Самообрязване

Предлагам тази нова дума, защото не намирам друга, за да определя работата на българските медийни кореспондентки в Париж, Брюксел и Страсбург. "Самоцензура" е много мека и не ме задоволява.

В момента двама български талантливи предприемачи IT са в ареста. Техните неприятности са следствие на подадена жалба до ЕК, сочеща нередности при определяне на концесията за ТОЛ системата. Не всички злополучни участници в търгове оспорват резултатите. Мартин Димитров и Лиляна Деянова са посмели да го направят. Подаването на жалба не е престъпление, което заслужава арестуване. Те не са сравними с Братя Галеви, Васил Божков или Цветан Василев. Още по-малко с Кристиан Николов. Въпреки това са задържани. Адвокатската защита им е осигурена. Тя явно не е достатъчна.

Във всяко демократично общество най-сигурната защита е общественото мнение. В България то е изключително сдържано. Едно от обясненията е зависимостта от качеството на информацията. Между София, Брюксел и Страсбург има многобройни канали, но всички без изключение работят еднопосочно. Вървенето в една и съща посока води до точката на тръгване. Концесии - прокуратура - информация, кръгът се затваря. Това означава, че системата здраво е зациклила. България разполага с евродепутати, еврокомисар и десетки канцеларски плъхове по етажите на европейските институции. Има дори и журналистки - платени, за да информират. Всички те са интелигентни жени, следователно играят съзнателно на "жмичка". Репортерките от Европа развличат публиката с безобидни интервюта,"жълти жилетки" и посещения на родни величия в Лувъра. През това време многобройните оплаквания от български граждани към институциите в Брюксел се изплъзват от полезрението им.

Всякакъв опит от страна на потърпевшите ни сънародници за намеса на ЕК в разпределението на европейските средства в България е старателно премълчаван. Пратеничките на българските медии не само, че не разследват съдбата на жалбите, те дори се преструват, че всичко върви по мед и масло.

Това съзнателно криене на реалността лишава от защита всеки, който надигне глава срещу корупцията и се осмели да потърси справедливост. По този начин "кореспондентките", евродепутатите и комисарката, крепят фасадната представителност на България в общността и обратното - тази на ЕС в България.

Автор: Божидар Чеков