Сами срещу озъбената съдба

„Здравейте, отново е 14 февруари…“, усмихва се Мира Добрева, докато зрителят бърше потно чело при 38 градуса на сянка. Ако някой й повярва, следващите му действия могат да бъдат озадачаващи. Телевизиите нямат милост в месеца на отпуските. Разбирам, че и там работят хора, жадуващи за йодни пари и плажна хавлия, но ваканционният дух в ефира направо е задушлив. В летните жеги непрекъснато се въртят повторения на предавания, нарцистично определени за „Най-доброто от…“ каквото и да било.

Но това не е всичко. Телевизионерите не съзнават какъв душевен смут могат да причинят у непредубедения зрител с повтаряемите подскоци в близкото минало. Има толкова филми и концерти, които заслужават да бъдат въртени, без да се пояснява, че нещо е на запис. Та след като усетих, че за четвърти път гледам едно и също интервю с бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев, някак спонтанно отправих озадачен поглед към календара. Точно питаха Валяка, дали пак би бутнал мавзолея, ако му падне възможност и той се бе размечтал в минало време…

Хубаво, че в морето от повторения пристига някоя и друга актуална новина. Усещането, че този път клишето „Светът е Олимпиада“ някак присяда на гърлото, бе потвърдено от спортния ни министър Красен Кралев.  „Организацията е катастрофална“, написа той в социалната мрежа. По думите му бразилците още не били разбрали, че са организатори и в Рио царял хаос. Защо е необходимо да говорим за спорт, когато днес светът е инфраструктура и пак инфраструктура.  Можем само да гадаем как бихме се представили ние, ако бяхме сбъднали мечтата на Батето Славков за  домакинство на зимна олимпиада. Шуробаджанащината, залегнала в кариерното развитие у нас още от учредителното народно събрание в следосвобожденска България, намери почва и в тероризма. Оказа се, че зетят на атентатора срещу „Шарли Ебдо“ е задържан у нас. Можеше и да не разберем за това, но информацията дойде от френското списание „Журнал дю диманш“ и министър Бъчварова нямаше как да не я потвърди. Да видим каква съдба ще има мярката му за неотклонение.

Самопрезентиралият се като така нужния Обединител на нацията в тези смутни времена наш премиер, влезе в ролята си и помогна на колега по пагон да се включи по-бързо в предизборната борба за президентския пост. Генерал Румен Радев буквално бе представен като кандидата на БСП от Бойко Борисов, който обеща бързо да се оправят бюрократичните процедури по пенсионирането на генерала, за да си водел спокойно кампанията. Да, преди това съжаляваше, че само си е изгубил времето да убеждава Радев да остане начело на ВВС миналата есен, но това е политиката – динамична система. След като Бойко ръководи държавата, защо да не съобщава и новините. По същия начин преди време, ни в клин ни в ръкав, реши да ни информира, че Пеевски вече бил напуснал България и едва ли не вече няма пречки за предстоящия нов „Златен век“ за Родината.  С демонстрацията на  покровителствено и снизходително отношение към Радев, Борисов показа, че номинацията на военния летец никак не е по вкуса му. Симпатизиращите на Радев се умилиха на клип, качен в мрежата, в който генералът демонстрира рисков висш пилотаж на ръба на здравия  разум за цивилната публика. Други лупинги трябва да овладее обаче, за да му върже и в политиката.

Ламбо пък нахока Мая Манолова, че се бутала за номиниране. Какво ли е очаквала, след като стана омбудсман с гласовете на ГЕРБ и остави съпартийците си и „мекия“ бивш лидер Мишо Миков без острие в парламента и пред медиите.

След като дочака благословия от Юнкер, Борисов набра смелост и звънна на Владимир Путин. И остана много изненадан, че онзи бил все още добронамерен след толкова приказки от наша страна. Не станаха ясни кой знае какви детайли от разговора им, но явно не са приказвали само за ваксинацията на кучето Бъфи. „Гьолът“ в Белене можел да се превърне в централа като частен проект, с минимално участие на държавата. А тръбите за „Южен поток“ все още отлежавали на пристанищата Варна и Бургас, в очакване да се „радикализира“ идеята за проекта.

Трудно е, но лесно няма. Откакто преди 20 години баба Ванга ни остави сами срещу озъбената съдба, рядко сме се радвали на спокойни времена. Прозата надделява. А има народи, които решават съвсем различни проблеми. Ким Чен Ун се зарече севернокорейците да покорят Луната до 2020 г. А в Саудитска Арабия разрешиха на мъжете да изяждат жените си. Така ако петролът изведнъж секне, на първо време проблемът с изхранването ще бъде разрешен.

Шейх Абдул Азиз бин Абдула е истински визионер…