно в предложенията, предлагани от Варуфакис, той не може да не забележи, че те се състоят от мерки, които преди 40 години, са били част от стандартния умерен Социалдемократически дневен ред (в Швеция през 1960 г. програмата на правителството е много по-радикална).

И така, какво ще се случи, ако правителството на Сириза не успее? Последствията ще са катастрофални не само за Гърция, но и за самата Европа: евентуалното поражение на Сириза ще добави нова тежест на песимистичното прозрение, че работата на реформите е обречена на неуспех, че реформизма, не е радикална революция и е най-великата утопия днес. Накратко, това ще потвърди, че приближаваме ерата на много по-радикална ожесточена борба.