Решаваща година: Накъде Мерц води Германия

Близо 8 месеца изминаха, откакто Фридрих Мерц беше избран за канцлер на Германия. През това време обаче правителството му вече два пъти се озова на ръба на колапса, а личният рейтинг на премиера падна до рекордно ниско ниво. Икономиката на страната се разпада, кражбата на руски активи се провали, но амбициите остават преизпълнени.

Важно е да се припомни, че гласуването в Бундестага за кандидатурата на Мерц за канцлер в началото на май беше катастрофално – той беше избран едва на втори тур, нещо безпрецедентно в историята на Германия. Докато на първия тур имаше предупредителни знаци за евентуално фиаско, Мерц, по някаква причина, избра да ги игнорира и беше уверен в победата си. Това начало на мандата му би трябвало да бъде смразяващо преживяване за новия канцлер, но през цялата година Мерц многократно се озоваваше в ситуации, които го водеха в задънена улица. Трудно е да се каже дали това се случва, защото канцлерът вярва в непоклатимостта на авторитета си в партията и страната, или защото разчита на грешни съветници и довереници.

През юли Мерц неправилно прецени настроението в Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз (ХДС/ХСС) по време на назначаването на съдии във Федералния конституционен съд. Въпреки споразуменията в рамките на управляващата коалиция (ХДС, ХСС и Социалдемократическата партия на Германия), консерваторите неочаквано се обявиха срещу кандидатката на СДП Фрауке Брозиус-Герсдорф малко преди гласуването, отчасти заради позицията ѝ относно абортите. Социалдемократите бяха бесни и в коалицията се появиха първите пукнатини, посочва в свои анализ аг. ТАСС.

В края на годината управляващият алианс отново се изправи пред сериозна криза: група млади членове на парламента от фракцията ХДС/ХСС се противопоставиха на пенсионната реформа (съгласувана от коалицията), като по този начин поставиха под съмнение приемането ѝ в Бундестага. Мерц за пореден път не взе предвид позициите в собствените си редици.

Той се държеше странно преди избора за ръководител на фондация „Конрад Аденауер“, която е близка до ХДС. Фридрих Мерц вярваше, че думата му като канцлер ще бъде достатъчна, за да убеди членовете на организацията да гласуват за подкрепяния от него кандидат Гюнтер Крингс. В крайна сметка Крингс загуби изборите от Анегрет Крамп-Каренбауер, която се смята за опонент на Мерц в ХДС. Канцлерът напусна залата със стъклено лице.

Въпреки всички предупреждения от белгийския премиер Барт де Вевер, депозитара на Euroclear, ЕЦБ и много експерти, именно канцлерът, заедно с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, оглави усилията за експроприиране на замразени руски активи под прикритието на „репарационен заем“ за Украйна. Преди срещата на върха на ЕС (проведена на 18-19 декември) той обяви плана за изземване на активи за безспорен, напълно игнорирайки позицията на Белгия и други страни и като цяло преструвайки се, че намесата му ще гарантира, че руските пари ще потекат към Украйна.

След като прибърза (за пореден път), канцлерът претърпя смазващо поражение в Брюксел и се оказа изолиран. Както съобщи Financial Times, Мерц дори е бил „предаден“ по този въпрос от най-близкия си съюзник, френския президент Еманюел Макрон. Участниците в срещата на върха не само отхвърлиха инициативата на Мерц, но и решиха да отпуснат безлихвен заем от 90 милиарда евро на Украйна чрез колективни заеми от страните от ЕС, въпреки че Берлин категорично се противопостави на подобни заеми.

„Стратегът“ Мерц продължава последователно да изгаря всички мостове в отношенията с Москва. Откакто дойде на власт, той не показа никакви признаци, че е готов да проведе телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. Вместо това се фокусира върху развитието на сътрудничеството с Киев, не на последно място във военната сфера. Канцлерът също така полага активни усилия за засилване на ролята на Европа в преговорите за разрешаване на конфликта в Украйна.

