Краят на ерата „Сараи“: Боянското имение е сринато, "Росенец" пустее, върви свирепа битка за ТЕЦ "Варна"

Двата най-големи символа на скритата политическа власт в България през последните две десетилетия – т.нар. „Боянски сараи“ в София и лятната морска резиденция в парк „Росенец“ – вече са затворена страница за някогашния лидер на ДПС Ахмед Доган. След мащабния разрив по оста Доган-Пеевски в средата на 2024 г., политикът изгуби физическия контрол над имотите, тъй като официално никога не е бил техен личен собственик.

Към днешна дата съдбата на двете емблематични локации и мащабните енергийни активи около тях е белязана от багери, затворени бази и експлозивна съдебна война за стотици милиони левове.

Кой държи собствеността?

Юридическият собственик и стопанин на материалната империя е бившият министър на транспорта в кабинета "Орешарски" Данаил Папазов, чрез контролираните от него дружества:

• „Боянските сараи“ (ул. „Стар Беловодски път“ в София) се притежават от фирма „Делта Епсилон“.
• Резиденцията в „Росенец“ (край Бургас) е собственост на фирма „Хермес Солар“.
• ТЕЦ „Варна“ се държи чрез фирма „Сигда“, от чийто борд на директорите Доган бе официално заличен.

Бояна и Росенец: От политически центрове до заличени зони

В края на 2025 г. софиянци станаха свидетели на зрелищна гледка – тежка строителна техника влезе в парцела в кв. „Бояна“ и изравни със земята основните сгради на Боянските сараи. Собственикът Данаил Папазов взе решение за пълното им разрушаване поради планове за ново жилищно строителство. Мястото, където в продължение на 20 години се вземаха най-важните решения в държавата, вече не съществува.

За разлика от софийския имот, лятната резиденция в Лесопарк „Росенец“ все още е физически непокътната, но е напълно пуста, изолирана и строго охранявана. Всички лични вещи, автомобили и документация на Доган бяха изнесени след окончателното му извеждане от базите от органите на реда.

Съдбата на ТЕЦ „Варна“: Контраофанзива и шокиращи обвинения

Най-тежкият удар по икономическото влияние на Доган бе отстраняването му от енергийния бизнес. Ситуацията около ТЕЦ „Варна“ обаче навлезе в нова, гореща фаза след серия от мащабни юридически ходове от страна на почетния председател:

• Светкавични запори от съда: Софийският градски съд допусна мащабен запор върху 70% от капитала на компанията-майка „Сигда“. С това реално са блокирани всички акции на ТЕЦ „Варна“ и дъщерното дружество „Сигда пропърти“.
• Обвинения за фалшификация: Защитата на Доган, оглавявана от адвокат Веска Волева, официално обяви, че акциите му са били прехвърлени незаконно към ново дружество („Сигда констръкшън“) без негово знание чрез физически фалшифициран подпис.
• Твърдения за опити за увреждане: Пред медиите адвокат Волева изнесе и шокиращи твърдения, заявявайки, че срещу Доган са правени опити да бъде „сринат здравословно“ чрез даване на опиати и субстанции, което е забавило правната му реакция в продължение на две години.

В момента ТЕЦ „Варна“ реално не произвежда електроенергия, а активите ѝ са блокирани от частен съдебен изпълнител до приключване на делото за собствеността.

„Бездомен“ ли е Доган и стана ли „обикновен пенсионер“?

Загубата на луксозния начин на живот и прогонването на Доган от базите му родиха въпроса за неговото лично оцеляване. Фактите обаче показват, че политикът категорично не е бездомен и е далеч от профила на обикновен български пенсионер:

• Лична собственост: В лично качество по документи Ахмед Доган притежава масивно имение в родното си село Дръндар (област Варна), което е изцяло негова частна собственост.
• Бизнес логистика и убежище: Към момента той живее в имоти, подсигурени от верни на него бизнесмени и депутати от фракцията му „Алианс за права и свободи“ (АПС).
• Мащабен финансов и политически ресурс: Смята се, че лидерът продължава да разполага с милиони, макар и скрити извън превзетите фирми, което му позволява да наема скъпи адвокатски кантори и да води дела за стотици милиони. Като ключова фигура в АПС, той все още управлява сериозен партиен и държавен субсидиен ресурс.

