Огнян Минчев: Кирил и Асен не са имали намерение за правителство

Изчерпването на политическите консултации на Продължаваме промяната в рамките на очертания още през ноември кръг на т.нар. „партии на промяната“ показва, че двамата лидери Кирил и Асен не са имали сериозно намерение да формират правителство, а са избрали да оползотворят получения мандат за ПР цели.

Това коментира във "Фейсбук" политологът Огнян Минчев.

Кризата, която започна с отстраняването на парламентарния председател Никола Минчев повиши рейтинга на ПП и обнадежди Петков и Василев, че разигравайки ритуала „създаване на нова коалиция“ ще успеят отново да излязат начело в ролята на водеща партия по популярност. Не зная дали тази сметка ще излезе реалистична.

Но следствията от проваления мандат ще бъдат тежко отрицателни за българската държава и общество.

Както поведението на ИТН, така и „червените линии“ на БСП са очевидни свидетелства за невъзможността четирипартийната коалиция да постигне сериозни резултати по пътя на каквото и да е реформиране на държавната политика.

Дори най-безспорните постижения на управлението – решаването (засега) на кризата с Македония, прекъсването на отношенията с Газпром, както и отзоваването на 70 служители на посолството на РФ – станаха възможни или поради подкрепа на опозицията (дадена „през зъби“) или чрез „изненада“ на коалиционните партньори и вътрешно коалиционни скандали.

Не беше реалистично да се очаква, че сглобяването на нов кабинет – след бламирането на стария – може да се случи само благодарение „изпомпването“ на депутатите от разпадащата се партия 7/8.

Дори да им предложиш „стимули в брой“, каквито те не са и сънували в живота си досега, от другата страна могат да „предложат“ както заплахи за саморазправа, така и да участват в самия „търг“ с наддаване. Дори и при феноменален успех – да приобщиш депутатите на Слави без самия Слави и гласа му Тошко – „новата“ ти коалиция не би била много по-впечатляваща от старата.

Разиграването на играта с мандатите би имало някакъв смисъл, ако по какъвто и да е начин – от чисто символичен до конкретно коалиционен – части от опозицията бяха интегрирани като сериозни участници в консултациите за нов кабинет.

Но за ПП това бе открито неприемливо – за тях разделението „статукво – промяна“ твърдо остава най-важния фактор за самоопределение. Тази твърдост е демонстративна, въпреки драматичните промени в средата около нас, които изискват една друга разделителна линия да бъде не само забелязана, но и приета като определяща в настоящата ситуация – линията на разделение между европейската и атлантическа ориентация на България и откритото или полуприкрито обслужване на руските стратегически цели в България.

Без признаването на приоритета на разделението Изток – Запад, никаква реформа не е възможна в България. Руската олигархия и нейната хегемония в енергетика, корупция, и влиянието на Кремъл върху политическите решения на София, е основния структурен фактор за „завладяните“ държава и общество в България. Без отстраняване на структурния фактор на руския диктат, всеки политически разговор за „реформа“ остава лицемерен и прикриващ други политически намерения.

Очевидно е, че за истинските реформатори на българската политика, дълбоката обвързаност на целокупната българска политическа класа с олигархичното статукво на държава и общество е основен проблем – и основно препятствие пред постигането на каквито и да е реформистки цели.

Това обаче не означава, че реформистка политика може да се води като „реформаторите“ скрият главата си в пясъка и номинират бившата комунистическа партия и лобистката група на №КОЙ в такт 7/8 за „партньори в реформирането“. Те не са партньори повече от ДПС и ГЕРБ, защото са част от една и съща пирамида на зависимости, градена от три и повече десетилетия насам.

С две думи – не можеш да управляваш България по демократичните ѝ конституционни правила, без да решиш с кого и какви компромиси ще направиш.

Компромисите, които ПП направиха досега, доведоха управляващата им коалиция до крах за шест месеца и до невъзможност за създаване на нова коалиция, построена със същите „тухли“, които вече рухнаха в политическия скандал от последния месец.

„Може да не успеем, но с мафията от ГЕРБ и ДПС компромиси няма да правим“. Никой не ви уговаря да правите каквото и да било, но в политиката и в управлението има възможни и невъзможни неща. Вие избрахте невъзможните, за да оползотворите една единствена възможност – да си направите ПР с мандата, та дано на следващите избори отново бъдете класирани първи. И какво ако бъдете класирани? И по-важно – какво докато бъдете класирани?

Българската партийна система върви по логиката на кризисно фрагментиране, при която „партиите на статуквото“ съхраняват стабилността си и относителните си дялове при постепенно намаляване на дела граждани, готови отново да гласуват.

„Партиите на промяната“ се роят. ИТН излиза от играта – кой колко е спечелил от краткото ѝ съществуване знаят само самите бенефициенти. Възраждане възраждат същия едноцифрен процент избиратели. На тъч линията загряват Стефан Янев и неуморимата Мая. Усещате ли какъв „реформистки импулс“ назрява в подготовката за поредни парламентарни избори?

От всичко това печели само един човек и той се нарича Румен Радев. Неговите пълномощия по конституция са толкова ограничени спрямо реалната власт, която упражнява, че не е възможно – по-скоро рано, отколкото късно – той да не постави въпроса за ново институционално устройство на Държавата. Но все още е много рано.

Засега той се готви за пореден цикъл от абортирани народни събрания и служебни управления без парламент, без реален контрол. Той не разполага с ресурс за що годе прилично управление на страната. Но разполага с власт – включително за еднолични решения по проблеми, свързани с главния разлом на съвременната европейска политика – разломът Изток-Запад.

Докато „реформаторите“ се наумуват и налудуват, Радев, Янев § С-ие – с известна подкрепа от „статуквото“ – могат да обърнат българския държавен кораб в евразийските плитчини. И не ме обвинявайте в параноя! Защото не съм аз казал, че Крим е руски…

Стигнахме дотам, да избираме кой да ни води обратно в евразийската кошара – дали „старата госпожа“ на Позитано, управлявана от „червените линии“ на една млада и амбициозна госпожа, или екипът пенсионери от Граф Игнатиево, на който му хареса да бъде редовно дневален начело на държавата. Равнис… Мирно… Василев и Петков – доложете! С ПР-а я докарахме дотук.

Да видим докъде ще я докараме с реалното управление на държавата.