Докъде ще стигне Европа, за да защити Гренландия от Тръмп?

Решението на европейски държави като Германия, Франция, Швеция и Норвегия да се присъединят към Дания и да изпратят свои военнослужещи в Гренландия, паралелно със срещата на външните министри на Дания и Гренландия с вицепрезидента и с държавния секретар на САЩ във Вашингтон, е централна тема в западния печат.

"Докъде ще стигне Европа, за да защити Гренландия от Тръмп?", пита британският в. "Гардиън" в заглавието на анализа на Катрин Бътлър. "Пренебрегването на международното право от страна на президента разкрива зависимостта на континента от САЩ. Лидерите затвърдиха реториката си в подкрепа на Дания, но цената на конфронтацията с него е висока", пише авторката.

"Заплахата на Доналд Тръмп да поеме контрола над Гренландия "по един или друг начин“ постави автономната територия и нейния суверен - Дания, в затруднено положение, а Европа се бори да го спре. След шока от военната операция на САЩ във Венецуела, амбицията на Тръмп да постави Гренландия на следващото място в списъка си с "жертви" вече не се възприема в Европа като хвалба или фантазия, а като сериозно намерение, ръководено от идеология, неоимперски експанзионизъм, жажда на САЩ за природни ресурси - или всичко това накуп", продължава Бътлър.

Нескритото пренебрежение на Тръмп към международното право отново разкрива болезнената дилема, причинена от осакатяващата зависимост на Европа от САЩ за военна сигурност: противопоставят ли му се европейците или го успокояват, дори когато действията му са ехо на руското нахлуване в Украйна, което според тях е незаконно, поставя друг въпрос "Гардиън".

Скоро след нападението във Венецуела – посрещнато с оглушително мълчание в Европа – съветникът на Тръмп Стивън Милър заяви в интервю за телевизия Си Ен Ен, че "никой няма да се бие със Съединените щати“ за Гренландия, пише "Гардиън". "Прав ли е Милър?", пита Катрин Бътлър, като посочва, че през последните дни е имало промяна в тона. Лидерите на шест европейски сили – Франция, Германия, Испания, Италия, Полша и Великобритания – излязоха с необичайна обща декларация, потвърждавайки подкрепата си за датския суверенитет и на практика предупреждавайки Тръмп да не се намесва в Гренландия, обръща внимание британският вестник.

Но каква "борба“ са готови да водят тези европейски сили за Гренландия, ако дипломацията се провали, не е ясно. Оправданието на Тръмп за дрънканего на оръжия по адрес на верен съюзник в НАТО като Дания, уж за да защити Гренландия от предполагаема бъдеща агресия от страна на Русия или Китай, не е основателно, казват анализатори. Загрижеността за сигурността на САЩ може да бъде разрешена без анексиране на Гренландия, смята "Гардиън", акцентирайки, че Гренландия е полуавтономна територия от 1979 г., но като част от Дания тя е защитавана от НАТО.

Съществуващите договори от времето на Студената война между Дания и САЩ за съвместна отбрана на Гренландия дават свобода на Вашингтон да разполага повече войски на най-големия остров в света, отбелязва британското издание, добавяйки, че САЩ биха могли да отворят отново 16 от 17-те си военни бази, които са били затворени.

Френският в. "Монд" информира, че Франция - единствената ядрена сила в Европейския съюз - ще изпрати войски в Гренландия за съвместни учения с няколко европейски държави, като подчертава, че това решение е следствие на обявеното от Дания засилено военно присъствие на арктическия остров. Ходът е в контекста на заключението на датския външен министър Ларс Льоке Расмусен след срещата във Вашингтон - "ясно е, че президентът Тръмп има желание да завладее Гренландия", пише изданието. Расмусен и външната министърка на Гренландия Вивиан Моцфелт разговаряха с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и американския държавен секретар Марко Рубио в Белия дом снощи.

"Монд" цитира и германското Министерство на отбраната, според чието изявление разполагането на 13-членен разузнавателен отряд на Бундесвера в гренландската столица Нук е по покана на Дания. Берлин каза, че мисията има за цел да "проучи рамковите условия за евентуален военен принос в подкрепа на Дания за гарантиране на сигурността в региона“.

