"Скромен и любящ фюрер": Как се родиха митовете за Хитлер

"Биографиите на Хитлер са пълни със снимки, направени от Хофман, което не е случайно – той не просто снимаше историята, той я режисираше", казва историкът Себастиан Петерс, автор на първата научна биография на Хайнрих Хофман – личния фотограф на Хитлер. Историята на Хофман е историята на човек, научил се да печели от пропагандата, създавайки един истински мит около Хитлер.

Хайнрих Хофман - човекът в сянка

Хофман е роден в семейството на фотограф, учил е професията в ателието на баща си, а през 1909 г. отваря собствено студио в Мюнхен. По време на Първата световна война неговите заслуги на фронта са скромни, но по-късно революционните събития в Германия през 1918-1919 г. радикализират възгледите му. След свалянето на непризнатата Мюнхенска съветска република той започва да публикува антисемитски и националистически фотоалбуми, влиза в НСДАП и става един от първите ѝ членове. Там се запознава с Хитлер през 1920 година.

За първи път Хитлер му позволява да направи негов портрет през септември 1923 г., след което сътрудничеството им продължава почти четвърт век. Хофман не е заемал никакви политически постове, но става „личен фотограф“ и „документалист на райха“ – тези титли той сам си измисля, за да подчертае своите изключителни позиции. Те придават на работата му официален статут и вдигат значимостта му.

Собственик на малко фотостудио в Мюнхен, той успява да проникне в най-близкия кръг на Хитлер. Можел е да го посещава по всяко време, дори когато министрите не са били допускани до него. Значението на работата му за нацистката пропаганда е било огромно: Хофман създава един визуален мит, който се разпространява в цяла Германия.

Фабрика за митове

Според Петерс, Хофман е бил по-скоро предприемач, отколкото художник-фотограф. „Той е продавал снимките си на пощенски картички, в албуми, списания, календари. Веднъж дори се договорил с производителя на бисквити Bahlsen да рекламира продуктите им на снимка с Хитлер. И успял да спечели от това“, разказва авторът на книгата. Всъщност тези снимки така и не са били използвани за реклама, тъй като нацисткото ръководство е било против подобен имидж на Хитлер.

Хофман не е пропускал нито една възможност да спечели от пропагандното използване на снимките. След идването на нацистите на власт Хофман създава цяла империя: в началото на 1940-те години фирмата му вече има 12 филиала в Европа, над 300 служители и годишен оборот от 15 милиона райхсмарки. Неговите пощенски картички, албуми и плакати са се печатали в тиражи от стотици хиляди екземпляра, а той умело е превръщал всяка снимка в печалба.

Някои известни и неизвестни фотографии

Себастиан Петерс показва една от най-необичайните снимки – Хитлер в баварски кожени панталонки с тиранти и 3/4 чорапи, позиращ на алпийска поляна. „Тази снимка трябваше да убеди избирателите в Бавария, че той е един от тях, човек от народа“, обяснява историкът. Но когато нацистите идват на власт, снимката бързо е изтеглена от обращение: образът на „народния фюрер“ вече не се е нуждаел от пропаганда със селски чорапи.

Пропагандата не е допускала да се публикуват снимки на Хитлер с очила - "фюрерът" не може да има физически недостатъциСред фотографиите, които не виждат бял свят, има и една рядка снимка на Хитлер с очила, разглеждащ документи. Всички снимки, на които Хитлер чете без очила, всъщност са постановка, тъй като фюрерът е имал лошо зрение, казва историкът. „Снимките с очила са били отхвърляни: очилата са били недопустими, защото са увреждали образа на всевиждащия и всеможещ лидер“, отбелязва Петерс. Затова всички изображения са се ретуширали, а ненужните детайли са били изтривани, допълва той. Една от най-успешните фото поредици на Хофман показва Хитлер с деца. „Този, когото децата обичат, не може да бъде зъл“, е пишело на пощенските картички и плакати, на които Хитлер гали деца по главите и им подарява играчки.

