Управление на управляващите

Изследване на Банчо Банов, финансов експерт

Темата за управление на управляващите бе засегната от експерта Пламен Пасков в едно видео в Ю-туб, но за съжаление после не можах да го намеря. В това видео Пасков казва, че политици Х, У, Z, ако бяха свалени от власт с магическа пръчка, веднага щяха да се намерят Х1, У1, Z1 които да ги заместят и да продължат със същите действия, както предшествениците си.

И така. Влиянието върху управлението на страната се дели на вътрешно (от бизнеси и други зависимости) и външно. Вътрешното идва от хора, които са финансирали предизборната кампания на политика на власт и неговата партия. Допълнително идва и казуса, ако бизнеса е „открил“ и „издигнал“ даден политик. Има още един казус – ако политикът и бизнесменът имат общи бизнес интереси. Например – политикът урежда бизнесмена да печели държавни поръчки и бизнесмена прави пари, а делът на политика би могъл да превежда по анонимна (само с №) сметка в банка в офшорна зона.

Външно влияние – политици от чужди държави сами или с помощта на своите спецслужби влияят върху нашия политик, както и когато чужди корпорации с помощта на собствените си правителства и спецслужби влияят върху нашия политик. По-интересно е управлението от вън. Има възможност, чрез чужди фондации в България да се подпомага на партийната дейност и партийното строителство в партията на политика.

Управлението на политика значително се улеснява ако се издигат правилните кандидатури по потекло. Например политик от СДС. Ами ако дядо му е бил дисидент, бил е в управляващите на България до 1944г. и/или е бил преследван след 1944г., бил е интерниран в лагер или е било национализирано предприятието на дядо му, това е идеален кандидат за десен политик. Неговите действия са предвидими и той живее за да отстоява дясната линия.

Има го и друг вариант. Ако родителите на политика са били номенклатурчици, но той се боядисва, защото много обича властта и става примерно ревностен антикомунист. (Поговорка: Новопокръстените са най-ревностни.“).

Следваща линия на зависимостта, гледах в един клип в интернет, ако дължиш пари. В САЩ това е бонус към издигането. Колкото повече пари дължиш, толкова по-си зависим и по-лесно те издигат при равни други условия..

Следващ аспект е петна в автобиографията, прегрешения от миналото. Злоупотреби – също. Ако това не върви, имитират секс-скандал от миналото. Друг аспект е, ако се окаже, че политика държи имоти, чрез офшорна фирма, но най-накрая стои неговото име. Също тук се причислява закононарушение на сина, жената или друг член на семейството на политика, което се затаява, но чака като коз срещу неподчинение на политика.

На бъдещия политик се отпуска 1 или 2 годишна стипендия на Запад, време по време на което е достатъчно за вербуване на политика.

Семейството на политика също е удобна форма за неговото вербуване. Например местен бизнесмен назначава жена му или сина му на синекурна, но много високо платена длъжност. Може пък сина му да бъде дадено политическо назначение от шефа на партията. Или ако политика е на длъжност на магистрат, ключов, сина му пък да влезе в депутатска листа за парламента или общинския съвет.

Подслушване на политика и записване. Моменти на откровение, записани, са удобно средство за манипулация.

Външните заеми са важно перо от вкарването на политика в зависимост. Първо отпускането им. Световната банка например отпуска заем за ремонт на водоподаването в голям град. Политика може да спечели комисионни от отпускането му като избере дадена фирма – изпълнител. Да, но трябва да слуша и прилага съветите на Световната банка.

Изплащането на външния дълг също е канал за вкарване на политика в зависимост. МВФ и Световната банка ще отпуснат заеми, но … трябва политика да слуша и прилага техните съвети. Иначе мораториум по дълга, което може да направи политика непопулярен и да падне от власт. Аналог на заемите за изплащане на външния дълг и/или инфраструктурни проекти за България и други малки членки на ЕС са Еврофондовете. Ако политика не слуша, ще му спрат еврофондовете а местните фирми ще страдат, ще се оплакват в медиите (а може бизнеса да е спонсор на партията на политика) и политика ще падне от власт, свален от собствените си съпартийци.

Малцинствата са удобен повод за въздействие върху политика. Почти всяка държава на света ги има. И ако политика не слуша, чуждо разузнаване и спецслужби почват да бунят малцинството в държавата на политика и един Господ знае, какво може да стане. И понеже малцинството тук, в съседна държава е мнозинство, ако много не слуша политика, може да се стигне до локален конфликт.

Изпращане на „Икономически убиец“. В клипа и книгата на Джон Пъркинс се казва, че в Южна Америка се избират президенти които поддържат платформа срещу „Корптокрацията“ (Корпорации за ограбване на ресурсите на малките държави). И веднъж избрани той или някой като него отива при тях и казва: “Честито, вие сте избран. Аз мога да ви направя много богат вас и вашето семейство, ако играете моята игра, нашата игра. Или мога да се погрижа да бъдете изхвърлен от офиса или убит, ако решите да изпълните обещанията си от предизборната ви кампания.“ Обикновено, казва Пъркинс, не е толкова директно казано, защото може да има записващо устройство, говори се с намеци, но политика схваща съобщението. Защото тези президенти знаят какво се случи с Арбенс в Гватемала („Хакобо Арбенс Гусман е военен, политик и президент на Гватемала от 15 март 1951 г. до 27 май 1954 г. Избран демократично, той е свален от власт чрез военен преврат, организиран от ЦРУ, САЩ.“ От Уикипедия., с Алиенде в Чили (Алиенде се самоубива когато се извършва срещу него държавен преврат от Пиночет), Ролдос в Еквадор (Ролдос планира да преструктурира нефта и газовия отрасъл в страната, излагайки на опасност интересите на САЩ, та самолета с който пътува се разбива и това е неговата гибел.), Лумбуба в Конго (САЩ въоръжават опозицията и им предоставят съвети и Лумбуба е отстранен и убит (Уикипедия)), Торихос - е де факто управляващ Панама от 1968-1981г. поддържа левонационалистически политически курс. И Торрихос загива в авиокатастрофа и останалите 6 човека на борда. Перкинс казва, че икономическият убиец предлага от единия джоб милиони долари (корупция) (явно комисионни - б.а.), а от другия - подривна дейност. И политика на власт трябва да избере.Целия клип с интервюто на Перкинс виж.

И накрая отиваме до медиите. Не случайно ги наричат четвъртата власт – законодателна, съдебна, изпълнителна и медийна власт. От очерняне в медиите може да пострада всеки политик. Затова и те много внимават в отношенията си с медиите и техните собственици. Една случка от парламента преди години. В една от залите става интересна среща, която обаче се проточва. Отвън пред вратата – журналисти. Почват да нервничат, заради напредналото време, отварят вратата и надничат в залата.. Един от топ политиците забелязва това. Казва: „Господа, предлагам да приключваме, защото какво се е случило днес тук ще разберем в утрешните вестници.