Влекачът, който изпревари времето си

Малко камиони се предизвиквали фурора, съпътствал премиерата на Steinwinter Supercargo 20.40 на автосалона във Франкфурт през 1987 г. Говори се, че футуристичният влекач впечатлявал дори посетители, които винаги са били безразлични към товарното автомобилостроене.

В тези твърдения не е трудно да се повярва, тъй като Steinwinter Supercargo 20.40 изглежда като реквизит от научнофантастичен филм дори днес, когато камионите вече нямат нужда дори от водач. Още по-впечатляващо е, че концепцията е колкото зрелищна, толкова и подчинена на функцията.

Създател на Steinwinter Supercargo 20.40 е щутгартският инженер Манфред Щайнвинтер, който дълги години работи по проблемите на оптимизацията на товарните превози в Европа. През 1978 г. той представя проект за модулен автовлак и успява да спечели на негова страна властите на провинция Баден-Вюртемберг и Daimler-Benz.

С тяхна помощ е създадена компанията Steinwinter LKW&Bus GmbH, която се захваща с осъществяването на проекта за свръхнисък влекач. Всички са убедени, че такъв камион би бил много по-практично решение за Европа, тъй като кабината не отнема скъпоценни метри от законово ограничената обща дължина на композицията.

Модулната конструкция на Steinwinter Supercargo 20.40 позволява използването на широка гама от двигатели с мощност от 170 до 700 к.с. Първият и единствен действащ прототип на камиона е оборудван с битурбодизел Mercedes-Benz с 400 к.с., съчетан с трансмисия ZF и разположен зад кабината между осите по подобие на състезателен автомобил.

Влекачът има пневматично окачване и задвижващ мост от Mercedes-Benz. Каросерията е изработена от фибростъкло от компанията Drogmoller, а възможните конфигурации са безбройни - полуремарке с товарене от двете страни, прицепи с увеличен полезен обем, модул, който се прикрепя върху самия камион, платформа-трал и дори автобус.

Отделно внимание заслужава кабината на Steinwinter Supercargo 20.40, която напомня по-скоро за интериора на спортен автомобил. Тъй като влекачът е висок едва 117 см, шофьорът управлява в почти легнала позиция.

Водачът е заобиколен от неизброими копчета, лампички, прибори и дори телефон (годината е 1987-а). Вратите се дозатварят от хидравличен механизъм, а средната седалка се трансформира в легло с размери 2.5 на 0.62 м.

За съжаление изпитанията на Steinwinter Supercargo 20.40 изваждат наяве множество недостатъци на конструкцията. Най-тежкият от тях се оказва стабилността. Заради спецификите си влекачът поднася изключително лесно, което го прави опасен на мокър път.

Проблемът вероятно би могъл да бъде отстранен с необходимите доработки, но нито един голям производител не се наема да започне серийно производство въпреки интереса от страна на превозвачите. Днес уникалният Steinwinter Supercargo 20.40 гние на паркинг в родния Щутгарт. Предната броня и фаровете са изчезнали, но като цяло влекачът изглежда цял.