Мондиалът в Катар поставя началото на края за мега спортните събития такива, каквито ги познаваме (ВИДЕО)

Световното първенство по футбол и Олимпийските игри са двете най-големи мега спортни събития на планетата, защото привличат не само милиарди зрители, но и струват на организаторите все повече пари, които така и не се връщат на обществото в страната-домакин. Правителството в Катар се твърди, че ще изхарчи общо около $220 млрд., за да изгради цялостната инфраструктура, нужна за приемането на състезание от подобен магнитут. Това обаче поставя началото на края за този вид надпревари, според ново изследване на Bloomberg.

Шейх Халифа бин Хамад Ал Тани е човекът, който стои зад този луксозен проект, като лична амбиция. Все пак той е лидер на автократна държава, където обществото няма особено много влияние върху мащабните решения, независимо дали го засяга пряко или не. Анализът на икономическото издание показва категорично, че именно страни с подобни форми на управление се превръщат в единствените, които са готови на всичките тези саможертви в името на Мондиала или Олимпиадата. Все пак зимните Игри през миналата година се проведоха в Пекин, а световните финали през 2018 г. бяха в Русия. Сред причините за избора им е, че останалите демократични претенденти се отказват в процеса на кандидатстване, защото местни организации алармират за рисковете в дългосрочен план и упражняват натиск върху управленските органи.

Бостън е първият град в историята, които се отказва от кандидатурата си за лятната Олимпиада през 2024 г., след като там е сформирана организацията „Не на Олимпийските игри“. В последствие същият пример следват Рим, Хамбург и Будапеща, защото навсякъде демократичните общества оценяват рисковете върху икономиката, които крие приемането на надпревара от подобен мащаб.

Редица изследвания на Оксфордския университет в Англия доказват, че от 1976 г. насам се наблюдава среден ръст от 252% в първоначалната цена, с която даден град печели домакинството си, а накрая се вижда принуден да изхарчи, за да стигне до очаквания завършек. Това се дължи най-вече на оптимистичните прогнози за цената на строителството за стадиони, пътища, хотели и друга ключова инфраструктура. Компаниите, които печелят проектите, започват да извиват ръцете на местната власт с наближаването на турнира и така домакините стават заложници на собствената си амбиция, за да може в крайна сметка да наливат пари в гарантирано губещ проект.

Статистиката сочи още, че приходите, които генерира една Олимпиада, се равняват на нещо средно между $4-6 млрд.

$4-6 млрд. приходи от летни Олимпийски игри. В същото време Токио похарчи $15,4 млрд. за организация през 2022 г., а Рио де Жанейро пръсна $13,1 млрд.

Катар от своя страна изчислява, че ще си докара около $17,1 млрд. приходи от световното първенство по футбол. Това е по-малко от 8% от цялата инвестиция на държавата, за да се подготви за турнира през изминалите 12 години.

Не трябва все пак да се пренебрегва факта, че катарските шейхове имат и други планове, които се движат паралелно с мега спортното събитие. Идеята е страната да се превърне във водеща дестинация за туризъм, зимна подготовка за футболните клубове по света и изчистването на имиджа пред широката общественост. Резултатите тепърва подлежат да се състоят и едва тогава да им се направи анализ, но на този етап е повече от сигурно, че говорим за цели, които ще се преследват в следващите десетилетия. Все пак строителството на автомобилни трасета, велоалеи и мостове около световната купа е достигнало мащаби, които са в пъти над всички построено през целия минал век в Катар.

Международният олимпийски комитет и ФИФА в ролята си на двете организационни институции за най-големите спортни събития на Земята работят все по-усилено, макар да се виждат принудени за това, за да помагат на страните- и градовете-домакини в подготовката за техните най-престижни надпревари.

Виждаме, че следващото световно първенство през 2026 г. ще се проведе в САЩ, Канада и Мексико, като всяка от страните не възнамерява да харчи стотици милиарди за целта. Дори вече има назначени комисии, които следят харчовете да не надвишават 10% от предварително заявените средства за целта. Всичко това става възможност със споделяне на отговорността с ясно устремен поглед в бъдещето.

Едва ли в обозримото бъдеще ще видим подобряване на рекордите за цена, които поставиха Доха, Москва, Пекин и Рио през последните години. Разбира се, винаги има вероятност организациите да се обръщат към държави с централизирана форма на управление, като Саудитска арабия, Северна Корея, Китай и Русия, но влиянието на Европа и Северна Америка върху тези организации ще става все по-непреодолим фактор, защото именно това са най-големите пазари за спорт, каквото и да е по брой населението в споменатите страни.