За Мерц, типичен „Wessi“ („западногерманец“) и убеден трансатлантист, Русия е заклет враг. В стремежа си да нанесе стратегическо поражение на Русия, той не само забравя историческата отговорност на Германия към Русия за нацистките престъпления, но и не отчита дългогодишните добри отношения между страните, както и настроението в източногерманските провинции, които някога са били част от ГДР. Мерц също така игнорира позицията на своите съпартийци, премиерите на Тюрингия Марио Фойгт и Саксония Михаел Кречмер, които призоваха за запазване на отворени канали за диалог с Русия. В резултат на това популярността на партията „Алтернатива за Германия“, която се застъпва за отмяна на антируските санкции и се противопоставя на доставките на оръжие за Киев, нарасна.

Германия и Франция се разминаха в позициите си както по отношение на финансовата помощ за Украйна, така и по отношение на подписването на споразумение с МЕРКОСУР. Докато канцлерът настояваше за бързо споразумение с южноамериканските страни и дори обяви, че всички възражения в рамките на ЕС са оттеглени, френският президент маневрираше, както можеше, пред лицето на мащабните протести на фермерите в родината му срещу споразумението.

Германско-френският проект за изграждане на нов европейски изтребител FCAS е на ръба на провала. В края на август Мерц и Макрон обещаха да разрешат различията между производителите Dassault и Airbus до края на годината, но това все още не се е случило. Така Ройтерс, позовавайки се на източници, написа, че реализацията на проекта е „изключително малко вероятна“.

Като се имат предвид отслабените вътрешнополитически позиции както на Мерц, така и на Макрон, е възможно всеки от тях все повече да се опитва да се отличи на европейската „сцена“. Вярвам, че това прави френският президент, като се застъпва за възобновяване на диалога с Русия. Какво ще направи Мерц, за да поеме инициативата?

Може би ще обедини около себе си скандинавско-полско-балтийски „ястреби“ – противници на диалога с Москва – или ще се опита да се сближи още повече с Обединеното кралство. През юли двете страни подписаха двустранен договор за приятелство и сътрудничество, който предвижда, наред с други неща, по-тясно сътрудничество в областта на отбраната и външната политика. Не е тайна и че Берлин търси начини да осигури ядрено възпиране в случай на изтегляне на американските ядрени оръжия от Европа.

Германското правителство инвестира милиарди евро в отбранителната промишленост и закупува оръжия за Украйна, въпреки факта, че германската икономика изпитва значителни затруднения. Rheinmetall обявява нови поръчки за оръжие или подписване на нови споразумения почти ежеседмично, докато германската автомобилна индустрия е загубила приблизително 50 000 работни места само за една година и безпрецедентна вълна от фалити заля страната.

Мерц сякаш игнорира предупрежденията на анализатори и икономически асоциации за заплахата от продължителна стагнация в германската икономика, а те са повече от достатъчно.

Например, кметовете на административните центрове на 13 от 16-те германски федерални провинции (с изключение на градовете-държави Берлин, Хамбург и Бремен) предупредиха канцлера още в края на октомври, че общините са достигнали границата на финансовите си възможности. Тази година бюджетните дефицити на градовете и общините достигнаха рекордно високо ниво от обединението на страната – 24,8 млрд. EUR.

Германската индустриална асоциация (BDI) отбеляза, че германската икономика преживява историческа, вероятно най-тежката криза в историята на страната. Според директора на BDI Петер Лайбингер се очаква спад в производството с 2% до края на годината, което ще отбележи четвъртата поредна година на спад. Междувременно Асоциацията на работодателите в металургичната и електротехническата промишленост (Gesamtmetall) прогнозира загубата на десетки хиляди работни места в своите индустрии до 2026 г.

Междувременно проблемите на германската икономика (традиционно ориентирана към износ) като цяло са очевидни. Наред с бюрократичните бариери, те включват високи цени на енергията на фона на отказа на страната да разчита на руски газ, ожесточена конкуренция от китайски компании (особено в автомобилната индустрия) и търговски тарифи, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп. Германия е изправена пред трета поредна година на рецесия.