Как се роди икономическата империя на Доган?

Архивните хроники припомнят, че схемата с „ползването“ на чужди имоти и бизнеси бе съзнателно изграждана от Доган като юридически щит срещу държавните институции.

• Боянският сарай: Построен в началото на века, имотът официално се водеше собственост на строителната фирма „Акурат-БГ“, а по-късно премина в ръцете на „Делта Епсилон“. Доган живееше там над 20 години под претекст, че сградата е „творческа база“, където той работи като изследовател и архитект на партийната мисъл.
• Хонорарът за „Цанков камък“: През 2008–2009 г. Доган легализира първите си големи милиони, като получи 1.5 милиона лева хонорар като „хидроинженер“ по проекта за язовир „Цанков камък“ – въпреки че е философ по образование.
• Придобиването на ТЕЦ „Варна“: През 2017 г. купената от ЧЕЗ централа бе придобита от фирма на семейството на Данаил Папазов за близо 48 милиона евро. Само година по-късно – през 2018 г. – Ахмед Доган купи 70% от компанията-майка „Сигда“ за символичните 1.4 милиона лева. Последваха златни години, в които централата получаваше десетки милиони от държавата, за да поддържа т.нар. „студен резерв“, без реално да работи на пълни обороти.

Разпадането на „Мита за Недосегаемия“

Физическото разрушаване на Боянските сараи и съдебната сага около ТЕЦ „Варна“ бележат най-големия тектоничен срив в историята на българския преход. Повече от четвърт век Ахмед Доган функционираше като неделима институция на българската държавност – политически брокер, който открито се хвалеше, че разпределя „порциите на фирмите в държавата“.

Архитектурата на неговата власт обаче се оказа неговата най-голяма уязвимост. Дълги години Доган отказваше да притежава имоти и бизнеси на свое име, разчитайки на договори за наем, подставени лица и „обръчи от лоялни предприемачи“. Когато лоялността се превърна във враждебност, а „обръчът“ се сви около врата му под диктовката на Делян Пеевски, Доган се оказа юридически беззащитен срещу собствените си механизми.

Срутването на Сараите с багери е мощен визуален и политически символ. То показва, че ерата на недосегаемите кукловоди е приключила, носеща след себе си брутална подялба на остатъците от икономическата империя. И докато Доган опитва да си върне милионите чрез съдебни запори и твърдения за заговори, едно е ясно: митът за непобедимия Архитект от Бояна е окончателно заровен под строителните отломки.

---------------------------------------

ИЗТОЧНИЦИ:

1. Официални регистри и съдебни актове:
   • Справка за актуално състояние и запори на фирмите „Сигда“ ЕООД и „Делта Епсилон“ в Търговски регистър и Регистър на ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията.
   • Обезпечителна заповед на Софийски градски съд (СГС) от юни 2026 г., за налагане на запор върху 70% от капитала на „Сигда“.
2. Официални позиции и изявления:
   • Интервю и съобщения до медиите на адвокат Веска Волева (защитник на Ахмед Доган) пред проекта „Извън ефир“ / Информационен портал Дневник относно здравословното състояние на Доган и принудителното му извеждане от Бояна.
   • Официално отворено писмо от коалиция „Алианс за права и свободи“ (АПС), публикувано чрез Информационна агенция Moreto.net за фалшифицирания подпис на почетния председател.
3. Журналистически разследвания и хроники:
   • Икономически разследвания за състоянието на ТЕЦ „Варна“ и спора Папазов-Доган в Бизнес издание „Капитал“.
   • Репортажи за физическото разрушаване и премахване на постройките в Бояна на Свободна Европа България и bTV Новините от ноември 2025 г..
   • Хронология на казуса с ТЕЦ „Варна“ и дълговете към държавата в разследванията на Медиапул и Свободна Европа.