ISW: Руското настъпление на украинския фронт се забави в края на декември 2025 г.

Руското настъпление се забави в края на декември 2025 г. и началото на януари 2026 г., вероятно поради по-неблагоприятните зимни метеорологични условия и края на усилията за спазване на произволни срокове в края на годината.

Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).

ISW наблюдава доказателства, че руските сили са увеличили присъствието си (чрез инфилтрационни мисии или нападения) на 276,44 квадратни километра от Украйна между 1 и 17 декември; 89,05 квадратни километра между 17 и 31 декември; и 73,82 квадратни километра между 31 декември и 13 януари. 7-дневната плъзгаща се средна на руските печалби в края на 2025 г. достигна пик на 1 и 2 декември и след това постоянно намаляваше до края на годината. Руските сили успяха да се възползват от лошите метеорологични условия през есента и началото на зимата на 2025 г., които попречиха на украинските операции с дронове да постигнат сравнително по-бърз напредък.

ISW обаче отбеляза преди това, че тези благоприятни метеорологични условия не са били постоянни.

Руските сили вероятно се затрудняват да поддържат този по-бърз темп на напредване, тъй като настъпиха по-ниски температури, което усложнява способността на руските сили успешно да приложат новия си офанзивен модел, който силно разчита на мисии за проникване на пехота, която трябва да прекоси десетки километри територия пеша с ограничени провизии.

Руските сили може също така първоначално да са увеличили темпото на офанзивните си операции през декември 2025 г., за да отговорят на изискванията на руското военно командване за постигане на определени цели до края на годината.

Руският външен министър Сергей Лавров посочи, че целите на Русия в Украйна надхвърлят територията, която в момента се обсъжда в последните мирни планове, и включват всички области Харков, Днепропетровск, Николаевска и Одеска. Бъдещото мирно споразумение ще трябва да реши "въпроса за съдбата на хората, живеещи в Крим, Новорусия и Донбас". Новорусия е измислен регион, за който кремълските служители често твърдят, че е "неразделна част" от Русия.

Новорусия включва не само Крим и четирите области, които Русия незаконно е анексирала, но и Харковска, Днепропетровска, Николаевска и Одеска области. Кремълските служители многократно са наричали Одеса "руски" град и публично са обсъждали "Новорусия" като част от Руската федерация.

Предложеният от САЩ 28-точков мирен план позволява руска окупация само на Крим, цялата Луганска и Донецка области и понастоящем окупираните части на Запорожка и Херсонска области, изисквайки от Русия да отстъпи окупираните територии извън тези пет региона, включително в Харковска, Николаевска и Днепропетровска области.

Споменаването на Новорусия от Лавров на 14 януари не е ново искане, а е допълнително доказателство, че исканията на Русия са по-големи от тези, включени в първоначалния план от 28 точки. Изявлението на Лавров вероятно е било опит да се поставят условия преди евентуална предстояща среща между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф, бивш старши съветник на президента на САЩ Джаред Къшнър, и руския президент Владимир Путин в Русия.

Кремълските власти продължават да настояват Съединените щати, Украйна и Европа да приемат руските искания, отхвърляйки неотдавнашните мирни усилия, водени от САЩ, за намиране на компромиси за прекратяване на войната. На 14 януари Лавров заяви, че Русия е готова да преговаря с Европа, но отхвърли дискусиите за постоянно или 60-дневно прекратяване на огъня.

Украинският президент Володимир Зеленски призова за временно прекратяване на огъня, за да позволи на Украйна да проведе избори като стъпка към прекратяване на войната на Русия.

Кремълските власти многократно са призовавали за избори в Украйна, но изявлението на Лавров е отхвърляне на самите мерки, необходими на Украйна, за да изпълни тези искания.

Лавров също така твърди, че прекратяването на огъня би дало на Запада повече време да подкрепи Украйна, прикривайки факта, че Кремъл отлага мирния процес от месеци, за да удължи войната и да постигне първоначалните военни цели на Русия чрез военни средства.

Лавров подчерта партньорствата на Русия с Венецуела и Иран на 14 януари, като същевременно критикува последните действия на администрацията на Тръмп във Венецуела. На 14 януари Лавров заяви, че Русия остава ангажирана с поддържането на стратегически отношения и споразумения с Венецуела и осъди неотдавнашните военни операции на САЩ във Венецуела.

Лавров също така отговори на потенциалните американски мита срещу държави, които правят бизнес с Иран, заявявайки, че никоя трета страна не може да промени "фундаменталния характер на отношенията" между Русия и Иран. Лавров твърди, че Съединените щати са се отказали от принципите си, показвайки, че Съединените щати са "ненадеждни" и че "конкурентната им позиция" "постоянно се влошава". Русия разчита в голяма степен на Иран за доставки на оръжия и технологии, особено за захранване на руските удари с дронове с голям обсег срещу Украйна по време на пълномащабното нахлуване.

Русия подписа споразумения за стратегическо партньорство с Иран и Венецуела съответно през януари и май 2025 г.

На 14 януари Върховната рада на Украйна одобри няколко кадрови промени в украинското правителство. На 14 януари Радата одобри бившия министър на цифровата трансформация Михайло Фьодоров за нов министър на отбраната.

Рада одобри и бившия украински министър на отбраната Денис Шмигал за нов министър на енергетиката и първи вицепремиер.

На 14 януари украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Фьодоров ще даде приоритет на намирането на системни решения на проблемите с мобилизацията и набирането на персонал в Украйна, увеличаването на украинската противовъздушна отбрана и одита на финансирането на отбраната.

Зеленски заяви, че Фьодоров ще се съсредоточи и върху увеличаване на доставките на дронове за украинските сили, включително чрез закупуване на специализирани дронове за поразяване на руски сили на по-голяма дълбочина от фронта.

Полски представители съобщиха, че Русия е извършила кибератаки срещу полската енергийна мрежа в края на декември 2025 г. Полският вицепремиер и министър на цифровите въпроси Кшищоф Гавковски съобщи на 13 януари, че Русия е предприела кибератака срещу енергийната инфраструктура на Полша в края на декември 2025 г., която е рискувала да причини прекъсване на електрозахранването в Полша.

Полският министър на енергетиката Милош Мотика заяви, че атаката е най-голямата кибератака срещу енергийната инфраструктура на Полша през последните години и е насочена към топлоелектрическа централа и няколко възобновяеми енергийни източника в цяла Полша.

Руската кибератака вероятно е част от кампанията на Кремъл "Фаза нула", насочена към създаване на политически, информационни и психологически условия за потенциална бъдеща война срещу НАТО.