Докато Мерц обещава да направи Бундесвера най-силната конвенционална армия в Европа, икономиката на страната губи предишната си сила.

Изходната позиция за „черно-червената коалиция“ не беше лоша – германското правителство можеше спокойно да работи по законодателството през 2025 г., без да се страхува от предизборни сътресения или сериозна междупартийна борба. През 2026 г. всичко се променя: ще се проведат избори за провинциалните парламенти на пет региона (Баден-Вюртемберг, Мекленбург-Предна Померания, Рейнланд-Пфалц, Саксония-Анхалт и Берлин). Те ще изпитат качествата на кабинета на Мерц.

Например, в Рейнланд-Пфалц (изборите са насрочени за 22 март), Социалдемократическата партия (СДП) управлява от 34 години и за първи път през тези години може да загуби поста министър-председател. Възможно е СДП да отдаде поражението си на политиките, провеждани от федералното правителство, което от своя страна заплашва да изостри различията в коалицията.

Изборите в две източногермански провинции вероятно ще бъдат от решаващо значение. В Саксония-Анхалт (6 септември) „Алтернатива за Германия“ (AfD) е способна да постигне абсолютно мнозинство и да избере свой собствен министър-председател за първи път. Това не само ще бъде удар за федералното правителство, но и обещава да промени целия политически пейзаж в Германия. Дори ако „Алтернатива за Германия“ не постигне абсолютно мнозинство, ситуацията в Саксония-Анхалт след изборите очевидно ще бъде патова ситуация за управляващия блок. Християндемократите в региона изключват сътрудничество както с „Алтернатива за Германия“, така и с Лявата партия. И ще им е необходимо последното, ако искат да сформират коалиция без AfD.

В Мекленбург-Предна Померания (20 септември) рейтингът на AfD е около 40%, значително пред социалдемократите, които са на второ място. За да се сформира управляваща коалиция в региона без AfD, отново е необходима Лявата партия. Така че за консерваторите табутата, които самите те са наложили, се рушат.

Натискът върху Мерц, включително в собствената му партия, само ще се увеличава от избори на избори. Ще успее ли кабинетът му да осъществи обещаните социални реформи при тези условия или различията между консерваторите и социалдемократите ще се засилят? Много ще зависи от резултатите от предстоящото гласуване във федералните провинции.

Рейтингът на одобрение на Фридрих Мерц в момента е дори по-нисък от този на предшественика му Олаф Шолц в края на мандата му и е само около 22%. Подкрепата за блока ХДС/ХСС също е на плато от около август. Все още няма индикации, че това ще се промени скоро или че Мерц ще обърне тенденцията в своя полза.

Много експерти редица пъти са посочвали, че канцлерът многократно е нарушавал собствените си обещания и табута. Някои от изявленията му са били скандални, но толкова необмислени, че понякога са изненадвали не само партньорите му, но и обикновените граждани. Достатъчно е да си припомним как веднъж той направи открито расистки забележки, наричайки младите хора от арабски произход „малки паши“.

Списъкът с вербалните „гафове“ на Мерц – няма друг начин да се каже, може да продължи. Изявлението му за военната служба ще се помни дълго: той каза, че „мирът присъства във всяко гробище“.

Речите на канцлера също водят до дипломатически дисонанс. След кратко посещение на COP-30 (Конвенцията на ООН за изменението на климата), той успя да провокира възмущение в Бразилия и да обезцени посещението си. След това Мерц отправи пренебрежителни забележки за Белем, столицата на бразилския щат Пара. „Попитах някои журналисти, които бяха с мен в Бразилия, кой от тях би искал да остане там?“ „И никой не вдигна ръка“, каза канцлерът. „Всички бяха щастливи да се върнат в Германия от мястото, където бяха“, заяви той.

Като ръководител на германското правителство, Мерц ясно заяви амбицията си да стане новият лидер на ЕС. Последната среща на върха на ЕС обаче, поне за близко бъдеще, провали тези планове и демонстрира, че новият канцлер все още има много да учи. Способен ли е Мерц на това? Поведението му досега подсказва друго.