Ще падне ли режимът в Сирия?

Когато Арабската пролет започна преди повече от година, сирийският президент Башар Асад уверено заяви, че правителството му работи в съзвучие с хората и изрази готовност за реформи, за да се имунизира от „вълната на промяната“, заливаща региона.

Няколко седмици по-късно и върху неговата глава се стовари познатият на лидерите от региона проблем: все по-наставаща съпротива. Първите протести започнаха в столицата Дамаск на 15 март преди година, когато шепа недоволни граждани надигнаха глас за повече свобода.

Година по-късно Сирия се превърна в една от най-размирните и обагрени с кръв страни от региона. Конфликтът взе 8 000 жертви,  принуди 250 000 души да напуснат домовете си и отприщи бежански вълни към съседните страни.

Докато лидерите в Тунис, Египет, Либия и Йемен бяха свалени (или убити), 46-годишният Асад не се поддава на опозиционния натиск и не се колебае да ползва танкове, елитни военни и артилерия, за да сломи съпротивата, пише Ройтерс в анализ на ситуацията в Сирия.

Асад прати танковете срещу бастиона на опозицията – град Сирт, който преди това бе подложен на изтощителна, продължила почти месец обсада. Силите му вече контролират и друг град на съпротивата – Идлиб.  Безкомпромисните действия на Асад отговарят ясно на „пророците“, които видяха скорошното му падане от власт. Изниква ново питане – не кога, а дали режимът му ще падне.

Опозиционни неволи

Опозицията няма как сама да спечели битката с режима по военен път, тъй като армията е доста силна и доказано не се колебае да действа грубо, коментират западни дипломати. Противниците на Асад не са единни, въпреки общата бунтовническа сила  (Свободната сирийска армия) и Сирийски национален съвет (СНС), частично получил международно припознаване, но трудно събиращ подкрепа извън преките участници в протестите.

Преди дни СНС бе напуснат от водещ дисидент и бивш съдия заради липса на прозрачност.  Отрядите на Свободната сирийска армия пък се командват от относително независими ръководители.

Как може да падне Асад?

В лагера на Башар Асад нещата са различни – той може и да губи легитимност, но действа решително и се ползва с доверието на някаква част от населението. Държи привържениците си с аргумента, че се бори с терористи. Военните успехи срещу опозиционните сили вдъхват допълнително увереност на властта.

В отсъствието на международна военна намеса, три са възможните начини Башар Асад да бъде свален от власт – чрез икономически срив, предизвикан от санкции и затваряне на пазарите за сирийския петрол, чрез преврат или чрез превземане на столицата Дамаск. И на трите „фронта“ Асад търпи малки загуби, но такива, за да го свалят от власт.

„Той бързо може да реши тези проблеми. Няма да се учудя, ако след още една година е на власт“, коментира лондонският експерт по въпросите на Близкия Изток Крис Филипс.

Във вътрешен план Асад разчита много на подкрепата от алавитите – етнос със силни политическо влияние, към който самият той принадлежи. Разбира се, разпалването на етническата карта и вкарването на страната в гражданска война (най-вече между шиити и сунити) не е изключен сценарий. Но тогава вероятно Асад ще направи териториални отстъпки, затягайки хватката си върху стратегическите региони, столицата и петролните залежи.

Западна импотентност

Бруталността на Асад не остана неподмината от световните лидери, но повече на думи, отколкото на дела. Световните лидери още се лутат в дилемата – какво да се прави. Западът широко заклейми кланетата, но това не успя да замаскира липсата на конкретно действие от негова страна. Няколко западни посолства в Дамаск затвориха врати, когато кръвопролитията се разраснаха, но този ход е твърде блед. Съветът за сигурност на ООН още се бави с резолюция по горещия въпрос, където Русия и Китай действал в полза на Асад. Симпатии към него таят още Иран и  „Хизбула“.

„Режимът е към края си, но този край може да се окаже доста дълъг“, е мнението на немския експерт Волкер Пертес.