Жаклин Михайлов: Страховете, че ВАР ще бъде побългарен, се оправдаха

Темата с видео-асистентите във футбола очевидно ще ни тормози още доста дълго време, защото субективността в решенията продължава да е фактор, който нито една технология не може да поправи. У нас пък още по-малко с оглед резултатите от въвеждането на системата насам. Спортният анализатор за „Тема Спорт“ - Жаклин Михайлов, се изказа остро срещу ВАР, виждайки залагането на същите порочни стандарти в съдийството, както и преди употребата на видео-повторенията.

Ето и коментара му за изданието:

Идването на ВАР в България бе свързвано с много надежди, но и с много основателни страхове. Надеждите в огромна степен бяха излъгани, а страховете напълно оправдани. Нашият ВАР, напълно според очакванията бе побългарен, и е доста по-различен от световния. Докато гледахме какво се случва по света преди нововъведението да пристигне и у нас, си мислихме, че най-дразнещо ще бъде времето за вземане на решение. Оказа се, че при нас проблемът е в самите решения. Но да не ставам прекален черногледец и да посоча добрите страни. И в България, както навсякъде по света, вече не се вкарват голове от засади. Тук веднъж завинаги бе премахната опасността страничния да не вдигне или респективно да вдигне байрака без да има нужда. Спомняме си как най-важните мачове за титлата между първия и втория в класирането бяха решавани точно с такива неправилни съдийски отсъждания. Сега поне е сигурно, че няма да имаме шампион или изпадащ с гол от засада.

Но хубавото свършва дотук. Нашите чернодрешковци и най-вече невидимата ръка на човека от микробуса продължават да ни удивляват с разнопосочните си виждания при практикуването на правилото за дузпата. Обикновеният зрител няма никаква представа кога съдията ще отсъди такава. Тълкуванието на играта с ръка си остава съвсем свободно, контактът в наказателното поле също. Цяла сага се разиграва, когато трябва да се изчисли така нареченият достатъчен и недостатъчен контакт. И също толкова занимателни са тълкуванията за мястото на ръката при допира и с топката. Всякакви интерпретации за естествено и неестествено положение се прилагат, но кой знае защо все в полза на правилните отбори.

От известно време съдиите у нас по много перфиден начин използват ВАР и при отсъждането на картоните. За директен червен ходят до екранчето, но за два жълти не им се налага. Всичко това им е спуснато от УЕФА, но по нашенски нещата изглеждат доста различно и доказателството не закъсня. Преди седмици гледахме как един френски арбитър изнася открит урок на родните съдии в Загреб. И как ни показа, че у нас мачовете се свирят по някакви различни правила, независимо от присъствието на един универсален за целия свят ВАР. И делиорманската пропаганда бясно се нахвърли върху „престъплението срещу българските отбори“. И излезе, че за всичко е виновен Виктор Кашай, който получавал 30 хиляди лева заплата на месец, а не помагал на българските клубове в Европа. А аз наивникът си мислех, че Кашай е дошъл да вдигне нивото на българските съдии в нашето първенство.

И тук вече стигам до същината на проблема. Ефектът от ВАР върху нашия футбол е в пряка зависимост от многобройните дефекти. Не е никаква тайна, че една група клубове, да го кажем направо четири на брой, получават пълен съдийски комфорт. Някои от тях заради силното си присъствие в Изпълкома, други заради едно 40-годишно приятелство. И никакъв ВАР не може да промени това обстоятелство. Дори ВАР да ги „ощети“, съдията ще намери начин да ги компенсира. А щом има привилегировани, има и ощетени. И тях ги търсете в долната половина на класирането и сред онези, които се бунтуват срещу пожизнената власт на президента на БФС. Срещу бунтарите буквално се организират наказателни акции и присъствието на бусчето с ВАР-а е самата привидност. Наскоро имаше една такава в Благоевград, която категорично показа, че у нас ВАР може да бъде игнориран напълно.

Българският съдия се е специализирал в обслужващи дейности и няма да цитирам десетки въпиющи футболни престъпления в последните години. Именно затова той няма никаква нужда от ВАР. Колегите му от Англия, Германия, Испания и навсякъде, където се играе футбол с истински феърплей ползват ВАР като помощна услуга, за да изчистят докрай грешките си. А нашите родни арбитри се борят точно срещу възможността да се изчистят съзнателните им действия в полза на посочения им свише отбор. Трябва да бъде изобретен ВАР само за България, който да контролира порочните мисли на съдията, който през цялото време на мача разсъждава как да подпре правилния отбор. И то се вижда с просто око – има случаи, в които реферът, ако може, ще вкара сам гол. Като един мач във Варна в началото на първенството, в който най-радостният човек от автогола в края бе точно съдията. Направо за него си беше облекчение, че усилията му по време на двубоя не излязоха напразни.

Ще се върна и към странния случай с Виктор Кашай. Какво прави този унгарец вече близо година у нас е пълна загадка. Марк Бата поне се занимаваше с фитнеса и хранителния режим на съдиите. А този унгарец, който даде две пресконференции с пълни клишета, за какво въобще е тук?! И каква помощ дава на българските съдии след като и преди него, и след него ще имаме Георги Кабаков за цвят в международния елит. Друг е въпросът колко е добър самия Кабаков и не му ли дават наряди само УЕФА да покаже, че не подценява и малките си членове. Но под Кабаков, другите наши съдии са до първи и втори квалификационен кръг в европейските турнири. И пак от делиорманските рупори на пропагандата може да се прочетат слова от сорта на „ново признание за българското съдийство“. Да, мачове в Казахстан, Молдова, Босна и Косово. И в най-добрия случай пътуване при високия, но не футболен стандарт в балтийските държави.

Няма как да създадем новите Богдан Дочев, Любе Спасов или Наско Узунов. При това ръководство на БФС няма шанс някой рефер да тръгне по техните стъпки. Дори мъничките зрънца – бисерчета ги отказваме. Примерът с най-добрият ни съдия през 21-и век Цветан Кръстев е показателен. Момчето се оттегли на 36 години защото видя, че няма смисъл да се подиграват с таланта му. Отказа да участва в схемите им. И сега трябва да търпим такива като Драганов, Железов, Чинков, които не стават и за В група.

А какво ще се случва оттук-нататък с ВАР е напълно ясно. По света тази система ще направи футболът най-съвършената, изчистен от всякакъв субективизъм игра. А у нас целта ще е някак да заобиколим обективността. Защо тогава ще са ни рефери, ако те няма да вдигат ръката винаги в правилната посока. И затова редовно ще пристига риалити чека от Загреб. И ще възникват все едни и същи питания от сорта на защо този французин толкова много мрази България. И пак ще си говорим за онзи мръсник Киньо заради който не станахме световни шампиони. А ще се правим на ударени за Крондъл, който собственоръчно ни класира на световното във Франция през 1998 година. Всъщност ВАР бе измислен за да няма нито Киньо, нито Крондъл и Колина. Но явно в България не ни отърва. И затова ще си стоим на дъното, дори и с ВАР.