На свой ред германският в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" обръща внимание на факта, че на заседание на кабинета президентът на Франция Еманюел Макрон е заявил, че "приема заплахите на Тръмп много сериозно". Франция планира да открие консулство в столицата на Гренландия на 6 февруари.

С транспортен самолет в Нук днес ще пристигнат 13 военнослужещи от Бундесвера, а участието на Германия в разузнавателна мисия "по покана на Дания" е до събота, посочва друг германски вестник - "Велт". В Германия партията на Зелените приветства мисията на Бундесвера в Гренландия, посочва изданието.

"Това е ярка символика“, казва експертът по отбрана Сара Нани пред в. "Райнише пост", допълвайки, че разговорите във Вашингтон не са довели до отказ на президента на САЩ Доналд Тръмп от териториалните му претенции над Гренландия.

"Следователно би било важно този военен жест на солидарност с Дания да бъде допълнен от конкретни дипломатически заплахи към Белия дом. Само тогава Тръмп може да бъде възпрян от лудостта си“, казва Нани. Според нея германският канцлер Фридрих Мерц трябва да заяви ясно, че ще има последствия за САЩ, ако продължат да подкопават сплотеността в НАТО, поставяйки под въпрос териториалната цялост на държава член като Дания.

В същото време "Велт" заключава, че Тръмп, за когото Гренландия е от съществено значение за изграждането на планираната система за противоракетна отбрана "Златен купол", остава твърд" в позицията си.

Американският в. "Ню Йорк таймс" извежда на преден план казаното от външния министър на Дания Расмусен след снощната среща в Белия дом, че Дания, Гренландия и САЩ имат "фундаментални различия“ относно бъдещето на територията в Северния Атлантик. Часове преди срещата Тръмп заяви, че Съединените щати "се нуждаят от Гренландия“, отбелязва изданието.

Трите правителства ще сформират "работна група", вероятно до няколко седмици, за да се опитат да намерят път напред, който да отчита опасенията на Тръмп за сигурността, без да нарушава териториалната цялост на Кралство Дания или правото на гренландците на самоопределение, уточнява "Ню Йорк таймс".

Тръмп и висши служители в неговата администрация са представяли различни варианти за това как Вашингтон би могъл да поеме контрол върху Гренландия, припомня изданието. Държавният глава не изключва възможността за превземане с военна сила, но държавният секретар Рубио е заявявал, че президентът планира да купи острова, вместо да нахлуе в него. Купуването на Гренландия обаче може да се окаже обречено на провал - Дания няма правомощия да продава Гренландия, а и гренландският премиер Йенс-Фредерик Нилсен многократно е казвал, че територията не е за продан.

"Защо Гренландия е важна за един затоплящ се свят", обяснява в друг свой материал "Ню Йорк таймс". "Съдбата на най-големия остров в света е от огромно значение за милиарди хора на планетата, защото с глобалното затопляне Гренландия губи лед, а това има последици", посочва изданието.

По-голямата част от площта на Гренландия, която заема общо около два милиона квадратни километра, е покрита с лед. Този лед се топи бързо, защото полярните региони на света се затоплят бързо, с широкообхватни последици за стабилността на климата на Земята, обяснява американският вестник. Със затоплянето на Арктика се отварят нови търговски пътища, както и достъп до природни суровини, включително тези, които са жизненоважни за технологиите за чиста енергия, както и за забавянето на измененията на климата. В същото време обаче тази достъпност засяга и сигурността, като я прави уязвима, обръща внимание нюйоркското издание.

"Накратко: изменението на климата прави Арктика по-достъпна стратегическа цел за световните сили - факт, който президентът Тръмп не е пропуснал", акцентира "Ню Йорк таймс". "Неговата фиксидея за Гренландия е признание, че изменението на климата е реално“, обобщава Джон Конгър, бивш служител на Пентагона в правителството на президента Барак Обама, който сега е консултант в изследователския институт "Център за климат и сигурност".