Програмно правителство! Вървим към фундаментална промяна!

По всичко личи, че компрометирахме прехода окончателно. Избраният път се оказа недъгав. В стремежа си да досъгласуваме всичко с твърде богатите хора успяхме да забравим за много бедните. Там е заровен проблемът и от там ще „изскочи заекът“. Социолозите трябва да направят категоричното си заключение, а не да се гърчат и да лъжат. Заключението е само едно и е толкова явно, че ни боде в очите, толкова силно и ясно. Заключението е категорично. То касае политическия елит след 1997 г. Той, политическият елит е тотално компрометиран и не подлежи на никакъв компромис. В момента в България няма политически елит – 100-200 души, които самостоятелно, необвързано, категорично и прецизно да изведат приоритетите на държавата. Тоталната зависимост по места и в центъра, партийна обвръзка акумулира силата на индивидите, които трябва да защитят държавата. Затова и всеки бяга, когато се роди проблемът, а държавата остава без защита. Днес силата на нашата държава е силата на консумираното бездържавие.

Това тръгна от 1997 г. насам. Утвърди се здраво през 2001-2005 г., а да не говорим и за финансовата криза от 2008 г. После олигархията си разпредели баницата. Всички онези, които надигаха глава, за да бранят принципите на държавата, бяха обрулени и изхвърлени като непотребни, а държавата от ден на ден умаляваше. Днес е видно за всички едно – държавата ни се гъне, гърчи и помага на онези, които натрупаха златото и многото пари. Такива като господина Прокопиев, като госпожата Стояна Георгиева и др., които ни декламираха демокрацията по своя път с парите на Сорос и на други помагачи, си свършиха работата. Прехвърлянето на силата и на противоречието изцяло на Държавна сигурност целеше измамната илюзия. И тогава Румен Петков, Райчев и компания целяха манипулацията, а не ликвидацията на ДС. Защото, ако бяха заинтересовани толкова от успеха на държавата, именно чрез тези, които вече 10 години ни оплюват, щяха да знаят кой кой е кой от къде е?! Когато бизнесмените проговорят и кажат истината за прехода, ДС ще отиде на второ място, а отпред ще изскочи цялата истина за парите и за тяхното движение. За паричния подход, валиден за други общества, за които тепърва ще стане твърде важен и тук. Трябва да чуем и от другите източници. Касае се как се конструират правителства, как се провалят правителства, кой на кого плаща и какъв е резултатът. И понеже стана въпрос за правителства и за голямата парична лъжа, която върлува в държавата, трябва да се търси изходът.

Изходът е коренно различен от този, който винаги се е практикувал. Абсурдно е вече Станишев да влезе в една хотелска стая вечерта, да начертае рамката и сутринта рано рано да заплашва парламентарната група как да гласува. Абсурдно е да се готвят торби с бюлетини, да се броят и надброяват, както тези в печатницата в Костинброд, в НДК, по зали или по мегдани. Абсурдно е вече политиците да чакат Манна небесна, дали ще ги включат в листите и кой на кого какво ще обещава, а после – дава. С този абсурд е дошло време вече да свършваме. Време е за другата държава и за другото правителство, а то не може да бъде нищо друго, освен програмно.

Програмно правителство, но без участие на досегашните! Нека досегашните да си починат малко! Тази луда игра по лъжа, по комфортабилност и натрапване на замени на пари, валути и офшори, угнети до безкрай държавата. Нека и да разберем в крайна сметка кой кой е днес, извън Държавна сигурност, но с много, с многото пари! Програмното правителство е много важно намерение. То гарантира демократичния път на държавата България и я предпазва от злоупотребите на днешните политици, които могат да ни доведат до гражданска война. Програмните правителства в парламентарната република ще балансират интереса на институционалната цялост и ще ни лиши от такива депутати като Волен, които предлагат кухи закони. Олигархията ще се дисциплинира, утаи и временно отрезви.

Първата задача, която ще стартира програмното правителство, е да подобри работата и условията в затворите в страната. Там ситуацията днес е тежка. А възстановяването на Шуменския затвор с чисто нова сграда, с четири тела, ще бъде гаранция и фронтално дисциплиниращият ефект към новите ни български политици. Възстановяването на Шуменския затвор с прекрасни условия за обитаване ще бъде възложено на Строителната камара. Там има няколко фирми, които са с обороти от 1,5 – 2,5 млрд. лева от десетки търгове и няма да имат проблем по финансирането му. Още повече, че стилът за опаричване на членовете на камарата, за което днес просят извинение от президента на републиката, е доста силно нарушен. Имам предвид за големите загуби на подизпълнителите, тяхната ощетеност, печеленето на търговете по най-ниската цена с качество наполовина и с още много негативни похвати. Злоупотебата с доверието към българския строител трябва да бъде прекратена. Със застрояването и въвеждането в експлоатация на новия затвор в Шумен, на всеки предприемач ще му олекне тежката му днешна тегоба. Затова:

– Трябва да подготвим държавата за нов тип средна класа с утвърдени европейски и безпартийни условия

– Трябва да моделираме друг тип отношение на държавата към стопанството, към собствеността и към водещите отрасли

– Трябва да ликвидираме из дъно принудителната безработица, безразборното пилеене на средства и уникалните загуби в земеделието, трябва, трябва, трябва…

Това е само началото! Ако някой в последствие има интерес да разбере какво трябва да последва при съставянето на програмното правителство, сигурно ще ме потърси!!!

Коментарът е на Кольо Парамов и е публикуван в 24may.bg