Славчо Кънчев*: Кой е абониран за джакпота?

По тялото на демокрацията триумфираха парите.

Имаше времена, когато те сами или почти сами правеха политиката.

Освалд Шпенглер (1880–1936 г.) – немски философ

Неконтролираните големи и широкоспектърни властови пълномощия на лицата, заемащи отговорни постове в държавната администрация, създават разнообразни възможности за лично обогатяване. Най-често това бива осъществявано чрез различни варианти на корупционни практики. Както пише Джон Грей в своите „Басни“ още през 1738 г.: „Корупцията не е с днешна дата; тя е опитвана във всяка държава“.

Дори разглеждането на корупционните скандали по паралели и меридиани само през последния половин век е напълно достатъчно да разобличи истинската мотивация на мнозина представители на т. нар. „елит“ за техния стремеж към властта.

Преди малко повече от четиридесет години аферата „Локхийд“

разкри дългогодишната практика на този голям американски самолетостроителен концерн да раздава огромни подкупи на високи нива в администрацията на други държави, за да осигури успешното пласиране на своята продукция, както мирновременна, така и за военни цели.

Последва „Кореягейт“. Правителството на Република Корея чрез специални свои агенти беше раздавало масово подкупи в Конгреса на Съединените щати, за да си осигури благоприятното гласуване на отпусканите многомилиардни помощи от американска страна.

1999 година. Европейската комисия подава колективна оставка поради обвинения в корупция. Информация за нерегламентирани действия се появява още преди 1998 г. Тогава Европейската сметна палата отказва да подпише бюджета за следващата година, защото е открила в сметките на предходната година много неясноти.

На 9 март 2001 г. тогавашният втори човек в китайската ръководна йерархия Ли Пън призовава за по-добър контрол над политическата власт в Китай, като подчертава, че „Историята доказва, че неконтролираната власт води неизменно до корупция“.

През 2001 г., в своята автобиографична книга „Курвата на републиката“ 53-годишната Кристин Дьовие-Жонкур разказа всичко, което знае, за аферите на държавния петролен гигант „Елф Акитен“. Десет милиона долара превела през периода 1989–1993 г. компанията в банковата сметка на любовницата на Ролан Дюма, външния министър в правителството на Франсоа Митеран. Според показанията на Кристин Дьовие-Жонкур по време на започналия съдебен процес, шефовете на „Елф Акитен“ я били назначили на синекурна длъжност благодарение на ходатайството на Ролан Дюма.

После чрез нея френският дипломат № 1 бил информиран за интересите на компанията и ги защитавал, както в правителството, така също и пред самия президент Франсоа Митеран. Благодарение на изтекла от следствието информация или на журналистически разследвания във Франция стана публична тайна фактът, че по времето на Франсоа Митеран и дори след това, при мандата на Жак Ширак като президент,

„Елф Акитен“ е била черната каса на властимащите.

Раздадените от швейцарския клон на компанията пари и на леви и на десни политици, са огромна сума, някъде около 450 милиона долара.

Една година по-рано испанският министър на труда Мануел Пиментел подаде оставка поради обвинения за корупция в подопечното му ведомство. Няколко милиарда песети от субсидиите, отпускани от Министерството на труда, били разпределени между няколко души, сред които и съпругата на високопоставен служител.

През м. юли 2002 г. беше уволнен германския военен министър Рудолф Шарпинг. Той беше обвинен, че е получил 71 000 евро хонорар от агенция за връзки с обществеността и нови дрехи – подарък от агенцията за 27 000 евро. Собственикът на агенцията Фунцингер запознал министъра с лобист на военна индустрия, който искал да получи разрешително за износ на оръжия в Саудитска Арабия и Египет.

Началото на новото хилядолетие отбеляза навършването на 300 години от гласуването на закон в английския парламент, който освобождава депутатите от съдебно преследване, ако са взели подкуп за работа, която е трябвало да свършват в парламента.

През 2000 г. бившият канцлер на Федерална република Германия Хелмут Кол подаде оставка от поста почетен председател на Християндемократическия съюз (ХДС). Преди това Хелмут Кол призна, че е получил от германския оръжеен търговец Карл-Хайнц Шрайбер в един швейцарски подземен паркинг 2 млн. германски марки, предназначени за „черната“ партийна каса на ХДС.

Но парите така и не достигнали до партийните сметки.

Според експерта по финансовите дела на политическите сили проф. Мартин Марлок цифрата на незаконното финансиране на ХДС от 1973 до 1998 г. – периода, през който Хелмут Кол ръководи партията, е 400 млн. германски марки. Съгласно показанията пред съда на бившия ръководител на компанията „Флик“ Еберхард фон Браухич, от 1969 до 1980 г. концернът дал общо 25 млн. марки, за да получи данъчни облекчения, като парите получавал лично Хелмут Кол. Част от сумите той заделил лично за себе си и затова те не стигнали до черните каси на ХДС.

