Ердоган иска послушен премиер

Ахмет Давутоглу искаше да се еманципира и да води самостоятелна политика, но не успя

Публикувана: 15 Май, 2016 08:00
1 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1747
Ердоган иска послушен премиер
Снимка: БТА/ AP
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Турският президент Реджеп Ердоган ще се опита да намери послушен и подчинен на него министър-председател. Това заяви в интервю за Факти.бг главният редактор на „Заман България“ Мехмед Юмер, следящ отблизо случващото се в южната ни съседка.

В началото на месеца премиерът Ахмет Давутоглу обяви оттеглянето си, което постави много въпроси за бъдещето на турския политически живот и отношенията с Европейския съюз.

Според Мехмед Юмер демокрацията в Турция отдавна е в историята. Свободата на словото е затвора, защото зад решетките се намират тези хора, които защитават именно свободата на словото и демокрацията

Политическият живот в Турция е изключително нажежен. Защо според Вас се стигна до оттеглянето на Ахмет Давутоглу и къде се коренят причините за срива в отношенията му с Реджеп Ердоган?

Политическият живот в Турция е нажежен, и то не отскоро, а от изборите на 7 юни 2015 година. Тогава започнаха преговори за коалиционен кабинет, защото за пръв път от 2002 година Партията на справедливостта и развитието (AKP) бе загубила мнозинството си в парламента. Реджеп Ердоган бе избран за президент на страната през 2014 г. и посочи на своето място като лидер на партията Ахмет Давутоглу. Но в крайна сметка той бе човекът, който неформално дирижираше задкулисните преговори за съставяне на кабинет с основните политически партии.

Въпреки че партията бе първа политическа сила, тя нямаше мнозинство, което бе показателно, че гласоподавателите дават знак, че не са доволни от управлението. Трябва да се отбележи и фактът, че взеха връх в терористичните нападения в Турция след 7 юни. „Поправителните“ избори на 1 ноември, които пак се осъществиха чрез волята на Ердоган, бяха предшествани от най-големия атентат в републиканската история на страната. Над 100 души загинаха в Анкара при атентата в района на ЖП гарата.

След като не успяха да спечелят мнозинство Ердоган искаше да се повторят изборите и турците избраха сигурността пред свободата. Турският президент никога не е изпускал юздите в тази партия. Затова не се позволява нормализиране на междуполитическите отношения, както и отношенията между ЕС и Анкара. Преди седмица Реджеп Ердоган каза: „Ние по нашия път, вие – по вашия“.

Държавният глава иска да утвърди един едноличен авторитарен режим и гледа с всички средства да го постигне. Как ще стане това? Сега се правят опити в страната да се свика референдум, но за него трябват 330 гласа, а Партията на справедливостта има 316. Другият вариант е те да получат мнозинство от 367 души, за да се промени член в конституцията. Този член ще позволи на президента да оглавява и партията си, защото в момента според законодателството когато някой е избран за президент, трябва да напусне партията и да стане президент на всички турци.

Ето тук се случи разривът в отношенията между двамата. Ахмет Давутоглу е човек от интелектуалните среди, учен, и невинаги се съгласяваше с политиките на Реджеп Ердоган. Разривът дойде, защото премиерът поддържаше разделението на властите, той беше сдържан по отношение на антитерористичния закон и свободата на словото. Законът е за преследване на терористи, но специализираните съдилища го използват и нецелесъобразно. Под ударите на закона попадат и журналисти. Нека си припомним – преди дни главният редактор на вестник „Джумхюриет“ Джан Дюндар и анкарският представител на изданието Ердем Гюл получиха по пет години ефективни присъди.

Ахмет Давутоглу искаше да се еманципира и да води самостоятелна политика. Той гледаше сдържано и към желанието на президента да се инициират законопромените за президентска република. Давутоглу предпочиташе парламентарното управление и водеща фигура да е министър-председателят, както и разделението на властите. Докато Ердоган още веднъж показа с отстраняването на премиера, че иска да концентрира всички власти в собствените си ръце.

Оттеглянето на Давутоглу означава ли, че Ердоган направи решителна стъпка към взимане на цялата власт и президентска република?

Това е една от решителните му стъпки. Дали ще постигне целта си засега не знаем. Но е без съмнение, че иска категорично и самоуверено върви към тази цел. Приближените около Реджеп Ердоган сега артикулират една фраза, че се търси вече премиер с нисък профил.

Това е фраза, изречена в медиите от приближени на президента хора. Даже в Турция стана популярен виц, че за да обидиш някого в страната, не е нужно вече да го наричаш глупак, а да му кажеш, че е човек, ставащ за министър-председател.

