Нито един служебен кабинет не е излизал извън правомощията си

Коментар на Момчил Петров във "Фейсбук"

Част от контактите ми тук съвсем искрено вярват, че сме свидетели на безпрецедентна активност на служебното правителство - смяна на висши държавни служители, членове на надзорни съвети и т.н., политическо говорене на кабинета и даване на политически оценки на дейността на предишни управления и заявки за бъдеща посока на развитие. Което пък на свой е доказателство затова, че е извършен "преврат", въведена диктатура или най-малкото се случва нещо дълбоко тревожно и нередно.

Аз като човек наказан с историческа памет просто ще припомня няколко решения на български служебни правителства, а вие може да разсъждавате доколко е безпрецедентна ситуацията с решенията на сегашното.
1997 година. Служебното правителството на Стефан Софиянски.

В условията на разпуснат парламент президентът Стоянов заявява, че България иска членство в НАТО, при свое посещение в Брюксел. Това има ефекта на земетресение. Никога до този момент българска официална власт не е заявявала това. БСП се стреми да държи страната в сива зона между Русия и Запада. След тези думи правителството на Софиянски създава междуведомствен орган, съставен от министрите на отбраната, външните и вътрешните работи, шефове на отдели, дипломати и генерали от висшия команден състав , който да подготви членството. След среща с кмета на Москва, Софиянски казва: "никога не са ми крещяли така".

БСП и тогавашните "патриотични" отломки от НКЗНИ и ДС настояват за референдум. В първото си изявление след победата на изборите Иван Костов заявява: "Българското правителство вече взе решение. А изборите бяха референдумът - гласувайки за ОДС с внушително мнозинство, българските избиратели одобриха това решение."

Втори епизод. Края на 1994 година, служебно правителство на президента Желев, служебен премиер Ренета Инджова.

Предишното редовно правителството на Беров допуска смазващо развихряне на силовите групировки и рекета. Буквално правото на всяка икономическа активност - от продажба на вестници до някакво производство се заплаща на ВИС, СИК и по-малките им братчета, отделно се отчитат проценти от печалбата от всеки по-примамлив бизнес.

Служебното правителство казва, че това трябва да спре и обявява "тотална война". Привикани са шефовете на всички охранителни фирми, удвоен е броят на следователите, затегнат е контрола върху изтичането на информация, проведена е сериозна чистка в МВР. В резултат мутрите се снишават и зачакват да минат изборите.

Точно в този момент моето семейство беше подложено на рекет и решителната заявка на правителството ни даде кураж да се обърнем към органите за сигурност. И о, чудо, следователите се отнесоха задълбочено и с пълна подкрепа към ситуацията, ГДБОП направиха засада на мутрите, изпопребиха ги пред апартамента ни и после даже михме кръв от стълбищата. При следващото редовно правителство всичко си продължи по старому, но ето, че служебното правителство показа, че може и по друг начин.

Трети епизод. 2013 година, правителството на Милен Райков, президент Росен Плевнелиев. Под благия поглед на предишния редовен премиер, се получава огромна концентрация на държавни средства в КТБ. Всички държавни фирми, голяма част от държавните институции, болници, общини и пр. държат парите си там. Уж е случайно, уж така решават конкретните отговорни лица, но КТБ събира десетки милиарди и с лекота изкупува чрез подставени лица цели отрасли на българската икономика, създавайки финансово - индустриални клъстери, за които има дълбоки съмнения че функционират непазарно.

Служебното правителство издава указ с който забранява държавни фирми и институции да държат повече от 25% от средствата си в една банка. Воят е ужасяващ, ударът е прецизно премерен и подкосява глинените крака на КТБ. Макар след това да идва на власт правителство, което първоначално е под влияние на тандема зад банката, то не смее да отмени указа на служебното правителство, защото ще освети по неопровержим начин зависимостта си. КТБ се принуждава, за да финансира странната си дейност, да набира пари от вложители, обявявайки нереално високи лихви. Ситуацията ѝ става нестабилна, тандемът зад нея се изнервя и започва война за наследството ѝ, която с времето става явна. Малко повече от година след издадения указ на служебното правителство, КТБ рухва. Редовното правителство на свой ред е принудено да подаде оставка.

Три епизода от работата на служебни правителства, които "надвишават правомощията си". Всъщност в нито един от тези случаи няма такова надвишаване. Това са действия в рамките на закона, просто засегнатите са силно изнервени и създават атмосфера на страх и истерия. Но действията са в обществен интерес, впоследствие историята потвърждава недвусмислено това.