Португалия и нейното мрачно робовладелско минало

"Португалия дълго успяваше да игнорира темата за робите от Африка", казва Евалина Диас, председателка на организацията "Djass", обединяваща хора с африкански корени. Диас е родена в Португалия, но предците ѝ са от Гвинея-Бисау. Нейната организация настоява Португалия да спре да отхвърля историческата си отговорност и да се заеме с прочита на собственото си минало.

"Знаем, че днешната структурна дискриминация на хората от Африка е резултат и от търговията с роби, която Португалия въвежда през 15-и век", казва Диас за ДВ. По думите ѝ, португалците винаги са премълчавали тази част от историята си. И са омаловажавали темата с аргументи като този, че робството не е измислено от португалци или от европейци, и че роби винаги е имало - още преди 15-и век. Факт е, че по времето на Великите географски открития, т.е. от 15-и век нататък, търговията с роби добива трансатлантически измерения. Чрез откриването на новите морски пътища към Африка, Азия и Америка западноевропейските държави, и най-вече Португалия, се превръщат в международно значими търговски и колониални сили. След това започват и да търгуват глобално: с подправки, слонова кост или текстил, но и с роби.

"Новата трансатлантическа търговия с роби превръща африканците в обекти, на които европейците гледат като на стока. Милиони африканци са изпратени да работят по плантациите в Европа, Америка и карибските страни. За период от около 400 години общо 15 милиона мъже, жени и деца са станали жертва на трансатлантическата търговия с роби", казва д-р Гилбърт Нди Шанг от изследователската група Africa Multiple към университета в Байройт. Знаем обаче и още нещо - че Португалия става първата европейска страна, която още преди 260 години официално отменя робството. Забраната да се търгува с роби обаче първоначално е била валидна само за Португалия и индийските колонии на страната. В другите португалски колонии търговията с роби е продължила.

Монумент за жертвите на робството

"Омаловажаването на проблема има дълги традиции в Португалия", казва по този повод Евалина Диас. Столицата на страната Лисабон е осеяна с паметници на завоеватели и откриватели, но няма нито едни паметник, почитащ поробените хора. Първият ще бъде открит едва през тази година, по инициатива на организацията "Djass", негов автор е анголският скулптор Килуанджи Киа Хенда. Мемориалът ще представлява стилизирана плантация за захарна тръстика, състояща се от алуминиеви тръби, които символизират студената и човеконенавистна рационалност, стояща зад провежданата в продължение на векове дехуманизация на толкова много принудителни работници по плантациите в Европа и Америка. "Португалското общество се променя, но много бавно. Водим тежка битка срещу консервативните кръгове в обществото", казва португалската депутатка Хуакине Катар Морейра, също с корени от Гвинея-Бисау. Тя е една от четирите тъмнокожи народни представителки в португалския парламент.

Завесата постепенно се повдига

"Все пак се забелязва положителна тенденция - португалските учени и университети отделят все повече внимание на трансатлантическата търговия с роби", казва Морейра, която е историчка. През 2009-а година португалски археолози откриха ценни свидетелства за живота на първите африкански роби в Португалия. Анализът на 158 скелета, открити при проучвания в южния пристанищен град Лагуш, показват недвусмислено, че тези хора са страдали от системно недохранване, имали са множество нелекувани рани и следи от тежки травми.

"Хората, чиито скелети бяха открити в Лагуш, са били и оковани, а много са носели африкански украшения като пръстени, гривни или огърлици", посочва председателката на "Djass" Евалина Диас. "Първите поробени хора от Африка са пристигнали в Португалия още през 15-и век", казва на свой ред парламентаристката Беатрис Гомес Диас, сестра на Евалина Диас. "Сега трябва да покажем, че това не са били само жертви, а и силни личности, усвоили стратегията за оцеляване. Те са се съпротивлявали на робството и са се борили за запазване на културните си корени. В този смисъл са допринесли за формирането на културата на страната и на столицата Лисабон", посочва Диас.