9 Октомври, 2024 11:58 1 598 3

„Кръстникът на изкуствения интелект“ сподели Нобеловата награда по физика и отправи предупреждение ВИДЕО

  • нобелова награда-
  • физика-
  • изкуствен интелект

Пионерските изследвания на проф. Хинтън върху невронните мрежи проправиха пътя за настоящите AI системи като ChatGPT

Нобеловата награда за физика беше присъдена на двама учени, Джефри Хинтън и Джон Хопфийлд, за работата им върху машинното обучение.

Британско-канадският професор Хинтън, наричан „кръстникът на изкуствения интелект“, заяви, че е останал поразен.

Той подаде оставка от Google през 2023 г. и предупреди за опасностите от машините, които могат да надхитрят хората.

Съобщението беше направено от Кралската шведска академия на науките на пресконференция в Стокхолм, Швеция.

91-годишният Хопфийлд е професор в Принстънския университет в САЩ, а 76-годишният Хинтън - в Университета на Торонто, Канада.

Машинното обучение е ключово за изкуствения интелект, тъй като показва как компютърът може да се обучи да генерира информация.

То задвижва широк набор от технологии, които използваме днес, от това как търсим в интернет до редактиране на снимки на нашите телефони.

„Нямах представа, че това ще се случи. Много съм изненадан“, каза проф. Хинтън, говорейки по телефона с Академията минути след съобщението.

Той каза, че е бил в хотел с лош интернет в Калифорния и си помислил, че може да се наложи да отмени остатъка от плановете си за деня.

Академията изброи някои от ключовите приложения на работата на двамата учени, включително подобряване на моделирането на климата, разработване на слънчеви клетки и анализ на медицински изображения.

Пионерските изследвания на проф. Хинтън върху невронните мрежи проправиха пътя за настоящите AI системи като ChatGPT.

В областта на изкуствения интелект невронните мрежи са системи, които са подобни на човешкия мозък по начина, по който приемат и обработват информация. Те позволяват на ИИ да се учи от опита, както би направил човек. Това се нарича дълбоко обучение.

Проф. Хинтън каза, че работата му върху изкуствените невронни мрежи е революционна.

„Ще бъде като Индустриалната революция – но вместо физическите ни способности, ще надхвърли интелектуалните“, каза той.

Но той каза, че има и притеснения за бъдещето, когато бе попитан дали съжалява за работата на живота си.

"Бих свършил същата работа отново, но се притеснявам, че общите последици от това може да са системи, които са по-интелигентни от нас, които в крайна сметка могат да поемат контрола“.

Той също така каза, че използва ChatGPT4 за много неща сега, но със знанието, че не винаги дава правилния отговор.

Професор Джон Хопфийлд пък изобрети мрежа, която може да запазва и пресъздава модели.

Той използва физика, която описва характеристиките на материала, дължащи се на атомно въртене.

По подобен начин, по който мозъкът се опитва да си спомни думи, като използва свързани, но непълни думи, проф. Хопфийлд разработи мрежа, която може да използва непълни модели, за да намери най-сходните.

Комитетът за Нобеловите награди каза, че работата на двамата учени е станала част от ежедневието ни, включително в разпознаването на лица и езиковия превод.

Но Елън Мунс, председател на Нобеловия комитет по физика, каза, че "бързото развитие също така е породило опасения за нашето колективно бъдеще".

Победителите споделят награден фонд на стойност 11 милиона шведски крони (£810 000).

Когато проф. Хинтън подаде оставка от Google миналата година, той каза пред BBC, че някои от опасностите на AI chatbots са „доста страшни“.

По това време той посочи също, че възрастта му е изиграла роля в решението му да напусне технологичния гигант.

По-рано тази година, в интервю за BBC Newsnight, той каза, че правителството на Обединеното кралство ще трябва да установи универсален основен доход, за да се справи с въздействието на ИИ върху неравенството, тъй като той е „много притеснен от това, че ИИ ще поеме много обществени работни места“.

Той добави, че докато AI ще увеличи производителността и печалбите, парите ще отидат при богатите, „а не при хората, чиито работни места се губят и това ще бъде много лошо за обществото“.

В същото интервю той каза, че развитието през последната година показва, че правителствата не желаят да овладеят военната употреба на AI, докато конкуренцията за бързо разработване на продукти означава, че има риск технологичните компании да не „полагат достатъчно усилия за безопасността“.

Професор Хинтън предполага, че след пет до 20 години има наполовина вероятност да се изправим пред проблема с ИИ, който ще се опитва да поеме властта“.

Източник: www.bbc.co.uk


Поставете оценка:
Оценка 4.2 от 5 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Боко

    2 1 Отговор
    Поел съм вече властта
  • 2 Читател

    3 0 Отговор
    Изкуствен интелект няма не е имало и няма да има.Това което пишат тук е нещо съвсем различно.
  • 3 Госあ

    2 1 Отговор
    човека няма да остане за дълго най големият интелектуален капацитет на планетата, но за сметка на това би трябвало да бъде човек. Иначе, ИИ е чудесен инструмент за планиране и контрол на потреблението и здравеопазването - особено в детайлната диагностика на изображения и дизайна на лекарства. Дигиталните анамнези на пациенти могат да бъдат обработвани отлично с ИИ