Вучич: Енергийната ситуация в Сърбия се влошава, обсъждаме внос на петрол от България и други съседи

Енергийната ситуация в Сърбия продължава да се влошава и Белград очаква евентуално налагане на вторични санкции срещу банковия сектор на фона на кризата с НИС. Това заяви сръбският президент Александър Вучич след разговори с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антониу Коща в Брюксел.

„Намираме се в изключително трудна енергийна ситуация. Вече ни е трудно и ще става все по-трудно с всеки изминал ден“, каза той пред сръбски журналисти.

Вучич припомни, че са изминали 62 дни, откакто "нито една капка петрол не е достигнала до сръбските рафинерии“, и подчерта, че Белград се готви за по-нататъшни усложнения. „Единственият въпрос е кога ще бъде издадено предупреждението за вторични санкции за Централната банка и търговските банки“, заяви президентът.

Той добави, че при тези обстоятелства властите са принудени да търсят алтернативни маршрути за доставка на гориво. „Обсъдихме къде, в какви количества и как можем да внасяме петролни продукти от Румъния, България и съседните страни, както и предизвикателствата, пред които сме изправени в бъдеще“, заключи Вучич.

По-рано държавният глава предупреди, че прекратяването на дейността на НИС може да има тежки последици за икономиката на страната и ще засегне „буквално целия жизнен цикъл“ на Сърбия – от банковия сектор до енергетиката и здравеопазването. Държавният глава съобщи, че Националната банка и търговските банки са били предупредени за риска от вторични санкции, които биха могли да доведат до „пълно спиране на платежните транзакции“ и картовите операции. Той отбеляза, че Белград е получил устни уверения от САЩ, че подобни мерки няма да бъдат прилагани, но все още не е взето официално решение.

На 8 декември Вучич подчерта, че сръбските власти са готови своевременно да се намесят и да вземат координирано решение относно ситуацията около НИС, както и че правителството и всички съответни агенции са в постоянна комуникация поради влошаващата се енергийна ситуация. В тази връзка министърът на енергетиката отбеляза, че 51 населени места в Сърбия нямат алтернативно снабдяване освен бензиностанциите на НИС, което представлява сериозно предизвикателство за ръководството на страната.

През януари Министерството на финансите на САЩ добави „Газпром нефт“, главния изпълнителен директор на компанията Александър Дюков и сръбската НИС към списъка със санкции. След няколко забавяния ограниченията влязоха в сила на 9 октомври. На извънредно заседание на правителството на 16 ноември министърът на финансите призова президента да обмисли национализацията на НИС поради нарастващия натиск и заплахи за икономиката на страната.

Основните производствени мощности на НИС се намират в Сърбия, както и в България, Босна и Херцеговина, Унгария и Румъния. Мажоритарни акционери са „Газпром нефт“ (44,85%), Сърбия (29,87%) и Intelligence JSC от Санкт Петербург, която се управлява от „Газпром Капитал“ (11,3%).

На 11 ноември сръбското Министерство на енергетиката съобщи, че руските собственици на НИС са уведомили Министерството на финансите на САЩ за готовността си да прехвърлят контрола над компанията на трета страна. На 2 декември Вучич обяви, че Белград не е получил лиценз от Вашингтон за доставка на петрол на НИС. По-късно компанията обяви затварянето на петролната си рафинерия в сръбския град Панчево поради санкции на САЩ и липса на суровини.