Омазването с лютеница на българския съд стига чак до прокуратурата

ФАКТИ ви разказа за случилите се неправомерни, според управителя на фирмата Консервинвест Румен Казаков, действия на частен съдебен изпълнител в цех за консервиране. Предисторията на казуса се оказа много интересна и с преплетени сюжети, които вероятно водят дотук.

На 28 февруари „Булконс Първомай” осъжда „Консервинвест” ООД за ползването на търговски марки с географско указание „Лютеница Първомай”. Решението е на първа инстанция на Софийския апелативен съд. „Булконс” е регистрирала „Лютеница Първомай” като географско указание през 2013-а г. в Патентно ведомство. Поради тази причина „Консервинвест” трябва да преустанови ползването на марките „Първомайска лютеница”. Двете лютеници имат сходни етикети – група хора, играещи хоро.

Още през 1999 г. в Патентното ведомство „Консервинвест” подава искане за регистрация на марката „Първомайска лютеница”. Тогава обаче с приоритетно право е „Булконс”, който приватизира фабрика „Партизанин” в Първомай, произвеждаща лютеницата още от 1954 г. Как става самата приватизация – ще разберете по-надолу в текста. От „Булконс” обаче отговарят: „Не се позоваваме на по-ранна употреба”, което развързва ръцете на Патентно ведомство да даде правата на марката „Първомайска лютеница” на „Консервинвест”. Няколко месеца по-късно „Булконс” регистрира подобна марка, но с петима човека играещи хоро. И логично започва спор чие „хорце” е по-автентично.

Сагата се възобновява през 2013 г., когато „Булконс” регистрира географското указание „Лютеница Първомай” и с него започва да атакува в търговската мрежа марките на „Консервинвест”. От Патентно ведомство и Икономическа комисия към Парламента заявяват на „Консервинвест”, че има право да продължава да използва марките си. „Булконс” обаче продължава настъплението и завежда дело в Софийски градски съд. На 01.11.2014 фабриката на „Консервинвест” е обградена от полиция и чрез ЧСИ и адвокати е претърсена изцяло и са иззети лютеници. Атакувани са и дистрибуторите в страната.

След това през 2016 г. Европейската комисия завежда процедура срещу България, че с регистрирането на географски указания и означения за храни и напитки, регистрирани на национално ниво след 01.01.2008г., е в нарушение на Европейския регламент. През януари тази година Европейската комисия предупреждава България, че ако не промени закона, ще бъде дадена на Европейския съд. Всичката тази информация е изпратена до Апелативния съд, гледащ делото между двете фирми. На 28.02.2019 въпреки това той осъжда „Консервинвест”, като не се съобразява нито с европейския регламент, нито с регистрираната през 1999г. марка от „Консервинвест”. Звучи тенденциозно. Каква ли може да е причината?

КОЙ СТОИ ЗАД "БУЛКОНС ПЪРВОМАЙ"?

Собственик на „Булконс Първомай” е бившият съдия от Пловдивския окръжен съд Веселин Димитров. Той встъпва в длъжност като магистрат през януари 2001г., тогава председател на съда е... настоящият главен прокурор Сотир Цацаров. Дълго време Димитров е единственият съдия, който разглежда дела за несъстоятелност. Близката връзка между него и Цацаров се потвърждава при разглеждането на миналото на въпросния Димитров. Той дълго време е един от собствениците на фирмата „Стоун Компютърс”. Същата през 2014г. експресно помага на Висшия съдебен съвет да намери решение, с което да направи сигурен софтуера за случайно разпределение на делата „Law Choice”. Това се случва на среща между IT-специалисти и фирмите, разработващи софтуера с цел оптимизирането му. На срещата представителите на „Стоун Компютърс” се появяват изненадващо, като не става ясно и кой ги е поканил. Предложението им е отхвърлено от IT-специалистите, но това явно не е водещо при избора. Против предложението да се чуят мненията на специалистите гласува единствено главният прокурор Сотир Цацаров . До ден-днешен фирмата на Димитров подсигурява софтуера на прокуратурата и други институции. Документално той е прикрил името си, като подписът му не фигурира в документите на дружеството, но е фактическото лице, което дърпа конците.

През 2006 г. Веселин Димитров е назначен от ВСС в Административния съд София-град. Това е особено скандално, тъй като към онзи момент Димитров е отстранен от длъжност - няколко месеца по-рано срещу него е внесен обвинителен акт в Софийски градски съд. Причината - разследване още от 1998 г. за незаконната приватизация на Търговски център “Илиянци” ЕАД. Обвинителният акт твърди, че за периода 1994-1997 г. Веселин Димитров и съучастниците му – Петър Долдуров и Стефан Фачев (изпълнителни директори в Илиянци”), са източили от „Търговски център – Илиянци” общо 86.543 млн. неденоминирани лева и срещу тях са повдигнати по три обвинения за длъжностно присвояване в особено големи размери.

Движението на въпросното дело е по типичния тертип, когато става дума за „наши” хора. В крайна сметка то е разпределено на добре познатата Владимира Янева. На 16.08.2007 г. съдия Янева потвърждава прекратяването на делото.

