Гаф: НС остави без обезщетение пострадалите от незаконна конфискация

Законодателен гаф на настоящото Народно събрание лиши гражданите и фирмите от правото да искат обезщетения от незаконни съдебни актове по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), както и да търсят отговорност за вреди, причинени от дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Това става ясно от спешно пуснат за обществено обсъждане в правителствения Портал за обществени консултации проект за изменения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с който той да бъде поправен и то със задна дата, съобщи в. "Сега".

Откъде идва грешката?

Гафът е сътворен от народните представители при приемането на новия Закон за противодействие на корупцията (ЗПК). С него всичко свързано с борбата с корупцията бе извадено от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество и вкарано в ЗПК, а старият закон остана да урежда само конфискацията и беше преименуван на Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ).

Двата закона трябваше да бъдат синхронизирани. Оказва се обаче, че се е получила законодателна дупка - с вкарването на отговорността по новия ЗПК е изпаднала тази по ЗОНПИ, както и отговорността на комисията за конфискация. Така от 6 октомври 2023 г., когато влезе в сила ЗПК, в България вече няма вътрешен механизъм за обезщетяване на вредите от незаконна конфискация.

Спешни поправки

От МП се опитват сега да извинят гафа на депутатите с техническа грешка, но в същото време не само предлагат спешна промяна в ЗОДОВ, но и се налага да ѝ дават и обратна сила. Оттам посочват, че заради гафа и ако той не бъде бързо поправен, България може да има големи проблеми в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Изреждат се няколко дела, сред които „Недялков и други срещу България“ „Тодоров и други срещу България“, „Йорданов и други срещу България“, по които досега ЕСПЧ не присъжда имуществени вреди на жалбоподателите по две причини – първо, защото има възможност делата да бъдат възобновени и преразгледани на национално ниво, и второ - заради наличието на вътрешноправно средство за обезщетение по законите за отнемане на имущество, придобито от престъпна/незаконна дейност в ЗОДОВ, което позволява търсене на имуществени вреди и пропуснати ползи Към момента пред ЕСПЧ има 8 висящи производства, касаещи отнемане на имущество, голямата част от тях - във фаза за решаване след двустранна размяна на становища.

"При така очертаното положение, с голяма степен на вероятност може да се очаква, че изходът от делата ще е неблагоприятен. Съществува голям риск ЕСПЧ да се откаже от досегашната си практика да не присъжда имуществени вреди и да уважи поне частично (ако не изцяло) претенциите на жалбоподателите в този смисъл, които възлизат на огромни суми. Само по едно от висящите производства (делото „Солаков срещу България“) цената на иска в националното производство е над 3,5 млн. лв", аргументират спешните промени от МП..

"Не на последно място, с промените се утвърждава отдавна установеният принцип държавата да отговаря в пълнота за вредите, причинени от нейни органи, закрепен и в Конституцията, и се възстановява правото на гражданите и юридическите лица да търсят обезщетение за понесените от тях неблагоприятни последици във връзка с производствата по ЗОНПИ", посочват още авторите на проектопромените.

За да се предотвратят неблагоприятните последици, както във връзка с производствата пред ЕСПЧ, така и по отношение на висящите национални производства, се предлага общественото обсъждане да е в спешен порядък в най-краткия вариант от 14 дни.