Да вържем премиера!

Коментар на Кирил Вълчев, "Дарик радио"

Подобно на Одисей трябва да вържем българския премиер – който и да е той. За да спре да раздава пари от бюджета на всякакви просители, които с омайни песни тласкат държавния кораб към опасни скали. Според приетия от Министерския съвет през тази седмица отчет за изпълнението на държавния бюджет за 2019 г. през миналата година правителството е одобрило близо 300 промени в гласувания от парламента бюджет и така Бойко Борисов е раздал докато плава с джипката без това да е било предвидено близо 3 милиарда лева – почти колкото целия годишен разход за здравеопазване и повече от целия годишен приход от данъка върху печалбата на фирмите. Отделно министърът на финансите е раздал още почти 200 милиона лева с други над 200 корекции.

Да вържем премиера! Както вързали Одисей на корабната мачта когато се връщал към Итака покрай морските сирени, които с омайни песни примамвали корабите към скалите и те се разбивали.

Омир разказва как Одисей затъкнал с восък ушите на всички моряци и сам поискал да го вържат по съвета на богинята Кирка:

Ще ви го кажа, че всеки да знае дали ще загинем,

или е някак възможно от орис и смърт да избегнем.

Първо поръча ми тя да страним от брега разцъфтял и

от чародейния зов на примамливи морски сирени.

Само на мен позволи да ги слушам. Но трябвало вие

да ме овържете здраво за яката корабна мачта

с върви и прав, да не мърдам, и тъй омотан да остана.

А ако почна да моля или повелявам да бъдат

снети от мене въжата, да стягате още по-силно.

По-нататък омировата Одисея продължава така:

Плавахме живо, но скрит не остана чевръстият кораб,

щом изравни се с брега. И запяха сирените звънко:

„Тук, Одисее възпяван, тук, гордост велика ахейска,

кораба спри, песента и на двете ни слушай омаян.

Никой край нас не минава на кораба свой черноборден,

без сладкозвучния глас от лъките ни цветни да чуе,

но насладен у дома се завръща и мъдрост научил …

Знаем навред що се върши по тази земя многодарна.“

Мамеше техният глас благозвучен. Сърцето да слуша

жаждаше. С веждите знак заповеден дадох веднага

да ме развържат. Но всички налегнаха здраво веслата.

А Еврилох с Перимед от местата се дигнаха бързо,

по-здраво да ме завържат и с още по-здрави вериги.

Корабът щом се изплъзна от двете сирени далече

и не долиташе вече дотам нито глас, нито песен,

моите мили другари извадиха мекия восък,

който им втиках в ушите, и махнаха моите върви.

Така вързан Одисей се спасява от смърт в скалите на сирените.

Така трябва да вържем и българския премиер – който и да е той. За да спре да раздава пари от бюджета на всякакви просители, които с омайни песни тласкат държавния кораб към опасни скали.

Според приетия от Министерския съвет през тази седмица отчет за изпълнението на държавния бюджет за 2019 г. през миналата година правителството е одобрило близо 300 промени в гласувания от парламента бюджет и така Бойко Борисов е раздал докато плава с джипката без това да е било предвидено близо 3 милиарда лева – почти колкото целия годишен разход за здравеопазване и повече от целия годишен приход от данъка върху печалбата на фирмите. Отделно министърът на финансите е раздал още почти 200 милиона лева с други над 200 корекции.

Това го позволяват два члена – 109 и 110 – в приетия през 2013 г. при първото правителство на ГЕРБ Закон за публичните финанси, според които правителството и финансовият министър могат да правят промени в приетия от парламента държавен бюджет без никакви ограничения нито за броя на промените, нито за сумите.

И без никакви принципи.

Важно е единствено чия песен ще омая премиера.

Кметовете – които нямат право да коригират по този начин общинските бюджети – са принудени да пеят на премиера жално за пари, защото нищо от данъците върху доходите и печалбата на територията на съответната община не остава за нея. На практика, премиерът и министрите му без никакви обсъждания решават към кой град или село да заплават допълнителни бюджетни пари и за какво – за училище, църква, стадион или улица без да е обсъдено нито от парламента, нито от общински съвет кое наистина е най-важното.

Важното е всъщност за какви песни има ухо съответният премиер на България.

