Поредната манипулация представя българите като насилници

“България е гробище за жени[1]”, “Мъже убиват жени[2]”. Това са само две от фразите които срещнахме тази седмица в медиите във връзка с трагичното убийство на майка и нейното дете от бащата. Подбрахме ги защото лъжите и манипулациите трябва да бъдат разобличавани.

Ще започнем с първото и по-лесното. То попада в категорията лъжи. Къде е България като процент на убитите жени? Съгласно статистиката на ООН[3] в Европа с по-малко убийства на жени на глава от населението са само Гърция, Македония, Ирландия, Люксембург и Швеция. Всички останали страни са на нивото на България че, и по-надолу. И то не с малко. Като пример ще дам Норвегия която има над 3 пъти повече убийства на жени на глава от населението от България. Т.е. никой няма право с лека ръка да съди цялото ни общество и да нарича страната ни “гробнище за жени”.

Второто твърдение е по-комплексно. Като пример ще дадем убийството на журналистката Виктория Маринова в Русе. В първите дни след тежкото престъпление хора в България и после в чужбина го представиха като убийство на разследващ журналист в корумпирана държава. След разкриване на убиеца либералните НПО и медии в обществото смениха курса и видяха в него убийство на жена от мъж и наново припомниха за отказа на България да ратифицира прословутата Истанбулска конвенция. Същевременно расистки настроени хора във форумите не пропуснаха да определят престъплението като убийство на българка от ром.

Така двете крайни мнения в обществото ни недопустимо се заиграха с “груповата идентичност” на жертвата и на убиеца. И двете групи изхождат от това, че за да разберем какъв е даден човек и неговите действия, най-важно е знаем към коя група(и) се числи - пол, етнос, социален произход, сексуална ориентация, професия, социален статус и т.н.. Някой групи по дефиниция са жертви и са онеправдани, а други са насилници и облагодетелствани. Неморални действия на един представител на дадена група се използва за заклеймяване на цялата група.

Манипулативността на този подход е в това че, всеки човек принадлежи към много различни групи едновременно и в зависимост от аргументиращите убиецът на Вероника Маринова може да бъде даден за пример като ром или за мъж. Така например представител на факела на неомарксизма в България - БХК в дискусия за насилието срещу жени ще натърти върху пола на жертвата и на насилника, но няма да спомене че, този проблем е непропорционално застъпен в маргинализираните малцинствени общности.

Този подход на груповата идентичност “успешно” е използван при налагането на комунистичеката идеология в Русия и в последствие в източна Европа. Само подозрение че, даден индивид се числи към “кулаците” или “буржоазите” е бил напълно достатъчен той да бъде подложен на тежки репресии[4]. Това е в пълно противоречие на християнската вяра, която акцентира върху индивидуалността на греха и съответно личната отговорност за определено престъпление, както и за личното покаяние и прошка.

От тази гледна точка твърдението “мъже убиват жени” е просто поредната манипулация, целяща да вмени вина на милионите български мъже, които верни на своята отговорност се грижат, защитават и жертват за жените и децата си. Вместо да получат заслужено признание, те се сблъскват с една все по-агресивно враждебна към мъжа атмосфера която ги представя като потенциални насилници. Ако тази идеология се наложи в обществото ни, младите мъже все по-малко ще искат да носят отговорност за жена, деца и дом. От това най-потърпевши ще бъдат българските жени, които ще трябва да избират партньори от едни все по-феминизирани и все по-комплексирани мъже неспособни да ги защитят при нужда. Потискането на мъжествеността на милиони мъже заради това, че 25 от тях убиват жена е равносилно на това да отслабим принудително имунната си система за да предвардим евенуален риск от автоимунно заболяване при което защитните ни системи започват да разрушават здрави клетки на тялото. Не е нужно да описваме какви щети ще си нанесе в такъв случай.

Време е да започнем да осъждаме насилието на един индивид над друг, а не насилието на представители на определени групи над представители на други групи.

Време е да си дадем сметка, че насилие (вкл. домашно) в обществото е плод основно на отсъствие на баща в детството на насилника[5]. Това е един от основните пороци на отхвърлената в България Истанбулска конвенция - освен джендър идеологията, тя насажда идеята че, мъжете са преди всичко насилници, а жените жертви.

В България нямаме нужда от тази разделителна линия защото ефектите от този тип политики на Запад стават все по-видими.

Само преди няколко дни премиерът на Австралия Скот Морисон - нарече искания на джендър-лобито нонсенс[6], след като в началото на септември написа в Туитър, че Австралия няма нужда от “джендър доносници” в училищните стаи[7].

А ние междувременно, при всеки трагичен случай ще ставаме свидетели на все по-истерична кампания, която засега успява да попречи на страната ни да оттегли подписа си от Истанбулската конвенция и да убеди управляващите да потъпчат нашата Конституция като не направят нищо срещу това ИК да стане напълно или частично част от законодателството на ЕС. Така ние бихме пропуснали нашия шанс да не берем плодовете на една вече отхвърлена идеология.

_______________

[1] https://momichetata.com/zaedno-sreshtu-nasilieto/22-mrtvi-zheni-i-tri-detsa

[2] https://www.168chasa.bg/article/7128633

[3] http://www.unodc.org/gsh/en/data.html

[4] Нека си спомним времето когато имаше хора само с по един дядо - активния борец против фашизма. Другия дядо (капиталист обущар) неловко се премълчаваше.

[5] http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1.519.2721&rep=rep1&type=pdf

[6] https://twitter.com/ScottMorrisonMP/status/1057424010114347008

[7] https://twitter.com/scottmorrisonmp/status/1037100764294836224?lang=bg

Коментарът на Доц. Марин Генчев и Арх. Христо Генчев е публикуван в Епицентър.