Застраховка срещу хакери. А кой пази застрахователите?

Прекъснати онлайн услуги, съобщения за изтичане на милиони записи с лични данни и разследване за предполагаем откуп от 6 млн. евро. Няколко случая от българския застрахователен сектор показаха какви неприятности могат да причинят кибератаките дори на компании, чиято работа е да управляват риска.

На сайта на Евроинс се предлага застраховка срещу киберпрестъпления. Нарича се „Кибер Смарт“ и сред рисковете, които покрива при договорените условия, са прекъсване на бизнеса, финансови загуби и киберизнудване. Напълно разумен продукт за свят, в който хакерите могат да нанесат на една компания щети за милиони, без дори да припарят до офиса ѝ.

През юли обаче самият застраховател трябваше да се справя с масирана кибератака. Част от електронните му услуги временно бяха затруднени, а клиентите получиха указания да използват физическите офиси за сключване на полици, плащане на вноски и завеждане на щети.

Еврохолд, българската холдингова група, която притежава Евроинс, съобщи, че специалистите ѝ са успели да спрат нападението със съдействието на компетентните държавни органи. От компанията увериха, че клиентските данни са останали защитени, а част от затрудненията в обслужването са били свързани с предприетите мерки за сигурност.

И това е любопитният момент. Когато една компания установи, че е атакувана, специалистите ѝ понякога трябва да ограничат достъпа до определени системи, докато изяснят докъде е стигнало нападението. За клиентите това означава неудобства, но подобни мерки могат да попречат на заразата да се разпространи и да причини далеч по-сериозни щети.

Много зависи от скоростта, с която бъде открита заплахата, и възможността заразените устройства да бъдат отделени от останалата инфраструктура.

Атаката срещу Евроинс беше овладяна, а според дружеството клиентските данни останаха защитени. През същата година обаче други големи застрахователи в България трябваше да се занимават с проблеми, свързани именно със сигурността на личната информация.

Милиони записи и въпросът кой всъщност пази данните

В края на лятото клиенти на ДЗИ получиха уведомления за нарушение на сигурността на личните данни. Застрахователят увери, че услугите му продължават да работят нормално, а впоследствие започна информационна кампания със съвети как хората да разпознават опити за измама.

През септември разследващата журналистическа платформа BIRD съобщи за два големи масива с лична информация, свързвани с ДЗИ и Дженерали Застраховане, част от международната застрахователна група Generali.

Според разследването единият съдържа над 3 милиона записа, свързани с ДЗИ, а другият – над 300 000, свързани с Дженерали. Сред посочената информация са имена, ЕГН, адреси и телефони.

Пълният обем на данните не е официално потвърден, а милиони записи не означават непременно милиони различни пострадали хора. Въпреки това описаното количество информация е достатъчно голямо, за да предизвика сериозни въпроси за начина, по който тя се съхранява и защитава.

ДЗИ потвърди пред BIRD изтичането на лична информация, но уточни, че не е установено проникване в собствените информационни системи на компанията. Сред разглежданите възможности е данните да са станали достъпни чрез застрахователен посредник.

Комисията за защита на личните данни също потвърди, че е получила уведомления за нарушения на сигурността от дружествата на ДЗИ и от Дженерали. По случаите са образувани производства, но в публично оповестената информация регулаторът не посочва окончателни заключения за точния механизъм и пълния обхват на инцидентите.

Предположението за евентуален проблем при посредник е особено интересно, ако се замислим колко хора и компании могат да участват в сключването на една обикновена застраховка.

Може да сте купили полицата си през брокер, агент или онлайн платформа. За вас това е сравнително кратка процедура: попълвате данните, плащате и получавате документа. Зад нея обаче често стоят няколко организации, които обработват информацията чрез различни системи. Някои използват собствен софтуер, други разчитат и на външни технологични доставчици.

Така дори голям застраховател с добре защитена инфраструктура може да се окаже изложен на риск заради слабост в системата на свой партньор. Достатъчна е уязвимост в приложение, което има достъп до клиентска информация. Дали именно такъв проблем е довел до случая с ДЗИ, тепърва трябва да бъде изяснено.

Една от възможностите компаниите да откриват подобни слабости предварително са контролираните тестове за проникване, известни като Penetration Testing. Специалисти по киберсигурност получават разрешение да проверят колко далеч могат да стигнат през определени приложения, сървъри и мрежи, използвайки техники, подобни на тези на реалните нападатели.

След проверките компанията получава доклад за установените уязвимости и препоръки как да ги отстрани. Особено внимание заслужават системите, през които служители и външни партньори обменят чувствителна информация, защото достъпът до тях често е разпределен между множество потребители.

За обикновения човек последствията от изтичането на лични данни могат да се окажат доста неприятни. Име, ЕГН, телефон и адрес дават на измамниците достатъчно подробности, за да се представят убедително за служител на застраховател, банка или държавна институция. Следващата стъпка обикновено е опит да получат още информация или да убедят жертвата да извърши плащане.

Има и един особено досаден проблем: паролата може да бъде сменена за минута, но с ЕГН-то и останалите лични данни човек няма такава свобода. Веднъж попаднали в чужди ръце, те могат да бъдат използвани в нови измами дълго след първоначалния инцидент.