Реджеп Ердоган ще се опита да намери оперативен министър-председател, послушен, подчинен на него. Зависи много от това кой ще бъде той, спрягат се три имена. Едното от тях е на министъра на правосъдието Бекир Боздаг, другото е на министъра на транспорта Бинали Йълдъръм. Третото име, което се спряга, е самият зет на Реджеп Ердоган Берат Албайрак, който е министър на енергетиката.

Ако Ердоган избере Боздаг или Йълдъръм, това ще означава, че президентът още дава отсрочка на меджлиса да направи това, което той иска – промяна в конституцията, даваща право държавният глава да оглави партията си. Това ще означава завръщането на Ердоган начело на собствената му партия. Ако той назначи за премиер зет си Берат Албайрак ще означава, че той вече няма време да чака и че всичко под контрола му без да се съобразява с мнението на народа. Това става една семейна комбинация, която, ако разсъждаваме нормално, би трябвало да не се получи, тъй като ще изглежда доста семейно превземане на властта.

Остава и въпросът как ще продължат преговорите с Европейския съюз. Това беше и един от огромните плюсове на Ахмет Давутоглу, който като истински дипломат умееше да убеждава европейците да разрешат безвизовото пътуване на турските граждани. Европейската комисия препоръчваше на европарламента да бъде разгледано безвизовото пътуване, но през това време Давутоглу беше отстранен, което подстави под сериозен въпрос отношенията по оста Брюксел – Анкара.

Без дипломата Давутоглу какъв изглежда изходът? Ще паднат ли визите за турските граждани?

И двете страни имат интерес. Турция има интерес, защото Ердоган по този начин трупа точки и казва „Ето, ние ви осигуряваме безвизовото пътуване“. По този начин турските граждани ще гласуват за Партията на справедливостта и развитието. Това е реална полза, която турските граждани ще изпитат, ако се случи. Но от друга страна Европейският съюз също има интерес. Бежанският контингент от 2 милиона и половина души ще се задържи на територията на Турция.

Европа се противи за антитерористичния закон, защото не е против турските власти да преследват терористите, а е против под ударите да попадат журналисти и академици. Европа не трябва да прави компромиси.

Армията според Вас на страната на Ердоган ли е?

Много труден въпрос, който няма еднозначен отговор. Армията трябва да запази неутралитет. Тя винаги е била коректив - до 2010 година, когато след референдум бе ограничено участието й в политическия живот. Въпреки това армията не беше съгласна с много политики в Близкия изток от управлението на AKP. Управляващите по-скоро имат влияние върху полицията, защото в политическите структури бяха направени много промени. Нямам еднозначен отговор на този въпрос.

Предстоят ли предсрочни избори в Турция?

Има предположения, че ще се предизвикат предсрочни избори, основание за което дава смяната на премиера Давутоглу. Оттук нататък се цели да се свика референдум, да се промени конституцията и Турция да стане президентска държава както иска Ердоган. С други думи – един човек да управлява.

Какви са изгледите пред Турция по отношение на демокрацията и свободата? Промяна на курса към тотална президентска власт равносилно ли е край на тези понятия?

Още на 1 ноември миналата година турците бяха принудени да направят своя избор между свободата и сигурността. Те предпочетоха сигурността пред демокрацията. В Турция бяха затворени големи вестници, телевизионни канали, медийни групи.

В началото на месец март бе назначен държавен синдик на вестник „Заман“ в Истанбул – насилствено, с полицейска атака, сълзотворен газ и водни струи. За 25 дни 150 журналисти бяха изхвърлени от работа без да имат право дори на обезщетение. Когато в една държава се мачка тотално свободата на словото, се отнема правото на изразяване на свободните граждани, на различно мислещите.

Неслучайно Кемал Кълъчдароглу, лидерът на Републиканската народна партия, каза, че създаването на президентска република от турски тип няма да стане без проливането на кръв. Заради тези думи сега срещу него е образувано следствие. Демокрацията в Турция отдавна е в историята.

С брутална полицейска намеса бяха смачкани и потушени протестите за парка „Гези“. Тогава също много свободомислещи хора излязоха на протест срещу застрояването на парк, който се превърна в национален бунт. Светско мислещите хора изразиха мнението си и бяха жестоко погазени. Затова казвам отдавна.

Един турски юрист, професор по право – Мюмтазер Тюркьоне, сподели при нахлуването в редакцията на „Заман“, че в Турция се е установил отявлен фашизъм. В Турция демократични свободи и свобода на словото в момента няма. Те са просто изпратени в затвора. В затвора се намират тези хора, които защитават свободата на словото и демокрацията. Това е положението в Турция – тревожни са тенденциите.  

Турция

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Теди Москов
Режисьорът Теди Москов за братовчед си здравния министър Петър Москов пред БНТ:
Нито той ми идва на премиерите, нито аз му ходя на реформите"

Още бисери