От Истанбул до Маракеш - идва времето за сметката!

Всичко започна с едно обаждане на приятел.

„Замислили са нещо много коварно, каза ми той, не знам дали ще успеем да ги спрем. Най-вероятно няма да можем, защото това е минало през всички европейски парламенти досега – никой не е успял да се противопостави. Последно са излъгали румънците. Преди това Полша я е ратифицирала с резерви, но после от Съвета на Европа са се изсмели в лицето на поляците – защото не можело да има резерви по тази конвенция.

Щом Полша не е успяла, как ние ще можем да успеем? Но поне опитай нещо. Може пък да си поставен точно за време като това.“

Това обаждане беше точно преди година. Това обаждане беше лично.

Така започна съпротивата срещу Истанбулската конвенция – съпротива, която промени България.

Съпротива, която доказа, че България има запазена имунна система – и че има достойни българи, включително в правителството и парламента, та чак до най-малкото село у нас и до най-далечните краища на света – всички, които застанаха срещу тази мерзост!

Защото без тяхната твърдост ИК вероятно щеше да бъде ратифицирана!

Благодарение на тази решителност и на Божията подкрепа, съпротивата ни постигна целта си – не просто да спрем тази мерзост в България. Целта ни беше да допринесем за промяна в Европа – нещо, което написахме и казахме публично!

Разбира се, такава цел звучеше налудничаво на фона на смазващия натиск, на който бяхме подложени. Каквото и да е, то е зад гърба ни. Но Бог беше с нас и ние победихме.

Тази победа е прекалено голяма, за да бъде сложена в графата с другите събития от 2018 г.

Тази победа ни върна заслуженото самочувствие на граждани на най-старата държава в Европа.

Ние дадохме открит урок по гражданско общество на тези, които ни изнасяха лекции на тема „гражданско общество“.

Ние защитихме семейните ценности срещу атаката на тези, които ни изнудваха да приемем някакви нови „ценности“, в които никой нормален човек не вярва.

Ние казахме, че европейският цар не само е гол! Той е и алкохолик, поради което е и лъжец – поне на тема ишиас това е сигурно.

Ние казахме на висок глас това, което всички хора вече си го мислеха.

И след първоначалният шок от тази очевидна истина всички започнаха да го сочат с пръст. Горкият човек – вместо да му дадат възможност да се лекува и да си почива, те го използват като марионетка, за да му смее целият свят. И да направят за присмех целия Европейски съюз.

В Китай имат година на заека, на тигъра…

2018 година за Европа бе годината на джендъра и ишиаса.

Защото там, където дойде гордост и презрение, там идва падение и срам. Защото Бог се присмива на присмиващите се, на високомерните, на самозабравилите се европейски елити.

Тези, които ни се присмиваха и ни казваха, че всичко е решено – че нашата съпротива е смешна и жалка. На тях Господ им се присмя. Изпрати им поздравителна картичка с решението от 27 юли на Конституционният съд на Република България. Бог да благослови осемте съдии, които издигнаха националното ни достойнство пред невярващите очи на провалените европейски елити.

Срещу тези провалени европейски елити беше нашата борба от самото начало.

Когато точно преди година застанахме срещу Истанбулската конвенция и нарекохме нейният глашатай Бриджит О’Лафлън „слуга на злото“ – това предизвика шок.

Един служител, на когото ние плащаме заплатата, си позволи да поучава народа на най-старата държава в Европа – и ние трябваше да мълчим и да гледаме засрамено като дете, на което учителят му се кара пред целия клас.

Обаче този път не бяха познали. Това време вече свърши. Впрочем, и на г-жа О’Лафлън времето в ЕС свърши – от 1 септември тази година тя бе освободена от своята длъжност в централата в Страсбург. Добър български урок за самозабравили се еврочиновници.

Казваха ни приятели по време на тази битка – не приемайте нещата толкова лично. Те са принципни, не са лични.

Бяхме на път да се съгласим с тях – та нали ИК са я налагали и в толкова много други страни…

Но истината е, че това вероломно „истанбулско“ нападение е лично. Войната на джендър-идеологията срещу семейството е лична. Атаката срещу децата ни е атака лично срещу нас.

Защото те – провалените европейски елити и техните слуги у нас – може да посягат на децата ни и да сеят отровни, разрушителни семена в неукрепналите им души. Но когато ние се възпротивим и застанем срещу тази отрова – тогава вече е твърде лично.

Те може да издават джендър-учебници и да рушат фундамента на вековни разбирания за отношенията между мъжа и жената. Но когато ние се противопоставим публично, тогава по телевизионните студия тръгват платени марионетки на големите издателства на учебници – абонирани за тлъсти поръчки от много години насам. Тогава вече е твърде лично, нали?

Как така си позволяваме да им нарушаваме храносмилането?

Те може да ни внушават разрушаващи личността джендър-идеологии, заразяващи цялата ни образователна система. Включително да използват академичната автономия като параван за джендъризми. Но когато ние се изправим срещу тази поквара, тогава вече е твърде лично.

Те може да развяват символа на Божия завет с хората – дъгата – откраднат и превърнат в знаме на мерзостта. Да, може да развяват пред европейските институции тази мерзост, заради която глобален потоп унищожи живота на земята. /Има достатъчно артефакти за потопа/. Но когато ние високо кажем истината – тогава вече е твърде лично.

Да, твърде лично е.

Когато анонимни евро-чиновници си позволяват да посягат на семействата ни – ние заставаме срещу това. Защото то е вече твърде лично.

Когато корпорации, дошли у нас заради образованите ни млади хора и добрите корпоративни бизнес условия си позволят да финансират джендър-идеология и гей-паради, да ерозират и да рушат – тогава ние заставаме срещу това. Защото то е вече твърде лично.

Когато Столична община дава от нашите пари помощи на хомо-организации за борба със…СПИН, които те харчат за гей-пропаганда – тогава ние заставаме срещу това. Защото то е вече твърде лично.

Когато назначената от избрани от нас евродепутати Европейска комисия започне да се прави на господар на вселената и да премахва думата „мъж“ от официални документи – тогава ние заставаме срещу това. Защото то е вече твърде лично.

Когато вместо подкрепа за семейството от мъж и жена същата тази Европейска комисия започне да финансира агресивния хомосексуализъм, за да разпадне още повече устоите, които се борим да запазим – тогава ние заставаме срещу това. Защото то е вече твърде лично.

Твърде лично е не защото мразим. Твърде лично е, защото обичаме.

Обичаме децата си, обичаме семействата си, обичаме родните си домове, обичаме предците си, обичаме България.

И тази любов ни прави твърди. Тази любов ни прави уверени. Тази любов ни прави категорични.

Нашата борба срещу провалените европейски елити започна от Истанбулската конвенция през януари 2018, премина през забраната на ИК в България и завърши в Маракеш с неподписването на Глобалния пакт за миграцията.

Където и да сме, каквито и позиции да имаме или да нямаме.

Колкото и много, или малко можем да допринесем за нашата борба.

Дали можем да изречем позицията си открито и публично, или неявно и с дела да помогнем.

Едно е сигурно – ние победихме.

Победихме в България – в името на България!

Ще победим и в Европа – в името на България!

Защото идва времето за плащане на сметката.

Точно тези провалени европейски елити, които и сега продължават да харчат парите ни за своите идеологически джендър-безумия.

Които продължават да се заблуждават, че и занапред ще е така.

На тези провалени псевдо елити идва времето да платят.

Защото вече няма да е така. Идва времето за сметката.

Срок на плащане – май 2019 г.