Шест милиона евро и едно предложение от хакерите

През април Медиапул и Капитал публикуваха разследване за атака срещу българското подразделение на австрийската застрахователна група Уника. Самият инцидент е от февруари 2025 г., но подробностите около предполагаемото изнудване станаха публично известни по-късно.

Според журналистите вероятният извършител е групировката Akira, международна престъпна организация, известна с т.нар. рансъмуер атаки. Хакерите използват зловреден софтуер, за да криптират файлове и бази данни, до които собственикът им вече няма нормален достъп. След това могат да поискат откуп срещу възстановяването им.

Сигналът до двете медии, подкрепен от още два източника, сочи, че от Уника е била поискана сума от около 6 млн. евро. Размерът на предполагаемия откуп не е потвърден официално, а журналистите не успяват да установят дали е било извършено плащане.

Любопитен е и начинът, по който подобни престъпници разговарят с жертвите си. В началото на разследването Медиапул публикува примерен текст на съобщение за киберизнудване:

„Не забравяйте, че има цена, при която всичко това може да се оправи.“

Няма данни именно това съобщение да е било изпратено до Уника. Но подходът е показателен: след като създадат сериозен проблем на компанията, нападателите започват да се държат като хора, с които може да се постигне делово споразумение. Искат пари, срещу които обещават да поправят щетите, причинени от самите тях.

През август 2026 г. Уника публикува официално уведомление с повече информация за инцидента. Компанията потвърди, че кибератаката временно е засегнала достъпността и поверителността на базите ѝ данни, като информацията е била криптирана.

По оценка на застрахователя засегнатите клиенти са под 3% от общата му клиентска база. Дружеството съобщи, че системите са възстановени, а към момента на уведомлението не са установени доказателства за злоупотреба с информацията.

Дори когато достъпът до базите бъде възстановен, подобен инцидент може да остави компанията с немалка сметка. Възстановяването на системите изисква специалисти, време и допълнителни проверки, а всяко прекъсване може да забави обслужването. Ако нападателите са успели да копират и информация, рискът от последваща злоупотреба остава.

Кибератаките излязоха начело сред бизнес рисковете

Още в началото на 2026 г. германската застрахователна група Allianz публикува любопитни данни за България в ежегодното си изследване Risk Barometer. Проучването събира оценките на корпоративни ръководители, специалисти по управление на риска и експерти от застрахователния сектор.

Само година по-рано киберинцидентите са били на десето място сред посочените бизнес рискове у нас с 12% от отговорите. През 2026 г. вече оглавяват класацията с 39%, изпреварвайки опасенията от регулаторни промени, природни бедствия и прекъсване на дейността.

Разбира се, има една важна уговорка. Българската извадка включва 33 респонденти, така че резултатът показва нагласите на сравнително малка група и не означава, че действителният брой на кибератаките е нараснал със същите темпове.

Глобалното изследване обаче обхваща 3338 участници от 97 държави и територии, а киберинцидентите оглавяват международната класация за пета поредна година.

Тревогата е разбираема. Една атака може да засегне различни части от бизнеса, а справянето с последствията често отнема много повече време от самото нападение.

Евроинс успя според официалната си позиция да овладее атаката и да защити клиентската информация, макар част от електронните услуги временно да бяха затруднени. ДЗИ и Дженерали се оказаха обект на регулаторни производства за нарушения на сигурността на лични данни, чийто пълен обхват все още се изяснява. Уника потвърди инцидент с временно криптиране на бази данни, последван от възстановяване на системите.

За големите финансови компании има и конкретни нормативни изисквания. От 2025 г. в Европейския съюз се прилага регламентът DORA, който урежда цифровата оперативна устойчивост на банките, застрахователите и други финансови организации в своя обхват.

Зад сложното название стоят сравнително практични задължения. Компаниите трябва да управляват технологичните рискове, да проверяват доколко са подготвени за атаки, да докладват сериозните инциденти и да следят сигурността на външните доставчици, от чиито услуги зависят.

Тези изисквания имат пряко отношение към случаите в България. Ако дадена система бъде атакувана, компанията трябва да знае кой отговаря за реакцията, кои услуги са най-важни и как могат да продължат да работят, докато специалистите отстраняват проблема. Същото важи и за данните, до които имат достъп партньори и външни изпълнители.

Разбира се, клиентът рядко се интересува какъв софтуер използва застрахователят му или колко сървъра стоят зад електронната полица. Той просто иска да плати вноската си, да заведе щета и да получи обезщетението, за което е сключил договор.

Проблемите започват, когато обичайното обслужване бъде прекъснато или се появи предупреждение, че личната му информация може да е станала достъпна за чужди хора.

Ако електронните услуги спрат, обикновено има алтернативен начин да бъдат предоставени. С личните данни е по-сложно. Те могат да останат полезни на измамниците години наред, дори след като всички засегнати системи отдавна са възстановени.

И това вероятно е най-неприятната част от цялата история: една компания може да затвори техническия инцидент, докато някои от клиентите ѝ все още трябва да живеят с последствията.