Безспорните шампиони

Те играят скучно. Те не са атрактивни. Те са арогантни. Те не са полезни за играта. Ама са шампиони.

Челси е може би най-критикуваният отбор в Европа през последните месеци.  Много хора не са доволни от прекалената прагматичност на отбора и неговия уклон към твърде защитна игра. Това обаче не попречи на Челси да стане един от най-безспорните шампиони в историята на английския шампионат.

Цифрите говорят сами за себе си. „Сните“ от Лондон са лидери във Висшата лига на Англия от началото на сезона. Официално те се качиха на върха на 30-ти август, просто заради нормалните за първите кръгове от шампионата голови разлики. От тогава насам отборът не е изпускал върха. А след победата над Кристъл Палас в неделя, отборът ще постави нов рекорд  за най-дълъг период на върха в новата история на Английската висша лига.

В края на сезона Челси ще събере общо 274 дни на върха на шампионата, с което ще подобри рекорда на Манчестър Юнайтед от 262 дни, поставен през сезон 93/94 г. Освен това отборът има най-добра голова разлика в шампионата – 69:27. Оборът има и най-добрата защита в турнира, която е допуснала само 27 гола. През миналата седмица Еден Азар бе избран за най-добър футболист на шампионата. Диего Коща пък е трети в класирането на голмайсторите с актив от 19 гола. Да не забравяме, че и Сеск Фабрегас води класацията за най-много асистенции – 16. Челси изостава само по един показател – най-много отбелязани голове. Там първи са футболистите на Манчестър Сити със 71 отбелязани гола. Сините имат 69, така че и това изоставане може да бъде наваксано.

Общо взето колкото и да е критикуван отборът на Жозе Моуриньо, той е безспорният номер едно във Висшата лига по почти всеки показател. Въпросът е наистина ли Челси са толкова „скучни“, колкото ги обвиняват?

Може би критиците трябва да си припомнят началото на сезона, когато „сините“ бяха един от най-атрактивно играещите отбори в Европа. Резултати като 3:1 срещу Суонзи и 6:3 срещу Евертън говорят достатъчно. Истината е, че голямото достойнство на този отбор е, че той е способен да сменя лицето си по всяко време. Има мачове, в които той може да владее топката през цялото време и да доминира безкомпромисно в срещата. Има и други, в които „сините“ почти не се срещат с топката, имат един или два точни удара във вратата, но все пак печелят. Челси може да е както много атрактивен, така и много прагматичен. Всичко това е част от плана на Жозе Моуриньо, който се опитва да създаде един отбор, можещ да борави с изключително разнообразие от стилове по време на един мач.

Да, понякога португалецът може да е страшно арогантен и дразнещ. Но има и един факт. От както той пое отново Челси през 2013 г. мениджърът няма нито една загуба от другите големи четири отбора във Висшата лига – Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Арсенал. В същото време Моуриньо проведе гросмайсторска втора част от първенството. Точно в началото на годината Челси беше с абсолютно равни точки с Манчестър Сити след една шокираща загуба с 5:3 от Тотнъм. След това „сините“ смениха лицето си. Атрактивният футбол бе оставен за по-различни дни и дойде времето за прагматизъм. Челси спечели цяла серия от мачове с по един гол разлика. Да, в повечето от тях изглеждаше, че „сините“ не са особено убедителни, изморени и изчерпани. Те обаче печелиха, докато другите губиха. Там където другите грандове правеха равенства и загуби, Челси печелеше с по 1:0. И така в края на сезона се стигна до разлика от 10 точки на върха пред втория. Междувременно беше спечелена и Купата на Лигата.

Челси опроверга и критиките, че е богаташки отбор. „Сините“ завършват трансферната си година на плюс. Клубът е получил с 1.4 млн. паунда повече за играчи, отколкото е похарчил за такива. Иронично или не, в момента „сините“ са един от най-изрядните клубове във финансово отношение в света.

Единственият горчив хап за отбора е онова абсурдно отпадане от Шампионската лига срещу Пари Сен Жермен, когато „сините“ допуснаха домакинско равенство от 2:2, въпреки че играха през по-голямата част от времето с човек повече. Тогава обаче си пролича единственият пропуск на Моуриньо през сезона. Той използва твърде малко ротации в отбора. Общо взето изкара целия сезон с едни 11 титуляра и 5 резервни футболисти. Имаше още няколко, които влизаха тук таме. С новата година умората вече бе започнала да се усеща. Просто към този момент отборът нямаше ресурса да се бори за титлата и европейския връх.
Моуриньо обаче развива дългосрочен проект. Това е първият случай в неговата кариера, в който той поема отбор, с идеята да го ръководи поне през следващите 10 години. Още през 2013 г. португалецът заяви, че първият му сезон в клуба ще е по-скоро преходен, а от втория вече ще гони същинските резултати. Такива вече са налице. Мориньо иска да конструира отбор на базата на непрекъснато надграждане, което да го превърне в английски и дори в европейски хегемон. 

Да не забравяме и школата на клуба. През този сезон „сините“ юноши спечелиха ФА Къп за младежи и младежката Шампионска лига. Вероятно е време Моуриньо да обърне внимание и към талантите на отбора.

Иначе гръбнакът на отбора ще може да го дърпа напред през следващите поне 5 години. Единствено Тери е към края на кариерата си. Иначе Азар, Оскар, Куртоа и Аспиликуета тепърва ще надграждат своето ниво, което дори в момента е много високо. Коща, Фабрегас, Кейхил и Иванович са в своята златна възраст и могат да изкарат поне по още три сезона на най-високо ниво. Известно разширяване на състава с нови попълнения ще е ключово, за да може Челси да стане и европейски фактор.

Не знам дали „сините са скучни или интересни. Те обаче са победители. А изглежда, че това ще продължи дълго да е така.