2006 година. Арестуван и обвинен в корупция е членът на Политбюро и председател на областната организация на Китайската комунистическа партия в Шанхай Чън Лянгуй. Според статистически данни на Върховната народна прокуратура на Китай между 2001 и 2005 г. средно около 42 000 държавни служители са били ежегодно разследвани за корупция и срещу 30 000 от тях са предявени обвинения в престъпления.

През 2007 г. избухна скандал, свързан с „модерния еталон на неоконсерваторите“ и същевременно президент на Световната банка Пол Уолфовиц. Той се оказа отличен мениджър на скъпоструващи екскурзии, които еднолично одобрявал за своята приятелка и за сметка на банката. При положение, че заплатата му е почти 400 000 долара годишно.

В Афганистан през 2009 г. бяха съдени за корупция и злоупотреби петима настоящи и бивши министри от кабинета на афганистанския президент Хамид Карзай.

В края на м. септември 2010 г. тогавашният руски президент Дмитрий Медведев уволни градоначалника на Москва Юрий Лужков след публикации в руски медии за корупция в московското кметство.

На 20 март 2011 г. трима евродепутати бяха подведени под отговорност за взимане на подкупи, предложени им от журналисти от британския седмичник „Сънди таймс“, представящи се за лобисти. Бившият австрийски министър на вътрешните работи и член на Европейската народна партия Ернст Щрасер, бившият словенски министър на външните работи от Групата на социалистите и демократите Зоран Танер и бившият вице-премиер на Румъния от същата група Адриан Каверин са приели срещу корупционно възнаграждение да внесат поправки в определени законопроекти, поискани им от мнимите лобисти.

Жак Ширак, който беше президент на Франция от 1995 до 1997 г., получи през 2011 г. две години условно за злоупотреба с обществени средства при финансирането на партията, която той ръководеше, като кмет на Париж.

В Румъния Адриан Настасе, министър-председател от 2000 до 2004 г., е осъден през м. януари 2012 г. на две години затвор за незаконно набиране на средства за компанията си за президентски избори. През януари 2014 г. е осъден на четири години затвор за получаване на подкупи, отделно е осъден на три години за изнудване.

От корупционни скандали не остава незасегната и международната спортна сфера.

Корупцията в олимпийското движение не е от вчера,

а датира от преди десетилетия. От данните, изнесени от еврейската организация „Симон Визентал“, подпомагаща издирването на нацистки военнопрестъпници, стана известно, че трима президенти на Международния олимпийски комитет подпомогнали Адолф Хитлер да организира спортната проява през 1936 г. в Берлин. Това са французинът Пиер дьо Кубертен – основателят на съвременното олимпийско движение, американецът Ейвъри Бръндейдж и белгиецът Анри дьо Байе-Латур. С влиянието си тримата допринесли за провеждането на Олимпиадата в Берлин, въпреки че вече били известни факти за геноцида, предприет от Адолф Хитлер срещу евреите. За дейността си и тримата активисти на МОК били щедро възнагради от фашистките управници.

Ключовата роля в комбинацията изиграл американецът Ейвъри Бръндейдж, който тогава бил представител на МОК в Съединените щати. Като благодарност за заслугата нацистите издействали на неговата компания, базирана в Чикаго, да построи сградата на германското посолство във Вашингтон. Като доказателство в. „Ню Йорк таймс“ публикува факсимиле от писмо до Бръндейдж на президента на Германския олимпийски комитет Ханс фон Чамер.

Не останал назад в облагодетелстването и Анри дьо Байс-Латур, оглавявал МОК по време на игрите в Берлин. Като собственик на банка „Сосиете женерал“ белгиецът имал активни контакти с нацистите. През 1937 г. той участвал в конгреса на Националистическата германска работническа партия в Нюрнберг. След това продал изгодно собствеността си на „Дойче банк“.

През 1999 г. бяха направени разкрития за раздаване на подкупи на членове на МОК от страна на организационния комитет на зимните олимпийски игри през 2002 г. в Солт Лейк Сити, по време на компанията за възлагане на домакинството.

Поради обвинения в корупция през 2015 г. бяха отстранени от постовете им в Световната футболна федерация нейният генерален секретар Жаром Валке, вицепрезидентът на ФИФА и президент на Европейската футболна федерация Мишел Платини, както и самият президент на ФИФА Сеп Блатер.

Според традиционното изследване на Университета „Чапман“ в САЩ,

най-големият страх за американското население е предизвикан от корупцията в правителството.

Този страх води с 20 % пред ужаса от терористична атака.

Проучване от „Галъп“, направено между 14 и 19 юли 2016 г. показва, че българските граждани на практика слагат знак на равенство между политиката и корупцията. На въпроса „Къде според вас е най-голямата корупция?“, 23 на сто от запитаните посочват политиците.

Тази ситуация няма да бъде променена докато българският суверен не наложи непрекъснат във времето и пространството контрол върху управленската сфера, със съответния ефективен механизъм за санкции. Като той включва непременно и възможността за отзоваване на лица, заемащи изборни длъжности, и без да е налице доказано извършено от тях престъпление.

Както и институционирането на независим орган под публичен контрол за противодействие на корупционните практики, като бъде използван най-добрият чуждестранен опит.

* – Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.