Бразилският погром

Хубаво е да си германец в тези дни. След вчерашната победа на маншафта над Бразилия със 7:1, каквито и суперлативи да кажем за германците ще са  абсолютно излишни. Те показаха футбол от немислима класа и с право ще играят на финала на този Мондиал. Не така обаче седят нещата с Бразилия.

През последната година най-различни специалисти непрестанно ни надуваха главите за това как Бразилия била абсолютният фаворит на това Световно първенство. Те вярваха, че едното домакинство на селесао ще е достатъчно за световната титла. Истината е, че Германия си би Бразилия общо взето на ходом. Немците вдигнаха оборотите за десетина минути и вкараха 4 гола, без много много да се напъват. Сега излезе и реалността за бразилския футбол, а тя е, че от  известно време той  в сериозна криза. Бразилците далеч не разполагаха с най-класния отбор на това Световно първенство. Да, техните футболисти имат много прилични качества, но далеч не съставят някакъв супер отбор.

Бразилия е изключително зависима от Неймар. Той безспорно е нападател с изключителни качества, но далеч не  е лидерът, който може да поведе своя отбор в труден момент. Проблемът е, че всичко в нападението на Бразилия се въртеше именно около Неймар. Хълк и Фред бяха статисти, които просто трябваше да осигуряват пространства за своята звезда. Едва ли обаче селесао е излизало на Световно първенство с по-слабо нападение. Наследниците на Пеле, Зико, Ромарио и Роналдо се оказаха мудния и застаряващ Фред, който си е посредствен нападател и Хълк, който играе за пари в Русия. Единствената неизменна класа е Неймар, който обаче далеч не блестя в своя последен сезон за Барселона.

Проблемът е, че от известно време Бразилия не произвежда тези футболни генни, които е свикнала да я радват по терените. Преди десетина години всички бразилски национали играха в топ клубове като Реал Мадрид, Барселона, Милан или Интер. Днес титулярните халфове на Бразилия са Густаво от Волфсбург, Фернандиньо от Манчестър Сити и Паолиньо от Тотнъм. Не звучи зле, но за бразилците, свикнали да се радват на гении като  Гаринча, Сократес, Роналдиньо и Ривалдо си е посредствено. Истината е, че в креативен план селесао разчиташе на две лица: Оскар и Неймар. Повечето бразилски нападения се развиваха по схемата Фред и Хълк с лакти и нокти откриват пространства, Оскар пуска извеждащ пас, а Неймар бележи гол. Лошата контузия на нападателя в четвъртфиналите срещу Колумбия обаче пречупи Бразилия. Това е отбор, свикнал да има своята голяма звезда, а когато тя липсва, той просто губи своята  самоувереност. Бразилия не е и едва ли някога ще бъде отбор, който е способен да играе силен колективен футбол.  Бразилците просто имат нуждата да разчитат на някоя голяма фигура, която да материализира техните надежди.

Въпреки всичко Бразилия разполагаше с безспорно най-силната защита на Мондиала. Четворката Марсело, Луис, Силва и Алвеш едва ли има аналог. Тази четворка обаче винаги бе способна да допуска досадни грешки. За бранителите сякаш беше по-приятно да помагат в нападение, от колкото да опазват своите позиции.  Това може и да минава срещу други латиноамерикански отбори, но срещу тактически маниаци, каквито са германците е просто убийствено. На бразилците им бе трудно да пресират, трудно да изнасят и невъзможно да запълват празните пространства в наказателното си поле. Да, капитанът Тиаго Силва отсъства, но Данте далеч не е по-слаб бранител. Срещу Германия във всяка една линия на бразилския отбор цареше абсолютна анархия. Германците пък излязоха с двама плеймейкъра като Йозил и Кроос, които с помощта на острие като Мюлер, нарязаха на филийки отбраната на Бразилия.

Луис Фелипе Сколари също направи редица грешки. Необяснимо е защо той така и не се реши да разчита на Вилиан. Едно прекрасно креативно крило, което в партньорство с Оскар е доказало, че може да прави невероятни неща. Всъщност обиграния триъгълник в средата на терена на Челси така и не бе използван. Вилиан, Оскар и Рамирес имат прекрасно изградено партньорство от Лондон и знаят как да организират разнообразни и остри нападения. Сколари обаче така и не се реши да се възползва от техните услуги.  Той си разчиташе на неговата си стратегия, въртяща се около Неймар, която все минаваше, въпреки че беше на косъм от провала, но без нападателя и срещу немците просто се срина.

Истината е, че Бразилия вече не произвежда качествените футболисти, на каквито е свикнала. До преди десетилетие бразилците имаха по двама или трима играчи в топ 5 на света при всяко едно поколение. Сега тези времена са минало. Бразилците може и да вярват, че Неймар е футболен гений, но в европейските условия той е просто един много добър нападател. В Бразилия винаги са създавали големи индивидуалности, а днес футболът е по-отборна игра от всякога. Вече е време бразилците да въведат нова методика при подготовка на своите юноши и да разберат, че европейските отбори са много напреднали. Така този мач с Германия може да се превърне в основата за нови триумфи на  селесао.