Съдията и Стефан Фачев имат и други подвизи. Фачев е бил собственик на фирма “Телекомуникационни системи”. Една от схемите е била следната: ТБ “Илиенци” сключва договор с “Телекомуникационни ситеми” за доставка на компютри на лизинг за солидната по това време сума от 350 000$. Сумата естествено не се плаща и Фачев завежда дело. Софийският градски съд на първа инстанция е наложил запор върху складовете и земята под тях. Запорът е от декември 1997 г. и е наложен по искане на фирма “Телекомуникационни системи” АД за неплатени от “Илиянци” 560 хил. лв. Плащането на лизингодателя е било обезпечено от Веселин Димитров със “Запис на заповед”. След премахването му “Стоков базар Илиянци” започва да плаща вноски, но от “Телекомуникационни системи” са предявили права по заповедта въпреки това. Запомнете тази схема, ще се срещнете с нея отново скоро.

По друго дело Димитров обаче е осъден на три инстанции. На 8 февруари 2010 г. в съда е образувано дело срещу Веселин Димитров, същият Стефан Фачев и още един подсъдим, а през юни същата година съдът признава за виновен Димитров за това, че през периода от март 2000 г. до 20.01.2003 г. в съучастие с двамата подсъдими, с цел да набави за себе си и за Фачев имотна облага, възбудил и поддържал у гражданин заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 27 823.79 лева, представляваща равностойността на 14 330.00 щ.д, като причинената вреда е в големи размери.

На 1 ноември 2008 г. Димитров подава оставка като магистрат. Преди да бъде освободен от ръководството на фирмата Димитров е притежавал 50% дял в „Стоун Компютърс” – несъвместимост, която е категорично забранена от закона.

КАК ДИМИТРОВ ВЗИМА БУЛКОНС?

По-интересно е зараждането на връзката между Димитров и „Булконс”. Около началото на новия век то е наскоро приватизирано от РМД с председател инж. Петко Димитров. Периодът е бил силен за предприятието, продукцията е задоволявала нуждите на вътрешния пазар и се е изнасяла с тонове, като е имало печалби за милиони долари. Тогава изглежда, че влиза в действие схема за заграбване на предприятието.

Иск за неплатени 4 милиона долара подава близкият до ДПС Димитър Тадъръков, чрез неговата фирма „Булгарлизинг”, чрез схема за изплащане на машини от Германия, които заводът все още като държавно предприятие може би умишлено не е изплащал. Говори се, че Тадъръков мотивира бившия директор на предприятието Неделчо Кичуков, който подписва записна заповед за 4 милиона марки, за които документи, че са дължими няма. Първоначално „Булконс” доказва в съда, че „Булгарлизинг” на Тадъръков няма общо с държавния „Булгарлизинг” и претенциите са парирани. Следва обаче втори залп – в края на 2001 г. Димитър Тадъръков предявява в съда нови претенции за несъстоятелност. Делото се гледа от съдия... Веселин Димитров, който е специално изпратен от София в Пловдивския окръжен съд. Той решава, че вземането е напълно истинско и назначава синдик Сийка Петрова. Тя е бивш следовател от столичното следствие и съпруга на друг съдия - Петьо Петров, известен и с прякора Петьо Еврото. Още на 10-я ден синдикът Сийка поисква заповед за отстраняването на ръководството на завода. „И аз бях отстранен. Пристигна една група, взеха дисковете на компютрите и се започна една... да не ви разправям. Оттам нататък цялата стока, която имаше налична, е разпродадена. Парите не се знае къде са. Сметките в ЦКБ изчезнаха. Аз почнах да водя дела.”, разказва инж. Петко Димитров, бивш изпълнителен директор. Ситуация, донякъде позната от пресния разказ на Румен Казаков. Отстраненият Димитров обжалва и печели делото на две поредни инстанции и пред ВКС. Оказва се, че 10 дни преди да излезе решението на ВКС имуществото на завода е осребрено – съдията подписва, синдикът осребрява, заводът е продаден за 350 000 лева. По думите на Димитров само наличната продукция в склада е била за над 4 милиона лева.

Заводът става собственост на офшорка. Тя действа чрез пловдивската фирма “К & К България”, която е с предмет на дейност – “Търговия на едро с електрически домакински уреди и осветители, радио и телевизионни стоки”. Поприще доста далечно от това на предприятието. Управителят на фирмата Стоил Арабаджиев по-късно признава, че е бил поставен под натиск от съдията, продал завода за лютеница – Веселин Димитров. Въпросният натиск се осъществява чрез добре познатия от разказа дотук Стефан Фачев. Понастоящем двамата са съдружници в собствеността на „Булконс Първомай”. Така съдията, обявил несъстоятелността на предприятието, влиза в негово владение... И колелото се завърта отново. За да покаже, че в България сякаш времето е спряло. Особено, когато става дума за съдебната система. Която е всичко друго, но не и обективна.

Бел. ред. В материала са ползвани публикации на „Биволъ” и „Съдебни репортажи”.