Ех, какви времена бяха

Ех, какви времена бяха. Само преди някакви има няма пет години всяко магаре можеше да стане президент в страната на неограничените възможности.

Стига разбира се да беше посочено от правилния човек. Какво толкова се промени за това време, та зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов да не става. Народът ли твърде много вдигна летвата на изискванията си или видният партийният строител и изкусен ковач на изборни успехи просто прахоса премиерската любов. Попитай реката, пееше някой навремето, когато подобни страсти, поне като публичен панаир, бяха немислими. Борисов съсипа рождения ден на дясната си ръка, обявявайки, че Цветанов няма да е кандидат за президент, защото хората няма да го изберат. Той си тежал там, където е сега – при тортата в стаята на парламентарната група и преданите си депутати, които с трогателно обръщение му приписаха апостолска мисия.

Борисов пък нямало да се „фръцне“ и да тръгне да става президент, за да не хвърлел държавата в криза. „Не е честно“, сигурно си е казал с болка Цветанов, както премиерът неотдавна, с детско простодушие определи терористичните взривове в Брюксел. Точно по джихадистки, вероломно, навръх личния му празник, Цветанов трябваше да преглътне шока и унижението от това тежко посегателство върху авторитета му. И то след всичко, което преживя, излизайки сух от водовъртежа на съдебната система и оглавявайки гордо комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Маските, които и без друго едва се крепяха на лицата на двамата, паднаха окончателно. Вехтото клише повелява да търсим жената във всяка заплетена ситуация.

Затова и не е изненада, че министър Румяна Бъчварова катализира процеса на пълен разпад в отношенията на старите бойни другари. Стана ясно, че публичните критики на Цветанов към готвената реформа в МВР са влезли в отровна комбинация с нежеланието на Бъчварова, Станимир Флоров да оглави бившата ДАИ. С него там нямало да има рекет и корупция, пък сега какво станало, щом близкият му не по-малко от Веселин Маринов, Флоров, бил отхвърлен.

А каква идилия цареше доскоро. Затворите бяха обитавани от обикновени кокошкари, защото според премиера сред политическия елит и висшето чиновничество нямаше корупция. Маковей ли ще ни дава акъл на нас – да си гледа корумпираните властимащи в Румъния. Логично главният прокурор и евродепутатите ни се жалваха в Брюксел от обидния мониторинг върху родното правосъдие. Нямало смисъл от този механизъм. Да се чуди човек, защо тогава доверието в съдебната ни система е 10 процента.

Английската футболна легенда Гари Линекер казваше, че футболът е проста игра, в която два отбора излизат един срещу друг и накрая печелят германците. Същото можем да кажем за изборите у нас. Десетки партии и коалиции лепят плакати по спирки и огради, а накрая винаги печели ГЕРБ. Затова и Борисов заплаши коалиционните си партньори, които бламираха Бъчварова с „въздържал се“, с предсрочни избори – да видят пак парламента през крив макарон. Красимир Каракачанов беше единственият, който се осмели да протестира. Войвода от извънредни избори не се плаши. А кой ще е кандидатът на ГЕРБ за президентските и доколко ще е мотивиран за битка огорченият вечен шеф на предизборния щаб, си остава загадка. Борисов обича да взема решения на инат, най-вече когато му дават акъл. Е, може да не стигне чак дотам, да сащиса всички, като издигне „любимеца си“ – немирното дете на ДСБ министър Москов, но със сигурност изненадите чукат на вратата.