Рано е да мятаме камъни

Гледам от сутринта Косьо Мишев събира доста злоба във ФБ (на новобългарски – хейт), след като написа, че новата председателка на Народното събрание е експерт, а е редно на този пост да има политическа фигура.

Това коментира във "Фейсбук" Георги Даскалов.

Аз съм от тези, които не приемат всичко, което се случва в момента, възторжено, поради което съм нарочен за гербер и мисирка. Разбирам и основанията на Косьо и отчасти ги споделям. Госпожа Митева-Рупчева 20 години е около писането на закони, даже може да се каже, че в голямата си част българското законодателство – в различни състави на Народното събрание – е писано лично от нея. А не са малко българите, включително и специалисти, които смятат, че доста от законите ни са калпави.

Но. Смятам, че на новите хора и партии, влезли в Събранието, трябва да се даде шанс и да се оценяват според делата.

Навремето, когато се направи правителството на Димитър Попов, Гарелов покани Иван Кръстев в „Панорама“ да го коментира. (Таман бяхме завършили Университета, с Иван сме състуденти). И Иван разказа виц за военното положение в Полша.

Стоят си двама войници на пост, 10 минути преди началото на полицейския час и гледат някакъв младеж тича, та се къса. Единият войник вдига пушката и го застрелва. Защо го уби, пита другият, има 10 минути още. – А, познавам го. Живее на половин час оттук, няма как да се прибере за 10 минути.

Иван искаше да каже, че всички знаят, че правителството на Димитър Попов няма големи шансове, но не бива по тази причина да стреляме по него още в началото.

Така е и със сегашните нови. Да ги преценяваме по делата им. Дали ще се справят по-добре от предишните с коронавируса. Дали ще си напишат домашното за пред Брюксел, та България да си вземе договорените пари.

Дали ще имат повече кураж да се справят с корупцията. Дали ще могат да поддържат поне сегашния темп на нарастване на доходите. Дали ще имат волята да удържат досегашния външнополитически курс при все по-влошаващи се обстоятелства.

И така нататък, ИТН.

Иначе и аз се радвам, че в парламента и политиката влизат нови лица, но искам да напомня, че и през 2001 с царя влязоха нови, а след това разочарованието беше чудовищно и стигнахме да апатията и омерзението от политиката.
Но винаги има надежда.

Конкретно и за сегашната ситуация – имам притеснения, че съюз, основан на омраза и стремеж към разчистване на лични сметки, по дефиниция не може да произведе нещо добро.

И че основният стожер на новата политическа конструкция е президентът Радев. На него аз лично – по редица причини – нямам никакво доверие. Знам, че и мнозина други са като мен.

Но да дадем време.
Рано е да мятаме камъните.