Мария Карагьозова: Пореден опит за овладяване на прокуратурата

Мария Карагьозова е председател на сдружение Асоциация „Форум". Магистър е по финанси и Национална сигурност. От 2009 г. оглавява инициативата “Форум” за опазване на културното наследство, която е съвместна с МВР и прокуратурата. Съпредседател е на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет, в който влизат 21 организации.

- Г-жо Карагьозова, днес /б.р. 11 януари/ Правната комисия на Народното събрание ще обсъди три законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) – на служебния кабинет, на „Демократична България“ и на „Възраждане“, които засягат т.нар. „механизъм за контрол над главния прокурор“...

- В момента се цели политически контрол върху съдебната власт, в частност овладяване на прокуратурата. Изпълнява се кратката, но съдържателна директива: „Трябва да ограничим действията на главния прокурор и да го направим фигурант“. Това не е нищо ново в историята, свързана с тоталитарните периоди. Защото най-големите репресии в обществото са били тогава, когато политиците са се опитвали да се намесват в работата на независимата по Конституция съдебна власт. Пример за това е Народният съд, действал след 1944 г. в България, като фактически орган на левия революционен терор. Създаден е с Наредба-закон от 30 септември 1944 г. на правителството в противоречие с Търновската конституция.

Нарочното създаване на фигура за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор, я превръща в специален извънреден орган, който в известна степен превъзхожда главния прокурор (тъй като единствено той може да го разследва). В предложените законопроекти липсва разграничение при какви хипотези ще се провежда разследване спрямо заместник на главния прокурор.

Прокурорът за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор, се назначава по съвършено различен от предвидения ред за назначаване на всички останали прокурори, като оприличаването му на административен ръководител в мотивите само доказва пълната му извънредност.

С предложените изменения са променени и правомощията на главния прокурор за отмяна на постановления на прокурора за прекратяване на производства. Подобна намеса обаче е конституционно недопустима, тъй като при липсата на влязъл в сила правораздавателен акт, правомощията на прокуратурата действат до изтичането на давността за наказателно преследване за съответното престъпление. В противен случай съществено ще се засегнат правата на гражданите. Изложените мотивите към политическите предложения за законодателните промени, които дискутираме в тази част, също са напълно голословни.

В предложените законопроекти се разкрива непознаване на съдийските и прокурорски органи, техните функции, независимост и конституционно уредени правомощия, вида и характера на постановяваните актове, реда за събиране и проверка на доказателствата, гаранциите за законосъобразно провеждане на разследването, правата на обвиняемия и на други участници в производството, принципа на разделение на властите и т.н.

- Нека поясним – биха ли довели, според вас, подобни законови промени до реални ползи за правната ни система?

- Реформите в съдебната система се правят от политици, били то и част от тях юристи, които никога на са правоприлагали. Тезата, която системно и ежедневно се насажда в съзнанието на обществото, че главният прокурор е безконтролен, е фактически и правно неоснователна. Това е единствено политическа теза. Всеки български прокурор може да търси наказателна отговорност и да повдигне обвинение на главния прокурор. Конституционният съд се е произнесъл вече по това, контрол упражнява и Висшият съдебен съвет.

- Някои експерти твърдят, че част от идеите в тези проекти, например съдии да разследват главния прокурор и заместниците му, противоречат на Конституцията?

- Екип от правни експерти от Асоциация „Форум“, която председателствам, и с нея участваме в работата на Гражданския съвет към ВСС вече повече от 10 години, също е на становище, че има съществени противоконституционни моменти във визираните законопроекти. Предвидените изменения, свързани с въвеждането на фигурата на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, в известна степен разкриват същите проблеми като установените в решение №7 на КС по к.д. №4/2021 г. Точно по същия начин, в разрез с конституционно предвидената структура на прокуратурата, със закон (ЗСВ и НПК) е създаден нов орган, който не е предвиден в Конституцията и не е поставен на една плоскост с другите прокурори в системата на прокуратурата както по отношение на неговия статус, на условията и реда за неговото назначаване, освобождаване и осъществяване на неговата отговорност, така и по отношение на възложените му функции и реда на извършваната от него дейност. При наличието на предходно произнасяне на КС изглежда безумно да се прибягва до сходен механизъм за търсене на отговорност на главния прокурор, освен ако разбира се с това не се преследват други, чисто политически, цели.

В представения законопроект авторите са достигнали още по-големи висоти в предложения, които противоречат на Конституцията, част от които само са загатнати в становището на Венецианската комисия. Няма (и не може да има) както механизъм, по който да се отнеме конституционно установеното правомощие на всеки прокурор да образува и проведе наказателно производство срещу главния прокурор, така и механизъм, по който да се отнеме конституционно установеното правомощие на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическото ръководство над всички прокурори. Недопустимо е възлагането на прокурорски правомощия на друг орган - съдия, чрез нарочното му преназначаване като прокурор. Това от една страна засяга неправомерно правомощията на самата прокуратура, а от друга, непоправимо накърнява независимостта на съда и неговата функция на арбитър в наказателното производство.

Въведеното чрез законодателните предложения задължение за прокурорската колегия на ВСС да „назначи“ избрания съдия за прокурор във ВКП за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, е също конституционно нетърпимо, доколкото правомощията на ВСС (и в частност на прокурорската колегия) по назначаване произтичат пряко от Конституцията и преценката за упражняването им не може да бъде ограничена със закон.

Видно е, че по отношение на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, не са предвидени вътрешни правни средства, чрез които да бъде осигурена основната конституционна функция на прокуратурата да следи за спазването на законността, тъй като неговата дейност не подлежи на вътрешноинституционален контрол в рамките на самата прокуратура относно прилагането на закона.

Предвиденият режим за разследване на главния прокурор, който се различава от този за всички останали магистрати (осъществяван от следователи), нарушава независимостта на главния прокурор. Изричното създаване на фигурата на прокурор за paзcлeдвaнeтo на престъпления, извършени от главния прокурор, превръща главния прокурор (и неговия заместник) и евентуалните им съучастници в различна специална категория субекти на престъплението, a потърпевшите от действията им в специална особено уязвима категория пострадали. Това е признак на неравно третиране и на извънредност на органа.

- Вие виждате ли връзка между „механизма за разследване на главния прокурор“ и парите по Плана за възстановяване?

Когато изначално неосъществими (поради противоречие с Конституцията) законодателни обещания са включени в План за възстановяване, може ли изобщо да се допусне, че ще се постигне валидно основание за правомерно получаване на европейски средства? Предложените изменения са удар по правовата държава и приемането им би означавало пълен разпад на съдебната система. Предложените законопроекти се отличават с противоконституционност и съществено противоречие с правото на ЕС и Европейския съд по правата на човека. В крайна сметка, след като не се разграничават органи като „прокуратура“ и „съд“, по-сериозни правни доводи са просто излишни.

Източник: Стандарт