Защото ако премиерът не чете книги – никаква песен не може да го накара да даде пари за нова националната библиотека на България, чиито книги гният в селски читалищен салон и бивша детска градина … Ако не ходи на концерти – излишно е класически мелодии да го убеждават за пари за нова национална концертна зала … Ако не стъпва в опера – няма смисъл от арии за разширяването на националната опера с нова зала и музей на българското оперно изкуство … Ако в свободното си време играе футбол, а не учи чужд език – безсмислено е да му се пеят песни за централна сграда на националното класическо училище на България, в което се учат древни езици … Ако е живял в улични битки – научно-изследователски кораб няма шанс пред бойните …

Три милиарда лева, обаче, са разхвърляни къде ли не през миналата година от правителството и финансовия министър в зависимост от песните, които са чули и харесали от кметове и други просители. И без въобще да е сигурно, че това е най-добрият начин за влагането им.

Затова законът трябва да върже премиера.

Началото на процедурата по обсъждането на бюджета за 2021 г. е подходящ момент членове 109 и 110 от Закона за публичните финанси да бъдат променени и да бъде предвиден праг и то нисък праг, отвъд който само парламентът може да прави промени в държавния бюджет. Ако нещо първоначално прието не може да се изпълни – премиерът с министрите да не могат сами да го сменят. Ако държавата събере повече пари от предвиденото – само депутатите да могат да решат за какво да се използват. Защото когато решават повече хора – тогава между тях със сигурност ще се намерят и такива, които ще обърнат внимание на книги, култура и наука, освен на асфалт и стадиони.

Държавните пари не са на никой премиер.

Както не са на Бойко Борисов автомагистралите и софийското метро – независимо, че председателят на парламента Цвета Караянчева – от която иначе се очаква да стяга въжетата на премиера – поиска миналата събота тези, които не пеят омайни песни за него, да ходят пеша. И както не е на Сергей Станишев новият терминал на софийското летище, построено когато той беше премиер … И европейски фондове се дават не на Симеон Сакскобургготски, който договори влизането на България в Европейския съюз … А без виза в Шенген тръгнаха преди 20 години и противници на Иван Костов, който постигна отпадането им … и във Великобритания продължават да ходят без визи всички българи даже и след Брекзит – думата на 2019 г. според Караянчева, която тя написа на таблото пред студиото на Дарик радио – успявайки да сбърка една от само седем букви – с “д” накрая …

Но винаги е по-добре грешките да бъдат не осъждани, а поправяни …

Както грешката с безграничната власт на премиера да раздава пари комуто е харесал омайната песен. И след поправката на тази грешка всеки премиер да бъде по-свободен от съмнения, че от общите пари дава и за къща на някоя омайна сирена отвъд няколко морета …

Току-виж пък тогава се сложи край на това усещане у българите, че корабът на живота им се носи към скали, воден от разпасани кормчии, които разграбват ценен обществен ресурс … Както се свършило и със сирените, след като Одисей сбъднал пророчеството, че ще умрат дори само един кораб да успее да премине покрай тях, устоявайки на омайните им песни …

Това срещу разграбването на ценния обществен ресурс впрочем го написаха онзи ден в искане за оставки на Бойко Борисов, Цвета Караянчева, Иван Гешев, Вежди Рашидов и Емил Кошлуков 123 български интелектуалци плюс още 100 присъединили се вчера. Сред тях са най-големите съвременни писатели на България Георги Господинов, Деян Енев, Захари Карабашлиев, Илия Троянов, режисьорите Александър Морфов, Явор Гърдев, Стефан Командарев, Иван Добчев, Маргарита Младенова, Галин Стоев, Иглика Трифонова и номинираният за Оскар Тео Ушев, актьорите Самуел Финци, Зуека, Деян Донков, Валентин Ганев, Рени Врангова, Радина Кърджилова, Стефания Колева, Христо Гърбов, Цветана Манева, Явор Милушев …

А разграбването на ценния обществен ресурс и продължаващата с години подигравка с парламентаризма, превърнала Народното събрание в придатък на премиера, срещу които говори в писмото за оставките интелектуалният елит на България, могат да бъдат спрени само, ако премиерът – който и да е той – най-сетне бъде вързан да не раздава комуто поиска държавни пари без решение на парламента.

Но затова България има нужда от премиер, който – както Одисей – сам ще поиска да бъде вързан.