Китайският капан: как търгуват Москва и Пекин

След пълномащабното нахлуване в Украйна и последвалия разрив на икономическите връзки на Москва със Запада, основен партньор на Русия стана Китай. През последните години търговията между двете страни нарасна с впечатляващо темпо, но през 2025-а ръстът изведнъж отстъпи на спад. От какво е предизвикан той и какви са перспективите на руско-китайските икономически отношения ?

Как се развива търговията на Русия и Китай

Още новини от Украйна

През 2025 година обемът на руско-китайската търговия намаля за първи път в последните пет години - изведнъж със седем процента, до около 195 милиарда евро, сочат данните на китайските митници. Основните причини са падането на цените на ключови руски експортни стоки, най-вече на нефта и газа, както и намаляването на търсенето на китайски автомобили в Русия.

За периода януари-ноември 2025 година Пекин е платил на Москва за доставения нефт почти 20 процента по-малко, отколкото за същия период на 2024 година, макар физическите обеми на доставките да са останали същите. Паралелно износът на китайски леки автомобили за Русия в натурално изражения е рухнал почти 1,5 пъти.

В останалите категории динамика не се забелязва. 2025 година показа, че сътрудничеството, което Китай и Русия наричат в официалните документи „дружба без граници", все пак е стигнало до границите си, казва пред ДВ икономистът Лиам Пич.

„Преките чуждестранни инвестиции на китайски компании в Русия остават ниски, двустранната търговия намалява, използването на юана в трансграничните плащания спада. Русия иска повече, отколкото Китай , съдейки по всичко, е готов да предложи. При това задълбочаването на търговските, инвестиционните и финансовите връзки е ограничено от сравнително ниската потребност на Китай от руски стоки и от западните санкции", обяснява експертът.

Русия все повече зависи от Китай

Преди началото на войната в Украйна основен руски търговски партньор беше Европейският съюз. Разширяването на сътрудничеството с Китай позволи да се компенсира загубата на европейския пазар. Но замяната се оказа непълноценна: структурата на тези отношения е друга и много по-малко изгодна за Русия.

Почти 80 процента от руския износ за Китай са минерални суровини, сочат данните на китайските митници. Пекин не се стреми да купува руска продукция с по-висока добавена стойност. За сравнение - през 2021 година делът на минералните суровини в руския износ бе малко повече от 60 на сто, показват данните на Евростат.

Картината на китайския износ за Русия е съвсем друга - почти две трети се падат на високотехнологичната продукция. За разлика от западните автомобилостроители, които преди началото на войната сглобяваха коли в руски заводи, техните китайски конкуренти почти не инвестират в руски предприятия и доставят предимно готова продукция. В резултат делът на китайските марки в Русия е 50-60 процента, сочат данните на изследователската компания „Автостат".

Причината за тази асиметрия е в това, че Москва зависи от Пекин много повече, отколкото обратното . Китай фактически е станал безалтернативен купувач на голяма част от руските експортни стоки, докато Русия остава за Китай партньор втора категория, обяснява икономистът от Виенския институт за международни икономически изследвания Василий Астров. На Русия се падат само четири процента от китайската външна търговия.

Какви рискове крие голямата зависимост на Русия от Китай

Подобна зависимост от един партньор поражда очевидни рискове. Какво ще стане, ако „дружбата без граници" бъде помрачена от нещо?

„Засега китайците не злоупотребяват с уязвимото положение на своя младши стратегически партньор", коментира директорът на берлинския център „Карнеги" за изучаване на Русия и Евразия Александър Габуев. „Руските бизнесмени се оплакват, че с китайците се преговаря трудно, но все пак до момента не е забелязано те да са извивали ръцете на Русия, особено по важните за нея въпроси. Не е сигурно обаче, че Пекин ще запази тази своя позиция и в бъдеще."

Другият риск е свързан със състоянието на китайската икономика , по отношение на която икономистите все по-често изразяват опасения. Безпокои ги най-вече забавянето в ръста на потреблението и намаляването на инвестиционната активност. Ако съвкупното търсене в Китай намалее с един процент, руският БВП може да се свие с 0,1 на сто, пресмятат анализаторите от Института на развиващите се икономики към Банката на Финландия.

При реализацията на всеки от тези сценарии, Русия фактически ще се окаже в капан. Влизайки в конфликт със Запада, Москва се разгърна на Изток. А ако се опита да се обърне обратно към Запада и бързо да възстанови достъпа си до западните пазари, ще ѝ попречат както санкциите, така и това, че много предишни ниши - например на газовия пазар - вече са заети от други доставчици.

Автор: Олег Логинов