Протестът. Какво става и какво иде

Коментар на Георги Даскалов във "Фейсбук"

През есента на 2011 водих кампанията на кандидатката за кмет на Самоков и на листата на СДС за общински съветници. Мартин Димитров беше председател на СДС и един ден ни се обадиха, че ще идва в Самоков да подкрепи кандидатите, та да го чакаме.

Мартин го познавам отдавна, откакто проходи в политиката и мога да кажа, че ми е приятел. Тогава обаче той смяташе, че съм минал в лагера на ГЕРБ и като дойде в Самоков, с голямо закъснение, минал беше през Пирдоп, Ихтиман, къде ли не, се ръкува с всички, а мен подмина.

Заболя ме, що да си кривя душата.

Ама като видя какво сме направили, вика – браво, бе, добра работа. А хората сочат мен. Щото аз я бях свършил – вестник, плакати, реклама, хора във всички секции, във всяко село, всеки квартал.

И направихме нелош резултат – кандидатката трета, двама общински съветници – чисто СДС. Ако костовистите бяха кандисали на общо явяване, щяхме да имаме 4, но те се явиха отделно и техните гласове отидоха „у реката“ – нищо, нула.

Мартин разбра, че не съм гербаджия, пак сме приятели и ни е приятно да се виждаме, макар не често.

Това го казвам, понеже и сега мнозина ми закачат етикети.

Но не съм ходил да се предлагам, за разлика от други хора, които бяха депутати и министри при Бойко.

Пиша го, та да се разбере, че нищо не чакам от Борисов и от ГЕРБ; и не съм чакал.

Бях за около две седмици извън България. Докато бях там, тук почнаха протестите.

Какво разбрах дотук – оттам и след като се върнах.

1. Всички на протестите искат оставките на правителството и на Гешев.
2. Не всички смятат, че Радев и Корнелия трябва да сменят Борисов на върха, но повечето са на мнение, че каквото и да стане, ще е по-хубаво, „щото по-лошо не може“.
3. Всички искат да се махнат мутрите. А мутри са всички, които не подкрепят протестите.
4. По необясними за мен причини повечето протестиращи възлагат огромни надежди на президента Радев, като в същото време се прокарва много тънка, включително и от самата БСП, линия на разграничаване. Но Радев и БСП са едно и също. Без БСП президентът щеше да е сега просто пенсиониран генерал.

Моите изводи – да подчертая – моите.

1. Протестът бута нещата към предсрочни избори.
2. Ако те се случат скоро – до 3-4 месеца, има два варианта: - или БСП печели, или Борисов печели. Лично за мен вторият вариант е по-реалистичен, но може и първото. Не знам.
3. Ако Слави Трифонов не направи някакво голямо чудо, без ДПС няма да може да има правителство.
4. Румен Радев, ако повтори, ще гледа отблизо. Ако не – по телевизора.

Това е от мен.

Честито.

Пазете се. Бъдете здрави.

Послеписане: И, да, мъчно ми е за хора, които харесвам и са там. Все повече се разпиляваме.