Напразните усилия на избирателя

Паулина ШИШКОВА

Не, не съм Шекспир. И няма да пиша за любов, а за мъката си. Сегашната предизборна кампания много ме затруднява. Като съвестен гражданин искам да гласувам. Всички искат това от мен. Всички политически сили са обединени от едно – гражданите да гласуват. Обединява ги и друго - нямат нищо общо с ДПС. На въпроса на журналистите с кого ще се коалират, от всички парламентарни и извънпарламентарни партии идва един единствен отговор – само не с ДПС.

Следвайки гласа на политиците изключвам ДПС, макар да не знам защо той е „черният Петър“ в колодата от карти. Защо всички бягат от Делян Пеевски, след като в парламента го следват като кученца и се нуждаят от неговата закрила.

Трябва да изключа и „Възраждане“, защото те са много крайни и искат чрез едни избори да преобърнат геополитическата ориентация на България на 180 градуса. Иначе говорят ясно, не заекват, много са активни и комуникативни, но с лозунгите си – да излезем от НАТО, да предоговаряме условията с ЕС, да не се ваксинираме, да не приемаме еврото, да има мир по цялото земно кълбо, ми идват в повече. Освен това не отстъпват никак от позициите си. Непоклатими и безкомпромисни са. Железни хора. Искат революция, но с избори, осигурени им от ЦИК. Е няма как да стане. Утопично е.

Но тъй като социологическите агенции отреждат на горепосочените партии второ и трето място, оставят ни да избираме измежду 4 партии (сигурни че ще влязат) – първата и последните три. Те обаче никога няма да се обединят, за да постигнат мнозинство. ГЕРБ е с най-висок процент и геополитически стои добре, но никой от останалите партии не го иска. ППДБ заявяват никога повече сглобка с ГЕРБ. БСП от древни времена се гордее с това, че тя единствена никога не се е обединявала с ГЕРБ. ИТН се гъне наляво-надясно и е с неясни емоции. ГЕРБ не питае симпатии към партиите. Само с ИТН има нещо общо – изпепеляваща омраза към ППДБ.

Извънпарламентарните партии, колкото и да са симпатични и да се борят на телевизионния екран със зъби и нокти да влязат, нямат шанс да прехвърлят бариерата от 4%. Бих гласували за някои от тях, но социолозите ме предупреждават, че гласът ми пак ще иде към парламентарните партии.

Очертава се изводът, че за когото и да гласувам, както се иска от мен, обикновения избирател, след това ще съжалявам. Никой от кандидатите не е годен за избиране. Независимо от това вечерта на 9.6. с удоволствие ще гледам, как във всички телевизионни студия красиви говорителки с обувки с много високи токове на огромни екрани ще извършват сложни аритметични действия, кой с кого образува мнозинство. Ще се леят и приспивни анализи от анализатори. Е, не е съвсем лошо, нали?