Допингът – петното на олимпиадата в Сочи

Изминалите зимни олимпийски игри в Сочи ни предложиха много емоции и запомнящи се моменти. Страната домакин Русия стана първенец по медали, докато Канада грабна златото хокейния турнир при мъжете – най-очакваното състезание на игрите.

Освен това обаче олимпиадата ще бъде запомнена и с разразилите се допинг скандали. Общо шестима спортисти бяха „заловени“ в крачка, което е с петима повече от игрите във Ванкувър.

Ски-бегач Йоханес Дюр, хокеистите Виталис Павловс и Никлас Бекстрьом, ски-бегачката Марина Лисогор, биатлонистката Еви Захенбахер-Щеле и италианският състезател по бобслей Вилиам Фрулани трябваше преждевременно да прекратят участието си, хвърляйки огромно петно върху олимпиадата. И колкото и да се изговори и изписа за дефектния пети кръг на церемонията по откриването, то истинският проблем за спорта е допингът.

Технологиите напредват с бързи темпове, спортистите искат да подобрят представянето си и да влязат в историята със спечелените медали, но не това е начинът!

„Няма какво да направя, освен да се извиня – на моето семейство, на съпругата ми“, заяви австриецът Йоханес Дюр малко след като бе уличен в употребата на забранени вещества.

На игрите в Сочи бяха направени рекордните 2631 проби, което бе съобщено от президента на Международния олимпийски комитет Томас Бах. Същият този Бах похвали руснаците за това, което са успели да направят за отрицателно време – а именно от обикновен курорт да създадат дом на олимпиада, пищен и грандиозен, готов да се справи с големите очаквания.

Редно е обаче да се замислим има ли смисъл да се строят красиви стадиони и зали, ако това ще бъде опорочено от спортистите, заради които всъщност се строят съоръженията.

Има ли смисъл милиони зрители да гледат пред екраните своите любимци и да очакват неистово медали, ако те ще са напоени с отровата на допинга?