Ще успее ли Гатузо да извади Италия от кризата?

Футболна Италия отново се изправя пред призрака на провала. След две поредни пропуснати Световни първенства, „Скуадра адзура“ е на прага на трето. И в този критичен момент, отговорността да спаси националния отбор пада върху плещите на… Дженаро Гатузо.

Името му буди уважение – герой от Мондиал 2006, символ на една златна епоха. Но дали легендарният „Рино“ е подходящият човек за тази работа? Фигурата му носи емоция, страст, безспорен авторитет в съблекалнята. Но от треньорска гледна точка, досегашната му кариера е пълна с краткотрайни ангажименти и незадоволителни резултати.

Последният му престой в Хайдук Сплит завърши със срив – изпусната титла, конфликти с фенове и телевизионни анализатори, и поредна раздяла. Преди това: кратки периоди в Наполи, Милан, Валенсия… Навсякъде Гатузо оставя впечатление за силен характер, но слаба стратегическа визия.

Истината е, че проблемът на Италия не е само треньорски. Това е най-слабият състав от десетилетия насам. Извън Донарума, Бастони и Барела, трудно ще намерим играчи на световно ниво. Младите? Почти отсъстват – в Серия А само 8,2% от минутите тази година са изиграни от футболисти до 21 години. В Испания – почти двойно повече. В Барселона – 38%!

Какво ни казва това? Че системата е счупена. Че талантите в Италия са пренебрегнати заради чуждестранни покупки и краткосрочни цели. Че клубовете не развиват бъдеще. Спомнете си думите на Роберто Манчини: „Ние играехме по улиците, сега това изчезна. Не е случайно, че Уругвай, Аржентина и Бразилия все още раждат звезди.“

Гатузо не може да реши това. Нито той, нито Манчини, нито Спалети преди него. Нужна е пълна реформа – като тази в Германия след Евро 2000, или в Англия през 2010-те. Иначе дори с най-добрия мотиватор начело, Италия няма с какво да се бори на голямата сцена.

Но ако има нещо, което Гатузо може да внесе – това е духът. А понякога, както доказа Евро 2020, когато Манчини спечели с отбор без суперзвезди, духът е всичко.