Албумът, който промени образа на Хитлер

През 1932 г. Хайнрих Хофман издава албума „Hitler, wie ihn keiner kennt” („Хитлер, какъвто никой не го познава”). Този фотоалбум се появява в момент, когато кариерата на Хитлер виси на косъм. През есента на 1931 г. неговата племенница Хели Раубал, с която го свързвали сложни отношения, загинала при загадъчни обстоятелства. Пресата, особено чуждестранната, спекулирала с версии за самоубийство поради деспотизма на Хитлер, имало дори намеци за кръвосмешение. За политик, който се стреми към властта, това е било равносилно на катастрофа.

„Албумът на Хофман идва като отговор на кризата – той създава съвсем различен наратив: не на тиранин, а на обикновен човек, който предизвиква симпатия“, казва Петерс. Вместо митинги и паради, фотографиите показват Хитлер в личния му живот – на шезлонг с куче, на разходка, по време на игра с децата на съседите. Тези снимки формират образа му като приятен семеен човек. И най-малките детайли – споменаването, че Хитлер не пие и не пуши – му създават имидж на скромен и аскетичен лидер.

„Дотогава политиците се показвали на трибуни, в парадни пози. А Хофман предложил един по-интимен поглед – сякаш е пуснал зрителя в дома на Хитлер. Това беше първата в Германия истинска homestory за политически лидер“, разказва авторът на биографията на Хофман. Тази стратегия вероятно е заимствана от американската действителност: Хофман е следял западната преса, където вече имало снимки на президенти в семейна обстановка.

Албумът, продаван в огромни тиражи, върнал симпатиите към Хитлер на онези, които са се съмнявали в него след скандала около Раубал. „Тези снимки изглеждат невинни, но именно те са накарали хората да повярват в Хитлер и му помагат да спечели изборите“, отбелязва Петерс. Така албумът се превърнал в повратна точка не само в кариерата на Хитлер, но и в историята на политическата пропаганда.

Война и пропаганда

С началото на войната Хофман бързо променя пропагандната си стратегия: албумите му вече не показват Хитлер като „съсед и приятел на децата“, а като военачалник, наблюдаващ битките през бинокъл. Една от най-известните негови снимки го показва как гледа с бинокъл през клоните на дърво – сякаш наблюдава хода на сражение. Тази фотография, издадена в стотици хиляди екземпляри, носи надпис „Под бдителния поглед на фюрера армията преминава Висла“. В действителност Хитлер почти никога не се е появявал на фронта. „Всъщност това е инсценировка - бинокълът е бил само за показ, присъстващите на сцената зад него спокойно са си пушели цигарите, а фронтът е бил много далеч“, казва Петерс.

През 1941-42 г. Хитлер почти изчезва от публичното пространство, престава да се появява на събития, а Хофман изпада в „криза от липса на съдържание“ – тогава му се наложило да публикува стари снимки, представяйки ги за нови. Въпреки това той остава до Хитлер до самия край: организира заснемането на празненството по случай рождения му ден през април 1945 г., връчването на награди на Хитлерюгенд и дори публикува тези снимки няколко седмици преди падането на Берлин.

Личен живот и връзки

Хайнрих Хофман играе ключова роля и в живота на Ева Браун: именно при него тя работи като асистентка и чрез него се запознава с Хитлер. Той официално я държи на работа, за да скрие от обществото тяхната любовна връзка.

Хофман е свързан и с други фигури от режима: дъщеря му се омъжва за райхсфюрера Балдур фон Ширах, а с Йозеф Гьобелс Хофман поддържа близки делови отношения, въпреки мита, че между тях е съществувала вражда. След ареста му през 1945 година, Хофман съдейства на Нюрнбергския трибунал, като предоставя архива си. През 1947 г. е осъден на 10 години лагер и конфискация на имуществото, но още през 1950 г. е освободен предсрочно.

Съдбата на фотографа на Хитлер след края на войната

През 1955 г. Хофман издава книгата „Хитлер беше мой приятел“ (Hitler Was My Friend), в която представя отношенията си с Хитлер като чисто „мъжка дружба”. В книгата няма нито дума за престъпленията на нацистите, а само спомени за пътувания, чаени партита и шеги. По този повод Петерс отбелязва: „Днес тази книга се чете по-скоро като куриоз и опит за самооправдание. Но тя добре показва как той е виждал себе си: не като съучастник, а като приятел. За Холокоста, за ужасите на режима – няма нито дума.

Автор: Марина Константинова