Ода за кмета

Избори! Най-демократичното нещо, което е измислено в света, за да се управляват масите, разбирай народа на една страна. Избираш този – бил хубав (после се оказва, че имал 10 пластични операции), бил умен (после се оказва, че и в „Харвард“ преподават как се смятат проценти от търговия с газ), бил селски хитрец (после се оказва, че като малък ял филия с мас, но после се научил как се управлява държава), бил потомък (после се оказва, че ще те оправи за 800 дни), бил демократ (после се оказва, че не е трудно от „червен“ да станеш „син“), бил комунист… Опа, тука вече имаме проблем.

Колко дена го били (към днешна дата го псували по избори)? - Ни дума, ни вопъл ни стон... Но устата сгрешила - сама промълвила: Антон.

Каква ирония. Антон. А Васил… А Ваня…

"Где са твойте другари?"... Той виждал отряда (партията) любим... и очите притварял, и тръпнел, но бил несломим.

Антон - ГЕРБ не го припозна достатъчно, Васил - демократите не приемат внуци на ДС, а Ваня - комунистите… вече се наричат социалисти, въпреки, че са почти на всеки километър, а днес явно и по на често.

Но един бил първи, тя останала втора, а той… просто Антон. И болката свършила. Каквото било, било. Остава да чакаме кариерната развръзка на изпадналия – чиновник на висока служба (защо не и шеф на БНТ) или поглед към Брюксел.

"Не човек, а желязо!" - просъскал народът любим.
Тихо кандидатът за кмет казал: "Не Антон, а Васил!"...